Нерв

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за анатомията на нервната система. За град вижте Нерви.

Нервна система на човека

Нервът (на латински: nervus) е влакно, по което се предават нервните импулси в организма на висшите (сложните многоклетъчни) животни. Съвкупността от всички нерви в организма (извън главния и гръбначния мозък) се нарича периферна нервна система (ПНС). Във функционално отношение ПНС се състои от два дяла (две групи нерви) – вегетативен и соматичен. Вегетативната нервна система има симпатиков и парасимпатиков дял. Филогенетично нерви и нервна система се появяват за пръв път при мешестите животни.[1]

Историческо развитие на невроанатомията[редактиране | редактиране на кода]

Нервите са описани като самостоятелни образувания в тялото на човека в „Трактат по анатомия“ на индийския лекар Бхаскаре Бхатше, през X век пр.н.е. В труда си „За частите на животнитеАристотел (384 г. пр.н.е.322 г. пр.н.е.) описва три черепномозъчни нерва (зрителен, обонятелен и слухово-вестибуларен) и отличава периферните нерви от кръвоносните съдове в тялото на животните. Клавдий Гален (129 г. – 200 г.) описва седем чифта черепномозъчни нерви, четирихълмието на главния мозък и голямата мозъчна вена в книгите си „Анатомически изследвания“ и „За предназначението на частите на човешкото тяло“.[2] Едно от най-значимите му открития е, че главният мозък контролира движенията на мускулите с помощта на нервите.[3] Значителен брой периферни нерви описва и зарисува Андреас Везалий (15141564) в своя знаменит труд „За строежа на човешкото тяло“ (в ориг. на латински: De corporis humani fabrica) – първото съвременно анатомическо изследване на човешкото тяло.[4] Габриеле Фалопио (15231562) описва канала на лицевия нерв в своите „Анатомически наблюдения“ (1561, в ориг. на латински: Observationes anatomiсае). Руският учен и лауреат на Нобеловата награда за физиология или медицина Иван Петрович Павлов (18491936) открива условните рефлекси и първи доказва биологичните основи на психичната дейност при човека и животните.[5]

Хистологичен строеж на нервите[редактиране | редактиране на кода]

Хистологичен строеж на нерва

Хистологично нервите имат тръбообразен строеж. В средата на нерва се разполагат един или няколко аксона, по които протичат нервните импулси. Аксоните са обвити с олигодендроглиоцити (наричани още „Шванови клетки“). Те са вид микроглиеви клетки, които обвиват спираловидно аксона на нервната клетка и секретират миелин (бяло мозъчно вещество). Той изолира нервните клетки от околните тъкани и осигурява безпрепятствено предаване на нервните импулси по тях. При нарушения (патологии) на миелиновата обвивка на нервите възникват нарушения в предаването на нервните импулси. Най-отвън нервите са покрити със съединителна тъкан. Големите нерви са снабдени с кръвоносни съдове, малките се изхранват периферно.[1]

Видове нерви[редактиране | редактиране на кода]

Нервните импулси могат да бъдат еферентни (командни, низходящи) – от централната нервна система (ЦНС) към тъканите и органите в тялото, и аферентни (чувствителни, възходящи) нервни импулси – от периферните нервни рецептори към ЦНС.[1]

Според вида на импулсите, които провеждат, нервите могат да бъдат:[1]

  • еферентни - провеждат командни нервни импулси от ЦНС към изпълнителните тъкани и органи – мускули и жлези;
  • аферентни - провеждат чувствителни нервни импулси от периферните рецептори към ЦНС. Тези импулси носят информация за състоянието на тъканите и органите, като и за въздействията на околната среда върху тях, поради което се означават като чувствителни или осезателни;
  • смесени - състоят се от аферентни и еферентни нервни влакна. Еферентните нервни влакна в смесените нерви се разполагат централно, а аферентните - около тях.

Според дяловата си принадлежност, нервите могат да бъдат:[1]

Черепномозъчни нерви[редактиране | редактиране на кода]

Началото на черепномозъчните нерви в основата на мозъчния ствол (вентрален изглед)

Черепномозъчните нерви (на латински: Nervi craniales) излизат директно от мозъчния ствол на главния мозък (с изключение на първите два нерва – обонятелният и зрителният). При човека и бозайниците те са 12 чифта, като всеки един има два симетрични клона – ляв и десен, които инервират съответната половина на тялото. Функционално черепномозъчните нерви принадлежат към соматичната нервна система — моторни, сетивни или смесени (моторно-сетивни), като някои от тях съдържат и парасимпатикови влакна.[6]

Черепномозъчните нерви са:[6]

  1. Обонятелен нерв (I черепномозъчен нерв, на латински: nervus olfactorius);
  2. Зрителен нерв (II черепномозъчен нерв, на латински: nervus opticus);
  3. Очедвигателен нерв (III черепномозъчен нерв, на латински: nervus oculomotorius);
  4. Макаровиден нерв (IV черепномозъчен нерв, на латински: nervus trochlearis);
  5. Троичен нерв (V черепномозъчен нерв, на латински: nervus trigeminus);
  6. Отвеждащ нерв (VI черепномозъчен нерв, на латински: nervus abducens);
  7. Лицев нерв (VII черепномозъчен нерв, на латински: nervus facialis);
  8. Слухово-вестибуларен нерв (VIII черепномозъчен нерв, на латински: nervus vestibulocochlearis);
  9. Езико-гълтачен нерв (XI черепномозъчен нерв, на латински: nervus glossopharyngeus);
  10. Блуждаещ нерв (X черепномозъчен нерв, на латински: nervus vagus);
  11. Добавъчен нерв (XI черепномозъчен нерв, на латински: nervus accessorius);
  12. Подезичен нерв (XII черепномозъчен нерв, на латински: nervus hypoglossus);

Гръбначномозъчни нерви[редактиране | редактиране на кода]

Гръбначен мозък с дорзални и вентрални коренчета

Гръбначномозъчните нерви (на латински: nervi spinales) имат метамерен строеж. При човека те са 31 чифта – 8 шийни, 12 гръдни, 5 поясни, 5 кръстцови и 1 опашен. Всеки периферен нерв е свързан с гръбначния мозък чрез две коренчета – задно (дорзално, постериорно) чувствително (аферентено) и предно (вентрално, антериорно) двигателно (еферентено). В гръбначномозъчния канал, встрани от гръбначния мозък, двете коренчета се съединяват в общ ствол – на латински: truncus n. spinalis. Стволовете на гръбначномозъчните нерви излизат последователно от двете страни (лява и дясна) през междупрешленните отвори между съчлененията на прешлените, по дължината на гръбначния стълб. След излизането си от гръбначномозъчния канал, задното коренче на нервния ствол образува гръбначномозъчен ганглий (на латински: ganglion spinale). Нервните влакна на предното коренче преминават непрекъснато покрай ганглия на задното и образуват ганглии в тъканите и органите, които инервират. [7]

След излизането си от междупрешленния отвор, стволът на всеки гръбначномозъчен нерв се разделя на четири клона:[7]

  • заден клон (на латински: ramus dorsalis) – към гръбната мускулатура и покриващата я кожа;
  • преден клон (на латински: ramus ventralis) – към предната част на туловището и крайниците;
  • бели съединителни клонове (на латински: rami communicantes albi) – към симпатиковия дял за инервация на вътрешните органи и кръвоносните съдове;
  • менингеален клон – за инервация на обвивките на гръбначния мозък, обратно през междупрешленния отвор.

Периферни нервни сплетения[редактиране | редактиране на кода]

Периферните нервни сплетения (наричани още сплитове) са нервни образувания, които се формират от съединяването на нервни влакна от гръбначномозъчните и черепномозъчните нерви.[7]

Шийно нервно сплетение[редактиране | редактиране на кода]

Шийното нервно сплетение (на латински: plexus cervicalis) се образува от предните клончета на първите четири шийни гръбначномозъчни нерва (C1 – C4) и клонове на 11-я (добавъчен) и 12-я (подезичен) черепномозъчни нерви, и симпатиковия ствол. От шийното сплетение излизат:[7]

  • малкият тилен нерв (на латински: nervus occipitalis minor)
  • големият ушен нерв (на латински: nervus auricularis magnus)
  • напречният шиен нерв (на латински: nervus transversus coli)
  • надключичните нерви(на латински: nervi supraclaviculares)

Раменно нервно сплетение[редактиране | редактиране на кода]

Раменното нервно сплетение (на латински: plexus brachialis) се образува от предните клончета на вторите четири шийни гръбначномозъчни нерва (C5 – C8), първия гръден (Th1) и понякога клон от C4. От раменното сплетение излизат две групи нерви:[7]

  • къси нерви
    • нерви на лопатката
    • подключичният нерв (на латински: nervus subclavius)
    • подмишничният нерв (на латински: nervus auxillaris)
  • дълги нерви

Поясно-кръстцово нервно сплетение[редактиране | редактиране на кода]

Поясно-кръстцовото сплетение (на латински: plexus lumbosacralis) е обширно нервно образувание, което се състои от три части – поясно, кръстцово и опашно сплетение.[7]

Поясно нервно сплетение[редактиране | редактиране на кода]

Поясното нервно сплетение (на латински: plexus lumbalis) се образува от предните клончета на първите три поясни гръбначномозъчни нерва (L1 – L3) и горната част на четвъртия (L4). От поясното сплетение излизат:[7]

  • хълбочно-подстомашният нерв (на латински: nervus iliohypogastricus)
  • хълбочно-слабинният нерв (на латински: nervus ilioinguinalis)
  • полово-бедреният нерв (на латински: nervus genitofemoralis)
  • бедреният нерв (на латински: nervus femoralis)
  • запушеният нерв (на латински: nervus obturatorius)

Кръстцово нервно сплетение[редактиране | редактиране на кода]

Кръстцовото нервно сплетение (на латински: plexus sacralis) се образува от долната част на предните клончета на четвъртия (L4) поясен гръбначномозъчен нерв, петия поясен нерв (L5) и кръстцовите нерви (S1 – S5). От кръстцовото сплетение излизат:[7]

  • къси клонове
  • дълги клонове
    • седалищен нерв (на латински: nervus ischiadicus)
    • вътрешен стъпален нерв (на латински: nervus plantaris medialis)
    • страничен стъпален нерв (на латински: nervus plantaris lateralis)
    • общ подбедрен нерв (на латински: nervus peroneus communis)

Опашно нервно сплетение[редактиране | редактиране на кода]

Опашното нервно сплетение (на латински: plexus coccygeus) се образува от предните клончета на петия кръстцов гръбначномозъчен нерв (S5) и на опашния гръбначномозъчен нерв. От опашното нервно сплетение излизат анално-опашните нерви (на латински: nervi anococcygei).[7]

Заболявания на периферните нерви[редактиране | редактиране на кода]

Заболяванията на периферните нерви се означават като невропатия. Когато е засегнат един периферен нерв, състоянието се нарича мононевропатия, а когато са засегнати два или повече периферни нерва – полиневропатия. Заболяванията на нервните сплитове се наричат плексопатия. Заболяванията на нервните коренчета на гръбначния мозък се означават като радикулопатия.[8]

Невропатиите се характеризират с:[8]

Невралгията е болка в областта, инервирана от съответния периферен нерв, без да има нарушения в неговите функции.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Кръстев, Харалампи и др. Цитология и хистология : [Учебник] за студентите от ВИЗВМ [- Ст. Загора], Ветеринарномедицински факултет. София, Земиздат, 1993. ISBN 954-05-0083-4. с. 399.
  2. Клавдий Гален. О назначении частей человеческого тела. Под ред. В. Н. Терновского. Медицина. Москва, 1971(рус.)
  3. ((en)) Frampton, M. Embodiments of Will: Anatomical and Physiological Theories of Voluntary Animal Motion from Greek Antiquity to the Latin Middle Ages, 400 B.C.–A.D. 1300. Saarbrücken, VDM Verlag, 2008. с. 180-323.
  4. А. Везалий. О строении человеческого тела. Том 1, Москва, 1950; том 2, Москва, 1954.(рус.)
  5. Артамонов В. И. Психология от первого лица. 14 бесед с российскими учёными. — М.: Академия, 2003. — С. 24.(рус.)
  6. а б Гаджев, Стоян. Анатомия на домашните животни. Том 2. 1999. ISBN 9544870288. с. 395.
  7. а б в г д е ж з и ((ru)) Привес, Михаил Григорьевич и др. Анатомия человека. Издание 12-е, переработанное и дополненное. Санкт Петербург, СПбМАПО, 2006. ISBN 5-98037-028-5. с. 720.
  8. а б ((ru)) Яхно, Николай Н и др. Частная неврология. Москва, Медицинское информационное агентство, 2006. ISBN 9785894813379. с. 189.