Централна нервна система

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Централна нервна система
lang=bg
Схема, показваща централната нервна система в жълто, а периферната – в оранжево.
Латински systema nervosum centrale
Лимфа 224
Централна нервна система в Общомедия

Централната нервна система (ЦНС) е част от нервната система и се състои от: главен и гръбначен мозък. Главният мозък се състои от шест дяла – краен, междинен, мост, продълговат, среден, малък.

Дейността на ЦНС се обосновава принципно върху два противоположни физиологични процеса – възбуждане и задържане.

Устройство и функции[редактиране | редактиране на кода]

Централната нервна система е част от нервната система и функциите ѝ са да координира дейността на всички части на тялото. При гръбначните животни, централната нервна система е затворена в менингите. Съставена е от по-голямата част от нервната система и се състои от главния и гръбначния мозък. Заедно с периферната нервна система, тя има основна роля в контрола на цялостното поведение, също и работата на някои от органите – сърце, бронхи, черва, стомах.[1] Гръбначният мозък има значение за усещането на топло, студено, болка, допир.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Maton, Anthea. Human Biology and Health. Englewood Cliffs, New Jersey, USA, Prentice Hall, 1993. ISBN 0-13-981176-1. с. 132 – 144.