Влад Цепеш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Влад III Цепеш Дракула
'владетел на Влашко'
Vlad Tepes coloured drawing.png
Лични данни
Управление 1448, 14561462 и 1476 г.
Роден ноември или декември 1431 г.[1]
Сигишоара, Трансилвания, кралство Унгария
Починал декември 1476 г.[1]
?, Влашко
Погребан в Снаговски манастир[2]
Семейство
Династия Дракулести (Drăculești)
Баща Влад II Дракул
Майка Княжна от Молдова
Бракове Кнежна Батори (Cnaejna Bathory) [3]
Илона Жилегай (Ilona Szilágyi)
Илона Нелипич (Ilona Nelipic)[3]

Влад III Дракула, наричан и с прозвището Цепеш (на румънски: Țepeș — „кол“), е владетел на Влашко през годините 1448, 1456-1462 и 1476.

Свързаните с него легенди и суеверия стоят в основата на романа на Брам Стокър Дракула, който по отношение свидетелствата за набиването на кол на противниците на Влад, се позовава на "Записки на еничарина" на Константин Михайлович.

Ранни години[редактиране | edit source]

В наши дни Влад Цепеш е известен като вампир, но това се поставя под съмнение от хората, изучавали живота му. Преданията за вампиризма, с който се обвързва Дракула, идват от романа на Брам Стокър - „Дракула“, събрал всичко, което е успял да намери за вампирите от румънските истории за така зловещите кръвопийци.

Влад III е син от брака на Влад II Дракул и принцеса Княжна от Молдова. Ражда се на 7 декември 1431 г. в къща в Шесбург (Сигишоара) — тогава унгарски град. Днес в Сигишоара се предлага на туристите да посетят дома, където се предполага, че се е родил Влад III и който днес е музей на средновековните оръжия и различни вещи, свързани с Влад, но няма източници, които достоверно да посочват именно тази къща като негово родно място. Влад III е известен на широката публика като Дракула, което е свързано с факта, че баща му е бил член на Ордена на дракона (на румънски — Dracul/Дракул, с второ значение Дявол).

Влад Дракула бил син на своето време и типичен тогавашен владетел, който като военен предводител се стараел да вдъхва респект и страх. Много от постъпките му от днешна гледна точка да изглеждат неразбираеми и ужасяващи, но дори и за онези времена съвсем не са били обичайната практика сред европейските народи. Набиването на кол за пръв път е документирано по тези земи като практика, характерна за хуните, дошли през IV век.

Множество градове, местности и др. са погрешно свързвани с името на Влад Дракула. Типичен пример за това е замъкът Бран (на немски: Törzburg, на унгарски: Törcsvar), намиращ се близо до гр. Брашов (Румъния). Няма нито един източник, който да сочи, че Дракула е роден там, че е живял там или, че е бил владетел на крепостта Бран. Само в един източник се споменава, че князът веднъж е пренощувал там.

Владетел на Влашко[редактиране | edit source]

През 1436/1437 г., Влад II Дракул става владетел на Влашко и установява столицата си в Търговище (Румъния). През 1444 г., по политически причини Влад и по-малкия му брат Раду Красивия са заложници на султан Мехмед II; Влад III остава в Османската империя до 1448 г., а брат му — до 1462 г. Турците освобождават Влад след като го уведомяват за убийството на баща му през 1447 г., който бил измъчван и погребан жив от болярите в Търговище.

На 17-годишна възраст Влад Цепеш, подкрепян от турска конница и войските на пашата Мустафа Хасан прави първите си стъпки към влашкия трон. Два месеца по-късно обаче е победен на бойното поле от убиеца на баща му Владислав II. Едва на 20 август 1456 г. той успява да победи и убие смъртния си враг. Тогава започва и най-дългия период на царуването му — 6 години, през които той успява да извърши множество противоречиви дела, създали му страшната репутация.

Първата важна стъпка, която предприема е да отмъсти на търговищките боляри за смъртта на баща си и брат си Мирчо. На Велика неделя (Великденските празници) през 1459 г. той арестува всички нелоялни болярски семейства. Най-възрастните боляри са били набучени на кол, а останалите — принудени да изминат пеш пътя от около 80 километра от столицата до гр. Поенари без почивка и спиране. Оцелелите от този поход са накарани да работят на строежа на крепост до р. Арджеш. Имуществото им е раздадено на народа, а избитите и прогонени боляри са заменени с други (имали дотогава среден или нисък ранг), като така Влад създава нова аристокрация и собствено лоби в столицата.

Влад Цепеш е бил прочут с бруталните наказания, които налага. Според свидетелства на сасите от Трансилвания, често се случвало той да нареди хора да бъдат драни живи, варени, пържени, обезглавявани, ослепявани, изгаряни, набождани с пирони, погребвани живи, жигосвани и т.н. Харесвало му да реже носовете, ушите, гениталиите или езиците на жертвите си. Любимото му наказание обаче било набиването на кол, от където идва и прякорът му — Влад „Набивачът на кол“ (Цепеш). Това наказание той налага на трансилванските търговци през 1457, 1459 и 1460 г., защото били нарушили издадените от него търговски закони, с които искал да наложи протекционистични мерки за влашките търговци. Вероятно допълнителен мотив за действията на Влад срещу трансилванските търговци е фактът, че обичайната практика по това време е била претендентите за трона на Влашко да изчакват подходящия момент за действие именно в Трансилвания. Самото наказание се състои в следното:слугите на Дракула промушвали кол през гениталиите на наказания, докато се покажел през устата. Промушвачите били толкова добре обучени, че знаели точният начин, по който да извършат коварното убийство и с това да не убият човека, а да го оставят жив, за да се мъчи.

В началото на 1462 г. Влад започва кампания срещу турците на юг от Дунав, опустошавайки цала Мизия (от Видин до Черноморието) и избивайки над 38 000 души.

Двама султански пратеници отказали да свалят в знак на уважение към него чалмите си. Влад решил, че няма против те да останат с чалми на главите, но заповядал чалмите да бъдат заковани с пирони към главите на пратениците. Освен това отказал да плаща данък на султан Мехмед, което било доста рискована стъпка, като се има предвид, че турската армия била много по-силна от тази на Влад.

Противници на Дракула, набити на кол. Илюстрация, Нюрнберг 1499 г.

Очевидно враждебният жест принудил султана да предприеме масирана атака срещу Влашко. Армията, с която турците навлезли на север от Дунав била трикратно превъзхождаща силите на Влад III, който за момента нямал съюзници. Влашкият владетел се оттеглил в Търговище, като предварително опожарил селата по пътя на турците и отровил кладенците, за да ги остави без храна и вода. Когато турската армия доближила влашката столица, пред нея се открила ужасяваща гледка — над 20 000 турски пленници набити на кол — по-късно тази невероятна сцена получила прозвището „Гората на коловете“. Тактиката на терор и ужас дава резултат — турската армия се оттегля (може би е интересно да се отбележи, че Виктор Юго също описва този уникален инцидент в „Legende des Siècles“).

След като се оттегля от Влахия, Мехмед I освобождава по-малкия брат на Влад Цепеш и го поставя начело на значителни турски военни сили, за да завземе трона. Раду успява да прогони брат си чак до замъка Поенари, на река Арджеш.

Според легендата, именно тогава съпругата на Влад се самоубива, скачайки от висока скала, за да избегне турския плен (сцена, разработена от Франсис Форд Копола във филма Дракула на Брам Стокър). Влад успява да се измъкне от обсадата, използвайки таен проход и достига до Трансилвания, където се среща с краля на Унгария, Матияш Корвин. Матияш Корвин обаче не вярва на Влад Цепеш и вместо да му помогне, го хвърля в тъмница в столицата на Унгария Вишеград.

Влад е признат за трети път за владетел на Влашко през 1475 г., но се радва на властта за много кратко време. Убит е в края на декември 1476 г. Тялото му е обезглавено и главата изпратена на султана, който я набива на кол като доказателство за триумфа си над Влад — „Набивача на кол“.

Гробът на Влад Цепеш[редактиране | edit source]

Счита се, че Влад Дракула е погребан в Снагов, но при отварянето на гроба през 1933 г. там не е открито тяло. Всъщност и до днес няма единодушно мнение къде е гробът на влашкия владетел.

Последните изследвания на гробницата в манастира Снагов са доказали, че в гроба има само няколко конски кости, датирани към неолита, а не човешки останки.

Анекдоти за Влад Цепеш[редактиране | edit source]

  • Съществуват множество анекдоти за жизнената философия на Влад III Цепеш. Влад бил известен с твърдата си привързаност към честността и реда. Почти всяко нарушение — от лъжата и кражбата, та до убийството, можело да бъдат последвани от набиване на кол. Разказва се, че убеден в ефикасността на законите си, Влад III разпоредил на чешмата на централния площад в Търговище да бъде сложена златна купа, за да я ползват жадните пътници. Според исторически източници, по време на цялото му царуване купата останала там и не била открадната нито веднъж (но пък останала почти неизползвана).
  • Друг анекдот разказва, че Влад искал всички власи да се трудят, а на просяците и бедните гледал като на крадци и разбойници. Затова, един ден всички бедняци, просяци и болни били поканени в замъка му в Търговище на прием. След като ги нахранил и напоил ги попитал, дали искат вече никога да не бъдат бедни. След като получил положителен отговор, заповядал залата да бъде заключена и подпалена. Никой не оцелял.
  • Разказва се също, че двама калугери посетили Влад в замъка му. Калугерите знаели за лошата слава на Влад и когато той ги попитал за мнението им за управлението му, всеки отговорил посвоему — първият казал, че може и да е лош, но е принц. Вторият открито осъдил методите му за наказание. Различните източници са на различно мнение кой от двамата бил набит на кол, но така или иначе, само един от двамата си тръгнал по живо, по здраво.
  • Според други източници, Влад поканил болярите си на пиршество и богато ги угостил с вино. Целял да ги напие и да разбере както мнението им за себе си, така и за тяхната подкупност и прегрешения. В края на пиршеството арестувал и набил на кол както обвинителите, така и обвиняваните.
  • Друга легенда за Влад Цепеш е, че двама турци отишли при владетеля на Влахия.Когато те не си свалили фесовете от главите Влад Цепеш се ядосал и наредил да набият фесовете с пирони на главата, "щом толкова ги обичат".
  • И досега румънците, когато реагират на извънредна корупция, изнудване или несправедливост използват поговорката „Къде си, Цепеш, господарю?!“, призовавайки го да накаже жестоко виновния.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Radu R. Florescu & Raymond T. McNally, Dracula, prince of many faces: his life and his times; издател: Little, Brown and Company (1989) ISBN 0-316-28655-9
  2. Vlad the Impaler
  3. а б The British Chronicles, Volumul 2 de David Hughes

Външни препратки[редактиране | edit source]