Гюнтер Блобел
| Гюнтер Блобел Günter Blobel | |
| германско-американски биолог | |
 2008 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 18 февруари 2018 г.
|
| Учил в | Тюбингенски университет Уисконсински университет Мюнхенски университет Фрайбургски университет Килски университет Гьоте университет Франкфурт на Майн |
| Работил в | Рокфелеров университет |
| Награди | Нобелова награда за физиология или медицина (1999)[1][2] |
| Гюнтер Блобел в Общомедия | |
Гюнтер Блобел (на немски: Günter Blobel) е силезийски германски и американски биолог и лауреат на Нобелова награда за физиология от 1999 г. за откритието, че протеините имат присъщи сигнали, които управляват пренасянето и локализацията им в клетката.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Гюнтер Блобел е роден на 21 май 1936 г. във Валтерсдорф в пруската провинция Долна Силезия, разположена по това време в източна Германия. През януари 1945 г. семейството му се мести от родната Силезия в Дрезден, за да избяга от настъпващата Червена армия. По време на бомбардировките над Дрезден, Блобел, тогава на 8 години, остава със семейството си във ферма на роднина на запад от града.
Блобел губи по-голямата си сестра при въздушна бомбардировка на влак, в който тя пътува през 1945 г., малко след бомбардировката над Дрезден, докато по-големият му брат оцелява във войната и става ветеринарен лекар в Съединените щати.[3]
След войната Блобел посещава гимназия в саксонския град Фрайберг. Учи медицина и завършва университета в Тюбинген през 1960 г. След две години медицински стаж, той се мести в Мадисън, Уисконсин, следвайки по-големия си брат. Там се записва в местния Уисконсински университет и се присъединява към лабораторията на Ван Р. Потър за дипломната си работа. Блобел се дипломира през 1967 г. с докторска степен. След това се мести в Рокфелеровия университет като постдокторант при Джордж Палейд и скоро е назначен за преподавател.[3] Блобел е назначен в медицинския институт „Хауърд Хюз“ през 1986 г.
През 1999 г. той получава Нобелова награда за физиология или медицина за откриването на сигналните пептиди.
Личен живот[редактиране | редактиране на кода]
Блобел живее в Горен Ийст Сайд в Манхатън със съпругата си Лаура Майолио, собственичка на семеен италиански ресторант.[3][4] Блобел е бил в борда на директорите на Nestlé и Съвета на научните управители на изследователския институт „Скрипс“ . Освен това той е съосновател и председател на Научния консултативен съвет на Chromocell Corporation.[5]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ The Nobel Prize in Physiology or Medicine 1999 // Посетен на 3 февруари 2021 г. (на английски)
- ↑ Table showing prize amounts // Нобелова фондация, април 2019 г. Посетен на 3 февруари 2021 г. (на английски)
- ↑ а б в Simon, Sanford M. Günter Blobel (1936–2018) // Cell 173 (2). 5 April 2018. DOI:10.1016/j.cell.2018.03.047. с. 278–280.
- ↑ History of Barbetta // Barbetta Restaurant. Архивиран от оригинала на 2010-12-20. Посетен на 28 March 2015.
- ↑ Gunter Blobel, M.D., Ph.D. / Chairman of the Scientific Advisory Board Архив на оригинала от 2009-03-27 в Wayback Machine.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Günter Blobel в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |