Джеймс Уотсън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джеймс Дюи Уотсън
James Dewey Watson
американски генетик
Роден
6 април 1928 г. (94 г.)
Религияатеизъм
Националностамериканец
Учил вУниверситет на Индиана – Блумингтън[1]
Чикагски университет[1]
НаградиЗлатен медал „Ломоносов“ (1994)[2]
Нобелова награда за физиология или медицина (1962)[3][4][1]
Научна дейност
ОбластГенетика, биофизика, биология
Работил вХарвардски университет[1]
Кеймбриджки университет[1]
Национални институти по здравеопазване[1]
Известен сразкриване структурата на ДНК
НаградиNobel prize medal.svgНобелова награда за физиология или медицина (1962)
ПодписJames D Watson signature.svg
Уебсайт
Джеймс Дюи Уотсън в Общомедия

Джеймс Дюи Уотсън (на английски: James Dewey Watson) e американски биолог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 април 1928 г. в Чикаго. Тъй като е надарено дете, още на 15 години постъпва в Чикагския университет, който завършва през 1947 г. През 1950 г. защитава дисертация в Университета в Индиана под ръководството на Салвадор Лурия. След защитата на дисертацията си заминава да специализира в Копенхаген при биохимика Херман Калкар, но през 1951 г. се премества в Кавендишката лаборатория на Кеймбридж, където по това време работи Франсис Крик. Между тях двамата се завързва много плодотворно сътрудничество. Важна роля за откритието им изиграват и ренгеноструктурните кристалографски изследвания на Морис Уилкинс и Розалинд Френклин от Кингс Колидж Лондон. След известен период на лутания и неуспехи (описани увлекателно в книгата на Уотсън „Двойната спирала“), в началото на 1953 г. те представят своя двойно-верижен модел на структурата на ДНК (публикуван в сп. „Нейчър“ на 25 април), който след това е потвърден експериментално от много учени. За това откритие Уотсън, Крик и Уилкинс получават Нобеловата награда за 1962 г. (Френклин умира през 1958 г.)

През следващите десетилетия Уотсън работи като преподавател в Харвардския университет и Калифорнийския технологичен институт, от 1968 г. е директор на Лабораторията в Колд Спринг Харбър, Ню Йорк, а от 1988 до 1992 г. е ръководител на проекта „Човешки геном“ (Human Genome Project). Според Уотсън е напълно приемливо майките, за чиито неродени бебета генетичен тест докаже, че ще бъдат склонни към хомосексуализъм, да извършат аборт.[5]

Дж. Уотсън продължава активно да работи до 2007 г. като директор на Лабораторията Колд Спринг Харбър в Лонг Айлънд. Тогава предизвика силно обществено негодувание, след като заявява, че хората с африкански произход са по-малко интелигентни от онези със светъл цвят на кожата. Уотсън признава, че след скандалното си изявление доходите му са се сринали и е бил принуден да се оттегли от Cold Spring Harbor Laboratory. Остава единствено почетен член на лабораторията. След като е отлъчен от научната общност, остава без средства. „Тъй като се превърнах в персона нон грата, аз бях уволнен от бордовете на компанията и останах без никакви доходи“, обяснява Уотсън. Затова през 2014 г. той решава да предложи Нобеловата си награда за продан[6]. На 4 декември 2014 г. Нобеловата награда е продадена на търг от аукционната къща „Кристис“ в Ню Йорк на неизвестен купувач, наддавал по телефона. Според в. „Гардиан“ медалът е продаден за 4,1 милиона долара, черновата на речта, която Уотсън произнесъл на церемонията – за 365 000 долара, а ръкописа и черновата на неговата лекция от деня след церемонията – за 245 000 долара.[7][8] Общата сума от продажбата 4 610 000 $ се съобщава от някои източници като 4,7 млн.,[9][10][11][12][13] а от други като 4,8 милиона долара.[14][15] Това е първата продажба на Нобелова награда от живия ѝ носител. След няколко дни руският милиардер Алишер Усманов разкрива, че е купил Нобеловата награда на американския учен, защото е „наскърбен“, задето ученият е бил принуден да я продаде. Металургичният и телекомуникационен магнат заявява, че Уотсън „заслужава“ Нобеловата награда и възнамерява да му я върне[15]. На 17 юни 2015 г., в сградата на Руската АН, наградата е върната на Уотсън.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Джеймс Уотсън, „Двойната спирала“ (български превод 1975 г.)
  • Джеймс Уотсън, „ДНК: Тайната на живота“ (Инфодар, 2004, ISBN 9844831127)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д е P.A.M.Dirac Biography. Посетен на 22 юли 2018 г. Публикувано в: Биография.
  2. ↑ www.ras.ru.
  3. ↑ The Nobel Prize in Physiology or Medicine 1962. // Посетен на 5 февруари 2021 г. (на английски)
  4. ↑ Table showing prize amounts. // Нобелова фондация, април 2019 г. Посетен на 5 февруари 2021 г. (на английски)
  5. ↑ Макдоналд. „Abort babies with gay genes, says Nobel winner“, вестник The Telegraph, 16 февруари 1997.
  6. ↑ Откривателят на ДНК продава Нобела си, Площад СЛАВЕЙКОВ, 29.11.2014.
  7. ↑ Нобелова награда продадена за $4.1 милиона на търг, OFF News | Последна промяна 5 декември 2014 в 11:28 ч.
  8. ↑ Нобеловият медал на д-р Джеймс Уотсън бе продаден за рекордните 4,1 млн. долара, „Любопитно“, 5 декември 2014, 14:50 ч., Източник: „The Guardian“.
  9. ↑ Нобелов лауреат продаде наградата си за нечувана сума, Кремена Бедерева, 05.12.2014, 10:20 ч.
  10. ↑ Нобеловият медал за откриването на ДНК бе продаден за 4,7 млн. долара, Менидджър News, 05.12.2014 г., 11:58 ч.
  11. ↑ Продадоха на търг Нобеловия медал на съоткривателя на ДНК, Cross, 5 декември 2014, 09:12 ч.
  12. ↑ Продадоха Нобеловия медал на д-р Уотсън за 4,7 млн. долара, vesti.bg, 5 декември 2014, 07:52 ч.
  13. ↑ Продадоха на търг Нобеловия медал на съоткривателя на ДНК, Darik News, 5 декември 2014 07:41 ч.
  14. ↑ НОБЕЛОВА НАГРАДА ПРОДАДЕНА ЗА 4,8 МИЛИОНА ДОЛАРА, Eurocom, 05-12-2014 г., 09:30 ч.
  15. ↑ а б Руски милиардер връща на учен купена на търг Нобелова награда, fakti.bg, 10 декември 2014, 11:41 ч.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Джеймс Уотсън.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Джеймс_Уотсън&oldid=11402496“.