Ернст Борис Чейн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ернст Борис Чейн
германско-британски биохимик
Ернст Борис Чейн през 1945 г.
Ернст Борис Чейн през 1945 г.

Роден
Починал
12 август 1979 г. (73 г.)
Националност Флаг на Германия Германия Флаг на Великобритания Великобритания
Научна дейност
Област Биохимия
Образование Университет „Фридрих Вилхелм“
Работил в Кеймбриджки университет
Оксфордски университет
Известен с Пеницилин
Награди Нобелова награда за физиология или медицина (1945)
Ернст Борис Чейн в Общомедия

Сър Ернст Борис Чейн (член на кралското научно общество)[1] (р. 19 юни 1906 - п. 12 август 1979 г.) е германско-британски биохимик и лауреат на Нобелова награда за физиология или медицина (1945) за работата му върху пеницилина.[2][3][4][5][6][7][8][9][10][11]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Чейн е роден в Берлин. Баща му е руски евреин, който е напуснал родината да учи химия в чужбина, а майка му е от германски произход. През 1930 г. получава степен по химия от Университета „Фридрих Вилхелм“. След като нацистите идват на власт, Чейн знае, че като евреин за него вече няма да е безопасно в Германия. Напуска Германия през 1933 г. и се премества в Англия.

Започва да работи върху фосфолипиди във Фицуилям Колидж, Кеймбриджки университет, под ръководството на сър Фредерик Хопкинс. През 1935 г. приема работа в Оксфордския университет като преподавател по патология. През това време е работил по широк кръг от изследователски теми, включително изследването на отровни змии, туморния метаболизъм, лизозима и биохимичните техники.

Ернст Борис Чейн в лабораторията си при синтетичното производство на пеницилин по време на II световна война.

През 1939 г. се присъединява към Хауърд Флори за изследване на естествени антибактериални средства, произведени от микроорганизми. Това води до преразглеждане на работата на Александър Флеминг, който е описал пеницилина девет години по-рано. Чейн и Флори, установяват терапевтичното действие на пеницилина и химичния му състав. Той теоретизира структурата на пеницилина, която е потвърдена от рентгенова кристалография, извършена от Дороти Ходжкин. За това изследване Чейн, Флори и Флеминг получават Нобелова награда през 1945 година.

Към края на Втората световна война Чейн научава, че майка му и сестра му са загинали във войната. След Втората световна война Чейн се премества в Рим, за да работят в Istituto Superiore di Sanità. Връща се във Великобритания през 1964 г. като ръководител на отдела по биохимия в Имперския колеж в Лондон.

През 1948 г. той се жени за Ан Чейн, сестра на Макс Белов и Нора Белов. На по-късен етап от живота му еврейската му идентичност става все по-важна за него. Той става член на борда на управителите на Вайцман институт на науките в Реховот през 1954 г., а по-късно и член на изпълнителния съвет. Неговите възгледи са изразени най-ясно в речта му "Защо съм евреин", изнесена на конференция на Световния еврейски конгрес на интелектуалците през 1965 г.[2]

Чейн е посветен в рицарско звание през 1969 г. След пенсионирането си се оттегля в западната част на Ирландия. Умира в Касълбар, графство Мейо през 1979 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ernst Boris Chain. 19 June 1906-12 August 1979. // Biographical Memoirs of Fellows of the Royal Society 29. 1983. DOI:10.1098/rsbm.1983.0003. с. 42–26. edit
  2. а б E. P. Abraham. ‘Chain, Sir Ernst Boris (1906–1979). // The Oxford Dictionary of National Biography. 2004. DOI:10.1093/ref:odnb/30913. edit
  3. Ernst Chain--Nobel Prize for work on penicillin. // Mayo Clinic proceedings. Mayo Clinic 75 (9). 2000. с. 882. edit
  4. The Nobel chronicles. 1945: Sir Alexander Fleming (1881-1955); Sir Ernst Boris Chain (1906-79); and Baron Howard Walter Florey (1898-1968). // Lancet 353 (9156). 1999. с. 936. edit
  5. The difficulties of industrializing penicillin (1928-1942) (Alexander Fleming, Howard Florey, Ernst Boris Chain). // Histoire des sciences medicales 25 (1). 1991. с. 31–38. edit
  6. Ernst Chain and Paul Garrod. // The Journal of antimicrobial chemotherapy 6 (4). 1980. с. 423–424. edit
  7. Sir Ernst Chain, 1906-1979. // Nature 281 (5733). 1979. DOI:10.1038/281715a0. с. 715–717. edit
  8. Obituary: Sir Ernst Boris Chain. // The Journal of antibiotics 32 (10). 1979. с. 1080–1081. edit
  9. Sir Ernst Chain. // British medical journal 2 (6188). 1979. с. 505. edit
  10. Ernst Boris Chain. // Lancet 2 (8139). 1979. с. 427. edit
  11. In memoriam, Dr. Ernst Boris Chain. // Arzneimittel-Forschung 29 (10). 1979. с. 1645–1646. edit