Търговище (Румъния)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Търговище.

Търговище
Târgoviște
— град —
      
Герб
Изглед от крепостта, символ на града
Изглед от крепостта, символ на града
Relief Map of Romania.png
44.9244° с. ш. 25.4572° и. д.
Търговище
Страна Flag of Romania.svg Румъния
Окръг Дъмбовица
Надм. височина 285 m
Население 79,610 души (2011)
Пощенски код 130002–130169
Телефонен код 02 45
Официален сайт www.pmtgv.ro
Търговище в Общомедия

Търговище (на румънски: Târgoviște) е град и административен център в окръг Дъмбовица, Румъния. Градът е резиденция на владетеля на страната и столица между 1396 и 1714 г. В продължение на три века Търговище е най-важният икономически, политико-военен и културен център на Влашкото княжество.

В града има значително българско малцинство, занимаващо се основно със зеленчукопроизводство, като продукцията се продава най-вече в Букурещ.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен на десния бряг на река Яломица, на плато с надморска височина от 260 м, на хълмистата граница на Подкарпатието и Северната Дунавска равнина. Градът е на 80 км северозападно от Букурещ, 80 км източно от Питещ и 50 км западно от Плоещ.

История[редактиране | редактиране на кода]

За първи път градът е упоменат документално през 1396 г. от немския пътешественик Йохан Шилтбергер в неговия автобиографичен пътепис, в който Търговище е описан като една от двете столици на княжество Влахия наред с Куртя де Арджеш.[1][2] Докато Мирчо Стари предпочита да управлява от Куртя де Арджеш, неговият син Михаил живее в Търговище. Последният владетел, който има за столица Куртя де Арджеш, е Дан II. Впоследствие Александру I Алдя окончателно премества столицата в Търговище през 1431 г.[3]

Така до 1659 г. Търговище е столица на Влашко, а до 1714 г. все още е княжеска резиденция. През 1456 година тук е коронясан прочутият Влад III Дракула с прозвище Цепеш. Той построява и кулата Киндия, която до днес е символ на града. През 1499 г. влашкият княз Раду IV Велики възстановява църквата „Св. Николае“, а през 1514 г. при владичеството на княз Нягое I Басараб църквата е разширена и сега е известна като Манастира Дялу (Mănăstirea Dealu). През есента на 1595 г. под стените на града Михай Витязул разбива османците.

Княз Матей I Басараб (1632-1654) възстановява градската стена, обновява старите църкви и изгражда нови храмове.

Други по-значителни събития в историята на града са обсадата през 1395 г. и опожаряването му от султан Баязид I, и наказанието, което налага през 1459 г. на болярите от града Влад Цепеш заради това, че убиват баща му Влад II Дракул и брат му Мирчо II - по-възрастните първенци са набити на кол, а останалите са принудени да изминат пеш 80-километровия път до град Поенари без спиране и да строят крепост до р. Арджеш.[4]

През XV и XVI век Търговище е голям търговски център (както показва и името му), особено оживено се търгува с Полша, Брашов и Сибиу.[5] След това градът губи важното си значение като политически и социален център на страната. Днес той все още пази очарованието на бивша княжеска столица.

На 25 декември 1989 г., след набързо и против всякакви правни принципи произнесена присъда на военен съд, тук са осъдени и разстреляни комунистическият диктатор Николае Чаушеску и съпругата му Елена Чаушеску.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на града през 2011 година е 79 610 души докато през 2002 г. то е 89 930 жители.[6]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Княжеският дворец Куртя Домняска, днес превърнат в национален музей;
  • Кулата Киндия, (XV век), символ на Търговище;
  • Църквата Св.Димитър (1639);
  • Църквата Св. Николае (1527)

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

  • FCM Търговище (футболен клуб)
  • Livas (баскетбол)

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Панорамен изглед
Панорамен изглед

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Karl Friedrich Neumann (Hrsg.): Reisen des Johannes Schiltberger aus München in Europa, Asia und Afrika von 1394 bis 1427, München 1859
  2. Rădvan, Laurenţiu (2010). At Europe's Borders: Medieval Towns in the Romanian Principalities, р.298. BRILL. ISBN 9789004180109.
  3. Rădvan, Laurenţiu (2010). At Europe's Borders: Medieval Towns in the Romanian Principalities, р.298. BRILL. ISBN 9789004180109.
  4. Treptow, Kurt W. (2000). Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, р.74-77. The Center of Romanian Studies. ISBN 978-973-98392-2-8
  5. Rădvan, Laurenţiu (2010). At Europe's Borders: Medieval Towns in the Romanian Principalities, р.299-300. BRILL. ISBN 9789004180109.
  6. Статистическо преброяване в Румъния за 2002 и 2011 г.
     Портал „География“         Портал „География          Портал „Румъния“         Портал „Румъния