Чарлз Шерингтън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Чарлс Шерингтън
Charles Scott Sherrington
английски лекар
Сър Чарлс Скот Шерингтън
Сър Чарлс Скот Шерингтън

Роден
Ислингтън, Лондон, Англия
Починал
4 март 1952 г. (94 г.)
Ийстбърн, Съсекс, Англия
Научна дейност
Област Физиология, медицина
Образование Кеймбриджки университет
Работил в Оксфордски университет
Награди Нобелова награда за физиология или медицина (1932)
Чарлз Шерингтън в Общомедия

Сър Чарлс Скот Шерингтън (на английски: Charles Scott Sherrington) е английски лекар, неврофизиолог, Нобелов лауреат по медицина за откритията си в областта на физиологията.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 27 ноември 1857 година в Ислингтън, предградие на Лондон, Англия, в семейството на Джеймс Шерингтън, селски лекар в Кейстър (предградие на Грейт Ярмаут) и Ан Шерингтън. Бащата на Чарлс и двамата му по-малки братя умират, когато са още деца. След известно време Ан Шерингтън се омъжва за Кейлъб Роуз - лекар, археолог, геолог, познавач на класическите езици и на класическата литература. Той успява да създаде у Чарлс интерес към изкуството, историята и философията и му помага да избере медицинската кариера.

Шерингтън учи пет години в граматическо училище и през 1876 г. постъпва в лондонската болница "Св. Томас", за да следва медицина. През 1879 слуша лекциите на физиолога Майкъл Фостър в Кеймбриджкия университет. Една година по-късно финансовото положение на семейството му се подобрява и Шерингтън постъпва в Гонвил и Кайус колидж към същия университет.

През 1884 г. Шерингтън публикува първата от своите 320 научни работи, посветена на специализираните функции на различните дялове на главния мозък. В изследванията, проведени от него заедно с Джон Нюпорт Лангли, сътрудник на Фостър, се използват животни, на които с помощта на метод, усъвършенстван от немския невролог Фридрих Голц, се прави частично отстраняване на главния мозък - децеребрация. В края на 1884 г. Шерингтън заминава за Страсбург, за да изучи този метод от самия Голц. През следващата година получава лекарска диплома и е изпратен в Испания и Италия да изследва холерни епидемии. Стремежът да продължи тази работа го довежда през 1886 г. в Берлин, където учи патология при Рудолф Вирхов и бактериология при Роберт Кох. Като се връща в Лондон, Шерингтън започва да чете през 1887 г. лекции по системна физиология в болницата "Свети Томас". През 1895 г. Шерингтън става професор по физиология в Ливърпулския университет.

През 1906 г. Шерингтън формулира основните принципи на неврофизиологията в книгата си "Интегративната дейност на нервната система" (The Integrative Action of the Nervous System), която специалистите в областта на неврологията изучават и днес. През 1913 г. заема длъжността на професор по физиология в Оксфордския университет и остава такъв в продължение на 23 години до излизането си в пенсия. Изследванията му в областта на неврохирургията са прекъснати по време на Първата световна война, когато му се налага да работи като ръководител на съвета по проблемите на преумората на работниците в промишлеността. Шерингтън изследва и въпроси като интеграцията на рефлексите при формиране на координирани действия и важността на задържането в нервната система; разработва нови методи и апаратури за изследване. Сред сътрудниците, с които Шерингтън работи в Оксфордския университет, са неврофизиолозите Едгар Ейдриън и Джон Еклс.

Умира на 4 март 1952 година в Ийстбърн, предградие на Съсекс, Южна Англия, на 94-годишна възраст.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Чарлз Шерингтън е откривателят на синапсите като неизменна част от нервните клетки. Именно поради изключително плодотворната си и ефективна работа в областта на неврофизиологичното изследване на невроните, съвместно с Едгар Ейдриън, Шерингтън е удостоен с престижната Нобелова награда. Популярният британски учен е бил и преподавател в престижния Кингс Колидж, който се явява съосновател на Лондонския университет. За първи път испанският анатом Сантяго Рамон и Кахал изказва хипотезата, че неврона е структурна и функционална единица на нервната система. Той определя невроните като отделни и напълно самостоятелни клетки, които комуникират успешно със своите събратя с помощта на специализирани канали. Тези специализирани микроскопични структури биват наречени синапси. Именно предположението на испанския учен се превръща в едната от основните крепости на съвременната невробиология, разработена от Шерингтън.

Харви Кушинг, „бащата на модерната неврохирургия“, и Чарлз Шерингтън през 1938 г.

И Шерингтън, и Рамох и Кахал стигат едновременно до един и същ извод, който оформя „доктрината за невронната теория“. Според постулатите на тази доктрина, нервната система представлява не единна мрежа от нервни клетки, а последователност от многобройни и разнообразни нервни клетки.

Английският учен отделя голямо внимание на гръбначно-мозъчните рефлекси, които съвсем справедливо той подозира, че стоят в основата на цялостното интегративно функциониране на нервната система. Синапсите, които открива Шерингтън са отговорни за предаването на нервния импулс между отделните неврони. От своя страна предаването на нервните сигнали винаги е свързано с оформянето и изразяването на рефлексите. Шерингтън открива, че за да се осъществи един рефлекс е необходимо той да има стабилна анатомична основа, каквато се оказва „рефлексната дъга“. Всяка рефлексна дъга се състои от пет компонента: рецептор, аферентно рамо, процес на превключване в централната нервна система, еферентно рамо и ефектор или орган изпълнител.

Сър Чарлз Шерингтън проучва и съставя карта на инервационните зони на гръбначно-мозъчните нерви. Отново британския учен осъществява класификацията, според която рецепторите биват три основни вида: екстерорецептори, интерорецептори и проприорецептори. Шерингтън излага основните модели на неврофизиологията в научните си трудове „Интегративна дейност на нервната система“ и „Рефлексна дейност на гръбначния мозък“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Karl Grandin, „Sir Charles Sherrington Biography“. British Nobel laureates, Royal Medal winners.