Майкъл Росбаш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Майкъл Росбаш
Michael Rosbash
Michael Rosbash EM1B8756 (38847326642).jpg
Роден
7 март 1944 г. (74 г.)
Националност Флаг на САЩ САЩ
Професия учен, преподавател
Научна дейност
Област генетика
Образование Калифорнийски технологичен институт, Масачузетски технологичен институт
Работил в Университет „Брандайс“
Награди Нобелова награда Нобелова (2017)
Майкъл Росбаш в Общомедия

Майкъл Морис Росбаш (на английски: Michael Morris Rosbash) е американски генетик и хронобиолог. Той е професор по биология в Университета „Брандайс“ и изследовател в медицинския институт „Хауърд Хюз“. През 1894 година изследователската група на Росбаш клонира периодичния ген на плодовата мушица (Drosophila melanogaster), което води до поредица открития, свързани с циркадния ѝ ритъм.[1]

За революционните си приноси в областта на хронобиологията е избран за член на Националната академия на науките на САЩ през 2003 година.

Заедно с учените Джефри Хол и Майкъл Йънг, Хол получава Нобеловата награда за физиология или медицина за 2017 година за „техните открития на молекулните механизми, контролиращи циркадния ритъм“.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. "The Drosophila Molecular Clock Model – HHMI's BioInteractive". www.hhmi.org.
  2. The 2017 Nobel Prize in Physiology or Medicine – Press Release. // The Nobel Foundation, October 2, 2017. Посетен на October 2, 2017.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Michael Rosbash“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.