Хирургия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сърдечна операция в Fitzsimons Army Medical Center
Операция на апендикса

Хирургията (на гръцки: χειρουργική – от χειρ „ръка“ и εργον „действие, работа“; на латински: chirurgiae, буквално означава „работа, извършвана с ръцете“ или „ръчна работа“) е основен дял от медицината, който се отнася до оперативното лечение на различни заболявания и травми и има за цел подобряване на органовата (на даден орган) или на определена система в тялото функция и структура (реконструктивна хирургия) и нейното приложение в някои случаи може да е задължително или потенциално възможно. Извършва се от обучени в специалността лекари, наречени хирурзи.

Извършването на хирургия се нарича хирургична процедура или операция (според сложността), хирургичен като прилагателно се отнася често до хирургичните инструменти.

История[редактиране | редактиране на кода]

Още от каменната ера и античността са открити археологични свидетелства (кости) за операции на глава [източник?].

През желязната епоха става възможно изработването на хирургически инструменти, каквито биват намирани от археологията (напр. у нас тракийските лекари развиват и научна, и практическа хирургия, използвайки професионални хирургични инструменти) [1].

Хирургически операции са правили римляните с инструменти, които са били специално предназначени за тази цел. Вероятно хирургията в Древен Рим е била предназначена за лекуване на военни травми, като е известно, че те зарастват добре и не са известни белези при римляните.

В Древен Египет хирургията има различно предназначение, там инструментариумът е специфичен. (коментар на ред.) За успехи на тези операции не се докладва.

Хирургията в Русия започва да се развива през 1654 с откриването на школи по хирургична анатомия и хирургия, аптекарската фармацевтика се появява през 1704 и през същата година е завършено изграждането на завод за хирургически инструменти. Първата болница в Москва е открита през 1707 г.

Н.И. Пирогов поставя основите на военно-полевата и спешната хирургия в Русия и в България, като участващ в 4 руски войни, включително Руско-Турската Освободителна война.

Подраздели[редактиране | редактиране на кода]

Хирургията е медицинска наука, която обхваща хирургични и оперативни намеси (интервенции) по цялото човешко тяло. Под понятието „хирургия“ много често се разбира дисциплината обща хирургия (general surgery), но може да се използва и като съставна дума на поддяловете на хирургията като спешна хирургия или кардиохирургия. Тъй като хирургията е сложна и комплексна медицинска дисциплина, в нея са обособени различни специалности, насочени към лечението на различни системи и органи на човешкото тяло. В зависимост от това тя се разделя на хирургични подспециалности и специалности с хирургична насоченост.

Хирургични специалности[редактиране | редактиране на кода]

По смисъла си това са конкретните тесни специалности различни от хирургията в най-общ смисъл.

Специалности с хирургична насоченост[редактиране | редактиране на кода]

По смисъла си това не са подспециалности на общата хирургия, а комплексни медицински специалности, в които могат да се извършват различни по обем хирургични интервенции.

Други видове хирургия[редактиране | редактиране на кода]

В хирургията са обособени понятия свързани с типа оперативна дейност, които не могат да се обособят като хирургични подспециалности.

  • Военна хирургия
  • Онкохирургия – занимава се с диагностиката и хирургична намеса като допълнение към химиотерапията и други видове онкологично лечение на онкологичните заболявания.
  • Минималноинвазивна хирургия
    • Лапароскопска (миниинвазивна) хирургия

Хирургия в България[редактиране | редактиране на кода]

Началото на хирургията в България като научна и на приложението й специалност става след Освобождението на Българието от руски лекари хирурзи, най-известният от които е Н.И. Пирогов, който участва в няколко руски войни, включително Руско-Турската Освободителна война като военно-полеви хирург. На негово име е основан Институт Пирогов, вероятно на базата на следосвобожденски учебно-образователен и хирургичен комплекс, където са се обучавали първите български лекари след Освобождението. Подобен хирургичен център на името на Пирогов има и в Москва.

Работата на Пирогов се развива особено през социализма, когато неговата военно-полева хирургия намира практическо приложение в травматологията и спешната хирургия, с която е по-известен Интитут Пирогов сега.

След демократичните промени от началото на 90-те Пирогов е преобразуван в университетска болница по подобие на американските болници за спешна помощ, които често са университетски болници (това, обаче е проблем, тъй като Пирогов е руски учен, а пироговската медицина е руска хирургична медицина свързана с Освободителните Руско-Турски войни, тоест с това се получава културологична неконсистентност, тъй като в САЩ Пирогов е непознат като хирург, макар да има понятие за военно-полева хирургия, но основно и предимно във Великобритания).

Българската хирургия има влияние от френската и румънската хирургия (Букурещ) през 19 (както и през 20 век) [2][3].

След приемането на България в ЕС за придобиване на специалност по хирургия вече не се изисква лекарят да има придобита специалност по обща хирургия.

Изключение прави специалността Военна хирургия, за придобиването на която е нужно лекарят да има вече призната специалност по обща хирургия, ортопедия и травматология, включително неврохирургия, а дори и акушерство, и гинекология (в случаите, когато пациентката може да се нуждае от незабавен аборт и други), както и други.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ancient Thracians and their medicine, https://bnr.bg
  2. Almanach Bulgare, том 6, 1897
  3. Читалище: списание за читалищата в България и чужбина, том 4, 1874

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Българска асоциация по пластична, реконструктивна и естетична хирургия – Сборник доклади от третата национална конференция по пластична, реконструктивна и естетична хирургия 22 – 24. 04. 2016 г., София

Виж още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Естетическа хирургия