Гръбначен мозък

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
1.Мозък, 2. Централна нервна система (ЦНС), 3. Гръбначен мозък (ГМ).

Гръбначният мозък (на латински: medulla spinalis, на гръцки: myelon) е дял на централната нервна система, разположен в канала на гръбначния стълб.

Обща анатомия[редактиране | edit source]

Гръбначният мозък е изграден от множество нервни клетки (неврони), подредени по специфичен начин.

Външно устройство[редактиране | edit source]

  • В центъра на гръбначния стълб по цялата дължина на гръбначния мозък се простира канал, който е изпълнен с гръбначно-мозъчна течност, близка по състав на кръвната плазма и обвиващ отвсякъде гръбначния мозък.
  • Дължината на гръбначния мозък е около 40-45 см, тежи около 30г и наподобява връв, дебела около 1см.
  • Горният край на гръбначния мозък преминава в главния мозък, а в долния край завършва конусообразно (лат. conus medullaris) на равнището на втория поясен прешлен, откъдето излизат голям брой нервни влакна образуващи конската опашка - лат.: cauda equina. По дължината на гръбначния мозък са разположени две бразди — предна (вентрална) и задна (дорсална), които го разделят на две симетрични половини.

Обвивки[редактиране | edit source]

Пътища на ГМ. Моторните, еферентни, пътища са в червено, а сетивните, аферентни, в синьо.

Гръбначният мозък има три обвивки. Външната обвивка се нарича твърда (лат. dura mater) и се състои от плътна съединителна тъкан. Средната обвивка е много тънка и за това се нарича паяжинообразна (лат. arachnoidea). Вътрешната мозъчна обвивка — мека мозъчна обвивка (лат. pia mater) - е плътно прилепнала към повърхността на гръбначния мозък. Тя е богата на кръвоносни съдове. Пространствата между паяжиновидната и меката мозъчна обвивка са изпълнени с гръбначномозъчна течност (ликвор). Гръбначният мозък е добре защитен от костния скелет, от мозъчните обвивки и от гръбначномозъчната течност. Те го предпазват от удари и от сътресения.

градивни тъкани[редактиране | edit source]

Гръбначният мозък е изграден от бяло вещество (лат. substantia alba) и сиво вещество (лат. substantia grisea), като за разлика от централния мозък бялото вещество е на повърхността, а сивото в серцевината (във вътрешността). Сивото вещество се формира от близкото разположение на телата на голям брой неврони, а бялото вещество — от техните дълги израстъци. Бялото вещество обвива като мантия сивото. „Крилата“ на сивото вещество са разделени на два предни и два задни рога.

Сегментация[редактиране | edit source]

Според нивото на сегмента в гръбначния стълб се разглеждат области на инервация, наричани дерматоми.

Разделен е на 31 различни сегмента. При всеки сегмент излизат чифт гръбначни нерви (смесени; сетивни и моторни). 6-8 моторни коренчета се разклоняват от левите и десните вентролатерални бразди по строго ораганизиран начин. Коренчетата се комбинират и формират нервни корени. По подобен начин от лявата и дясната дорсолатерална бразда се формират сетивни нервни корени. Вентралните (моторни) и дорсалните (сетивни) корени се сливат, за да формират гръбначните нерви (смесени; моторни иу сетивни), по един чифт за всеки прешлен на гръбначния стълб. Гръбначните нерви, с изключение на сервикалните, на ниво C1 и C2, де формират във междупрешленни форамени. Границата между централната (ЦНС) и Периферната нервна система (ПНС) е видима при всеки сегмент. Коренчетата са началото на ПНС.

  • Тридесетте и един сегмента се подразделят така:
8 сервикални, образуващи 8 чифта сервикални нерви
12 тораксови, образуващи 12 чифта тораксови нерви
5 лумбални, образуващи 5 чифта лумбални нерви
5 сакрални, образуващи 5 чифта сакрални нерви
1 коксигиален (опашен), образуващ 1 чифт коксигиални нерви

При възрастните ГМ свършва приблизително на нивото на L1/L2 лумбални прешлени с формацията конус медуларис. Макар да свършва на това ниво, нервите произхождащи от сакралните и лумбалните сегменти излизат на нивото на съответните им прешлени. Минавайки от изходящата си точка през терминалната точка 9конус медуларис) на ГМ, всички тези нерви формирата конската опашка.

  • В два участъка на ГМ се наблюдава уголемяване:

Сервикално удебеляване - около брахиалния плексус, инервиращ горните крайници и включва сегменти от C4 до T1. Лумбосакрално удебеляване - около лумбосакралния плексус, инервиращ долните крайници и включващ сегментите от L2 до S3, и намиращш се анатомично на нивото на гръбначните прешлени от T9 до T12.

Функции на ГМ[редактиране | edit source]

Гръбначният мозък има две основни функции – проводна и рефлексна. Проводната функция се състои в осъществяването на двупосочна връзка с главния мозък, а рефлексната функция в координирането на дейността на различни органи.

Проводна[редактиране | edit source]

Проводната функция се осъществява от възходящите и низходящите пътища на бялото мозъчно вещество. Аксонът разположен в задния рог се нарича сетивен, има 2 части и се разклонява Т-образно. Частта, която се свързва със сивото в-во се нарича задно коренче,а другата се свързва с рецептор. Предното коренче, което се намира съответно в предния рог, представлявя началната част на двигателния неврон, а втората му част се свързва със съответен мускул. Когато продълженията на сетивния и двигателния неврон се съберат, те образуват така наречения смесен нерв. Всеки от невроните има собствена обвивка (невролема) и освен това двата заедно имат още една 3та обща допълнителна, облечена в миелин, посредством Шван-клетки, невролема.

Рефлекс[редактиране | edit source]

Рефлексът е ответна реакция на организма при дразнение от външната или вътрешната среда,осъществена от нервната система.Анатомичната основа на рефлекса е рефлексната дъга.Тя се състои от:

  • 1. Рецептори — те могат да бъдат клетки или израстъци на неврони.Рецепторите възприемат дразненията от външната или вътрешната среда и ги превръщат в нервен импулс.
  • 2. Сетивните нерви възприемат нервния импулс от рецепторите и го провеждат до нервния център.
  • 3. В нервния център нервния импулс се преработва и се изпраща заповед за действие.
  • 4. Моторния нерв приема нервни импулси(заповеди за действие) от нервния център и ги провежда до изпълнителните органи,които трябва да реагират.
  • 5. Изпълнителния орган осъществява ответната реакция,той може да бъде мускул,който да се съкращава или жлеза,която да отделя секрет.

Нервни трактове[редактиране | edit source]

Wiki letter w.svg  Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.
Синьото сетивно коренче (12) излиза от дорсалната бразда, а червеното моторно коренче (11)от вентралната бразда при дорсалния рог (2) и в (13) формират ганглий на гръбначен нерв.

Състои се от аксони (нервни влакна), които образуват два вида пътища (трактове): възходящи (сетивни, сензорни) към главния мозък и низходящи (моторни) от главния мозък до изпълнителния орган. По форма при напречен разрез наподобява пеперуда с разперени крила.

Ембриологично развитие[редактиране | edit source]

Моторна организация[редактиране | edit source]

Патологични увреждания[редактиране | edit source]

Вродени[редактиране | edit source]

Сирингомиелия[редактиране | edit source]

Спина бифида[редактиране | edit source]

Травма: пара- и квадриплегия[редактиране | edit source]

Травма на гръбначния мозък може да прекрати комуникацията на периферната с централната нервна система под нивото на повредата. Параплегията е засягането на краката, а квадриплегията парализа и на четирите крайника.

Оплитане[редактиране | edit source]

Усукване на ГМ в съединителна тъкан най-често заедно със спина бифида. Всеки пациент със спина бифида има усукване, но не всеки има симптоми.

Wiki letter w.svg  Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Тумори[редактиране | edit source]

Wiki letter w.svg  Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Синдром на Гилен-Барѐ[редактиране | edit source]

Синдромът на Гилен-Барѐ (СГБ) е вирусно заболяване с неизвестен причинител: достига се до сериозна прогресивна невропатия, характеризираща се с мускулна слабост и в крайни случаи парализа на диафрагмата. Ако пациентът в напреднала степен не е поставен на командно дишане, болестта може да е смъртоносна. 1.5-8% от пациентите умират от СГБ. [1]

Wiki letter w.svg  Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Гръбначно мускулна атрофия[редактиране | edit source]

Wiki letter w.svg  Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Амиотрофична странична склероза[редактиране | edit source]

Wiki letter w.svg  Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Демиелинизиращи атрофии[редактиране | edit source]

Wiki letter w.svg  Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Остеомиелит[редактиране | edit source]

Wiki letter w.svg  Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.


Източници[редактиране | edit source]

  1. http://www.newton.dep.anl.gov/askasci/bio99/bio99300.htm