Чарлз Шерингтън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сър Чарлс Скот Шерингтън
английски лекар
Сър Чарлс Скот Шерингтън 

Сър Чарлс Скот Шерингтън
Роден: 27 ноември 1857 г.(1857-11-27)
Ислингтън, Лондон, Англия
Починал: 4 март 1952 г. (на 94 г.)
Ийстбърн, Съсекс, Англия

Биография[редактиране | edit source]

Сър Чарлс Скот Шерингтън (на английски: Charles Scott Sherrington) (27 ноември 1857, Лондон - 4 Март 1952, Ийстбърн) е изтъкнат английски лекар, Нобелов лауреат по медицина за откритията си в областта на физиологията. Той е роден на 27 ноември 1857 г в Ислингтън, предградие на Лондон. Починал е на 4 Март 1952 на 94 годишна възраст в Ийстбърн, предградие на Съсекс, Южна Англия.

Научна кариера[редактиране | edit source]

Чарлз Шерингтън е окривателя на синапсите като неизменна част от нервните клетки. Именно поради изключително плодотворната си и ефективна работа в областта на неврофизиологичното изследване на невроните, съвместно с Едгар Ейдриън, Шерингтън е удостоен с престижната Нобелова награда. Популярният британски учен е бил и преподавател в престижния Кингс Колидж, който се явява съосновател на Лондонския университет. За първи път испанския анатом Сантяго Рамон и Кахал изказва хипотезата, че неврона е структурна и функционална единица на нервната система. Той определя невроните като отделни и напълно самостоятелни клетки, които комуникират успешно със своите събратя с помощта на специализирани канали. Тези специализирани микроскопични структури биват наречени синапси. Именно предположението на испанския учен се превръща в едната от основните крепости на съвременната невробиология, разработена от Шерингтън.

И Шерингтън и Рамох и Кахал стигат едновременно до един и същ извод, който оформя "доктрината за невронната теория". Според постулатите на тази доктрина, нервната система представлява не единна мрежа от нервни клетки, а последователност многобройни и разнообразни нервни клетки.

Английският учен отделя голямо внимание на гръбначномозъчните рефлекси, които съвсем справедливо той подозира, че стоят в основата на цялостното интегративно функциониране на нервната система. Синапсите, които открива Шерингтън са отговорни за предаването на нервния импулс между отделните неврони. От своя страна предаването на нервните сигнали винаги е свързано с оформянето и изразяването на рефлексите. Шерингтън открива, че за да се осъществи един рефлекс е необходимо той да има стабилна анатомична основа, каквато се оказва "рефлексната дъга". Всяка рефлексна дъга се състои от пет компонента: рецептор, аферентно рамо, процес на превключване в централната нервна система, еферентно рамо и ефектор или орган изпълнител.

Сър Чарлз Шерингтън проучва и съставя карта на инервационните зони на гръбначномозъчните нерви. Отново британския учен осъществява класификацията, според която рецепторите биват три основни видa: екстерорецептори, интерорецептори и проприорецептори. Шерингтън излага основните модели на неврофизиологията в научните си трудове "Интегративна дейност на нервната система" и "Рефлексна дейност на гръбначния мозък".

Източници[редактиране | edit source]

British Nobel laureates,Royal Medal winners,Karl Grandin "Sir Charles Sherrington Biography"