Букурещ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Букурещ
București
— град —
Знаме
    
Герб
Централната част на града.
Централната част на града.
Relief Map of Romania.png
44.4° с. ш. 26.0833° и. д.
Букурещ
Страна Флаг на Румъния Румъния
Окръг
Площ 226 km²
Надм. височина 60 – 90 m
Население (2011) 1 883 425[1][2] души
Демоним Bucharester
Кмет Габриела Фиреа (СДП)
Основаване Преди 1459 г.
Пощенски код 0xxxxx
Телефонен код +40 x1
Часова зона EET
Официален сайт pmb.ro
Букурещ в Общомедия

Букурѐщ (на румънски: București, [bukuˈreʃtʲ]) е столицата на Румъния, най-големият град и основният културен, промишлен и финансов център на страната. Населението му е около 1 880 000 души (2011).

Градът се намира в Долнодунавската равнина, на бреговете на река Дъмбовица и на по-малко от 70 km северно от Дунав. За пръв път се споменава в писмени документи от 1459 година, а през 1862 година става столица на Румъния.

Наименование[редактиране | редактиране на кода]

Произходът на името на града е неясен. Легендата го свързва с неговия основател Букур, според различни варианти княз, престъпник, рибар, овчар или ловец. Според нея Букур се изгубил в гъста мъгла и след като се помолил на Господ, мъглата се вдигнала по чудо. В знак на признателност той построил малък параклис, около който впоследствие се заселили хора и така се родил днешният град Букурещ.

Османският пътешественик от XVII век Евлия Челеби приписва името на града на някой си Абу Кариш от арабския клан Бани Курейш. През 1781 година Франц Зулцер извежда етимологията от румънската дума bucurie („радост“), която от своя страна вероятно има дакийски произход.[3] Други автори от XIX век го свързват с bukovie („букова гора“).[4]

География[редактиране | редактиране на кода]

Букурещ е разположен в югоизточната част на страната, намира се на 60 km от Плоещ, 60 km от Русе, 80 km от румънското Търговище, 84 km от Александрия и 110 km от Бузъу. През града преминава река Дъмбовица.

Букурещ е втората най-замърсена столица в Европейския съюз по отношение на финия прах във въздуха след София. По отношение на зелените площи градът заема четвъртото най-лошо място с 23 m² зелени площи на жител (след Париж, Мадрид и Братислава).

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на града е умереноконтинентален. Зимите могат да бъдат ветровити, но вятърът обикновено бива ограничен от урбанизацията. Летните температури често достигат 35 – 40 °C. Средната годишна температура е 10,8 °C, а средното количество годишни валежи е 643 mm.[5]

Климатични данни за Букурещ
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 17,1 24,4 29,0 32,2 36,9 39,0 42,2 41,0 38,5 35,2 25,1 18,4 42,2
Средни максимални температури (°C) 2,8 5,5 11,4 18,0 24,0 27,7 29,8 29,8 24,6 17,9 9,8 3,8 17,1
Средни температури (°C) −1,3 0,4 5,4 11,2 16,8 20,6 22,5 22,0 16,9 11,0 4,7 −0,2 10,8
Средни минимални температури (°C) −4,8 −4 0,1 4,9 9,6 13,6 15,4 14,9 10,5 5,4 0,6 −3,4 5,2
Абсолютни минимални температури (°C) −32,2 −29 −19,9 −9,5 −3,9 4,5 7,4 5,2 −3,1 −8 −19,4 −25,6 −32,2
Средни месечни валежи (mm) 37 37 44 50 56 83 70 56 64 53 46 48 643
Средно количество слънчеви часове 70.6 84.5 138.0 184.8 246.3 265.8 289.2 281.4 224.1 177.4 87.5 62.8 2112
Източник: Погода и Климат[5]

История[редактиране | редактиране на кода]

Букурещ през 1930-те години

Най-ранните сведения за Букурещ се отнасят към 1459 година, когато крепостта е една от резиденциите на влашкия владетел Влад Цепеш. През 1476 година градът е разграбен от молдовския княз Стефан Велики, но запазва значението си на важно влашко укрепление. Градът и крепостта му са допълнително укрепени в средата на 16 век от княз Мирча Чобанул. През следващите десетилетия градът е неколкократно разграбван от претенденти за влашкия трон и от османски войски, а след бунт през 1594 година е почти напълно разрушен от Синан паша.

В началото на 17 век градът постепенно се възстановява и при войводата Матей Басараб е една от двете столици на Влашко, наред с Търговище. През 1655 година е превзет за кратко от разбунтували се сеймени, а войводата Константин Шербан сам запалва града, за да не бъде превзет от съперниците му. Въпреки това с нарастването на османското влияние и на търговските връзки с Балканите, Букурещ, който се намира в южната част на Влашко, увеличава значението си и в края на 17 век вече е най-големят град в страната.

През 18 век, с утвърждаването на управлението на фанариотите, Букурещ става безспорна столица на Влашко. Градът на няколко пъти е завземан от хабсбургски (1716, 1737) и руски (1769, 1771, 1806, 1828) войски.

Столицата на Румъния е наричана Малкия Париж както заради известната прилика с френската столица (характерната архитектура в града от 19 век, протичащата река, Триумфалната арка), така и поради стремеж да се подчертае европейското в Букурещ.

При избухването на Балканската война в 1912 година 8 души от Букурещ са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

През Втората световна война, като столица на държава от Оста и транзитна точка на войските към Източния фронт, Букурещ претърпява тежки щети от съюзнически бомбардировки. На 23 август 1944 г. в Букурещ се извършва преврат, който превръща Румъния в съюзническа страна. Градът тогава претърпява кратък период от бомбардировки на Луфтвафе, както и провален опит на германците да си върнат града.

След установяването на социализъм в Румъния, градът продължава да расте. Построени са нови райони, повечето с жилищни блокове. Под ръководството на Николае Чаушеску голяма част от историческия център на града е разрушена и заменена от сгради в стил социалистически реализъм. На 4 март 1977 г. Вранчанското земетресение, на около 135 km от столицата, погубва 1500 души и причинява допълнителни щети по историческия център.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година: 1800 1859 1900 1918 1930 1966 1992 2002 2011
Жители 32 000 122 000 282 000 383 000 639 000 1 452 000 2 064 474 1 926 334 1 883 425
Съдебната палата
Офис сгради

Населението се увеличава бързо през последните 2 века и Букурещ става важен център. Това е отчасти поради урбанизацията на румънците, които в по-голямата си част до 19 век живеят в селата. Днес 9% от населението на Румъния живее в Букурещ.

Средната продължителност на живота в Букурещ през 2000 – 2002 г. е 73,1 години, или с близо 2 години по-висока от тази в другите румънски селища.

Около 96,6% от населението на Букурещ е представено от румънци.[7] Други етнически групи със значително присъствие са: цигани, унгарци, евреи, турци, китайци и германци. Към 1930-те години евреите са втората най-голяма етническа група, живееща в Букурещ.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Букурещ е центърът на румънската икономика и промишленост, отговорен за около 23% (2013 г.) от БВП на страната, бидейки населяван от 9% от населението ѝ.[8] През 2016 г. Букурещ има БВП на глава от населението, равняващ се на 20 500 евро, което е 122% от средното за Европейския съюз и над двойно повече от средното за Румъния.[9] След относителна стагнация през 1990-те години силният икономически растеж на града възражда инфраструктурата и води до развиването на търговски центрове, жилищни зони и високи офис сгради. Към януари 2013 г. Букурещ има ниво на безработицата от 2,1%, което е значително по-ниско от националното ниво – 5,8%.[10][11]

Икономиката на столицата е фокусирана върху промишлеността и услугите, като последните претърпяват особен растеж през последните 10 години. Седалищата на 186 000 фирми, включително почти всички по-големи румънски компании, се намират в Букурещ. Важен източник на доходи в последно време е бързо разрастващия се имотен и строителен сектор. Букурещ е и най-големият център за информационни технологии и комуникации на Румъния.

Градът търпи бум на магазини, като супермаркети и хипермаркети биват откривани всяка година. Търговски центрове се строят още от края на 1990-те години.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Международно летище Анри Коанда.

Мрежата на градския транспорт на Букурещ е най-голямата в страната и една от най-големите в Европа. Съставена е от Букурещкото метро и наземна транспортна система от автобуси, трамваи, тролеи и лекорелсов транспорт. Към 2007 г. има наложено ограничение от 10 000 таксиметрови лиценза.[12]

Букурещ е центърът на националната железопътна мрежа на страната. Главната гара е Гара де Норд, предоставяща връзка с всички големи градове из страната, както и до международни дестинации като: София, Варна, Белград, Кишинев, Киев, Чернивци, Лвов, Солун, Виена, Будапеща, Истанбул, Москва и други.

Градът разполага с още пет железопътни гари. Те са в процес на интеграция в градска железница, обслужваща Букурещ и околния окръг Илфов. Седем основно линии излизат от Букурещ.

Най-старата гара в Букурещ е Филарет. Тя е отворена през 1869 г., но през 1960 г. комунистическото правителство я превръща в автобусен терминал.[13]

Букурещ разполага с две международни летища:

  • Анри Коанда, намиращо се на 16,5 km северно от центъра на града в град Отопени, Илфов. Това е най-натовареното летище в Румъния, като през 2014 г. през него минават 8 317 168 пътници.[14]
  • Аурел Влайку е бизнес летището на града. Намира се само на 8 km северно от центъра на града.

Букурещ е важен кръстопът в националната пътна система на Румъния. Няколко от най-натоварените пътища и магистрали в страната свързват града с всички по-големи румънски градове, както и със съседни страни като България, Унгария и Украйна. Магистралите А1 до Питещ, А2 до Добруджа и Констанца и А3 до Плоещ започват от Букурещ.

Пътищата на града обикновено се задръстват по време на час пик, поради повишаване на притежателите на автомобили напоследък. Към 2013 г. броят на регистрираните автомобили в Букурещ е 1 125 591.[15] Това бързо разрушава пътищата, което е един от основните инфраструктурни проблеми на града.

Макар да се намира при бреговете на река, Букурещ никога не е функционирал като пристанищен град, докато други градове като Констанца и Галац играят ролята на главни пристанища. Незавършеният канал Дунав-Букурещ, който е 73 km дълъг и на 70% завършен, би могъл да свързва Букурещ с река Дунав и чрез канала Дунав – Черно море с Черно море. Работите по канала, обаче, са спрени през 1989 г.[16]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Покровител на града е свети Димитър Басарбовски, роден в българското село Басарбово, което се намира на около 7 km южно от град Русе, в долината на река Русенски Лом. Мощите на свети Димитър Басарбовски се намират в патриаршеската църква в центъра на Букурещ.

В Букурещ се намира втората по големина (след Пентагонa в САЩ) административна сграда в света – Палата на парламента на Румъния.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Букурещ
Починали в Букурещ
Други личности, свързани с Букурещ
  • Георги Атанасович (1821 – 1892), лекар и политик, работи в града през 1849 – 1878
  • Ролан Барт (1915 – 1980), френски философ, преподава в града през 1948 – 1950
  • Христо Ботев (1848 – 1876), български революционер, живее в града през 1871 – 1876
  • Йордан Йовков (1880 – 1937), български писател, живее в града през 1920 – 1927
  • Любен Каравелов (1834 – 1879), български революционер и писател, живее в града през 1869 – 1878
  • Сава Киров (1893 – ?), български дипломат, посланик през 1936 – 1940
  • Олимпий Панов (1852 – 1887), български офицер, живее в града през 1867 – 1875
  • Жул Паскин (1885 – 1930), художник, живее в града през 1892 – 1895
  • Георги Странски (1847 – 1904), български революционер и политик, живее в града през 1864 – 1878
  • Иван Фичев (1860 – 1931), български офицер и дипломат, посланик през 1921 – 1924
  • Христофор Хесапчиев (1858 – 1938), български офицер и дипломат, посланик през 1909 – 1911

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Цитирани източници
  • ((bg))  Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав. Главно управление на архивите, 2006.
  • ((ro)) Georgescu, Florian и др. Istoria Orașului București. Muzeul de Istorie a Orașului București, 1965.
  • ((ro))  Official data for 2011 census. // INSSE, 4 July 2013. Посетен на 2013-06-04.
  • ((ro)) Russu, Ion I. Limba traco-dacilor. Editura științifică, 1967.
  • ((en))  Urban Audit: Bucharest Profile. // urbanaudit.org. urbanaudit.org, 2011. Посетен на 2011-04-14.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

  • Фойшорул де Фок – Противопожарната кула, понастоящем Музей на пожарникарите

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]