Търговище (Румъния)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Търговище.

Търговище
Târgoviște
град
      
Герб
Изглед от крепостта, символ на града през 2012 г.
Изглед от крепостта, символ на града през 2012 г.
Reliefkarte Rumänien.png
44.9244° с. ш. 25.4572° и. д.
Търговище
Страна Flag of Romania.svg Румъния
Окръг Дъмбовица
Надм. височина над 260 m
Население 79 610 души (2011)
Пощенски код 130002–130169
МПС код DB
Часова зона EET (UTC+2; Лятно часово времеUTC+3)
Официален сайт pmtgv.ro
Търговище в Общомедия

Търговище (на румънски: Târgoviște) е град и административен център в окръг Дъмбовица, Румъния. Градът е резиденция на владетеля на страната и столица между 1396 и 1714 г. В продължение на три века Търговище е най-важният икономически, политико-военен и културен център на Влашкото княжество.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен на десния бряг на река Яломица, на плато с надморска височина от 260 м, на хълмистата граница на Подкарпатието и Северната Дунавска равнина. Градът е на 80 км северозападно от Букурещ, 80 км източно от Питещ и 50 км западно от Плоещ.

История[редактиране | редактиране на кода]

За първи път градът е упоменат документално през 1396 г. от немския пътешественик Йохан Шилтбергер в неговия автобиографичен пътепис, в който Търговище е описан като една от двете столици на княжество Влахия наред с Куртя де Арджеш.[1][2] Докато Мирчо Стари предпочита да управлява от Куртя де Арджеш, неговият син Михаил живее в Търговище. Последният владетел, който има за столица Куртя де Арджеш, е Дан II. Впоследствие Александру I Алдя окончателно премества столицата в Търговище през 1431 г.[2]

Така до 1659 г. Търговище е столица на Влашко, а до 1714 г. все още е княжеска резиденция. През 1456 година тук е коронясан прочутият Влад III Дракула с прозвище Цепеш. Той построява и кулата Киндия, която до днес е символ на града. През 1499 г. влашкият княз Раду IV Велики възстановява църквата „Св. Николае“, а през 1514 г. при владичеството на княз Нягое I Басараб църквата е разширена и сега е известна като Манастира Дялу (Mănăstirea Dealu). През есента на 1595 г. под стените на града Михай Витязул разбива османците.

Княз Матей I Басараб (1632-1654) възстановява градската стена, обновява старите църкви и изгражда нови храмове.

Други по-значителни събития в историята на града са обсадата през 1395 г. и опожаряването му от султан Баязид I, и наказанието, което налага през 1459 г. на болярите от града Влад Цепеш заради това, че убиват баща му Влад II Дракул и брат му Мирчо II - по-възрастните първенци са набити на кол, а останалите са принудени да изминат пеш 80-километровия път до град Поенари без спиране и да строят крепост до р. Арджеш.[3]

През XV и XVI век Търговище е голям търговски център (както показва и името му), особено оживено се търгува с Полша, Брашов и Сибиу.[4] След това градът губи важното си значение като политически и социален център на страната. Днес той все още пази очарованието на бивша княжеска столица.

На 25 декември 1989 г., след набързо и против всякакви правни принципи произнесена присъда на военен съд, тук са осъдени и разстреляни комунистическият диктатор Николае Чаушеску и съпругата му Елена Чаушеску.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на града през 2011 година е 79 610 души докато през 2002 г. то е 89 930 жители.[5]

Българи[редактиране | редактиране на кода]

Броят на българите се оценява между 2 800 и 4 500 души. Те живеят главно в квартал Матей войвод, който се намира в югоизточната част на града. Част от местните българи имат произход от Македония и все още използват характерният югозападен български диалект. В болшинството си местните българи използват белослатинско-плевенския говор.[6] Те се занимават основно със зеленчукопроизводство, като продукцията им се продава най-вече в Букурещ.

Първите български заселници се заселват в града през 1739 и 1793 – 1806 г. През 1810 г. в града има т.н. „сръбска махала“, населена с българи. Българите основно се заселват в града през 1851 г. от с. Бълени (днешната община Бълени със селата Бълени-Сърби и Бълени-Румъни) и с. Пунтя де Греч. В началото на 20 век около 200 семейства българи от с. Бълени-Сърби се заселват в града.[6]

Българите разполагат с културна неправителствена организация – Асоциация „Заедно“, със седалище на ул. „Calea Ploiesti“ 87. Тя е създадена през 1999 г., като наследява българска културна асоциация Tърговище, основана през 1990 г.[7] Председател на организацията е Васил Костаки. Съществува и детски ансамбъл „Босилче“.[8]

Българите в града традиционно честват празника Тодоровден (или Конски Великден).[9]

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Железопътен транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Главния вход на жп гарата през 2004 г.

ЖП гара Търговище е второстепенен железопътен възел, свързващ градът с Букурещ, Плоещ и Пиетрошица. Открита е на 2 януари 1884 г. заедно с железопътната линия Титу-Търговище, построена от 7-ма железопътна рота на 1-ви инженерен полк. На 27 май 1894 г. е открита линията Търговище-Пучиоаса. Линията Търговище-Плоещ е пусната в експлоатация на 29 юни 1946 г., въпреки че строителството й е започнало още през 1929 г.

Гарата е отворена както за пътнически трафик – с електронна система за продажба/резервация на билети – така и за товарен трафик. Обслужва големите икономически оператори на града чрез индустриални линии – COST, Oțelinox, Erdemir, Romlux, Rondocarton, Cromsteel.

Автомобилен транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Разположен на древен кръстопът на търговски пътища, градът и днес е железопътен и автомобилен възел, лесно достъпен от всички страни. Търговище се намира в близост до столицата на Румъния, на 80 км от международното летище „Анри Коанда“. През Търговище преминават републиканските пътища:

Национален път Маршрут Дължина (км) Европейски път Бележки
DN71 Тарташещи – Търговище – ПучоасаСиная 109
DN72 Гъещ – Търговище – Плоещ 76
DN72A Търговище – Къмпулунг 61

Обществен транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Тролейбус използван от обществения транспорт в Търговище, изоставен в гараж, след затваряне на тролейбусната мрежа.

В рамките на града транспортът се осъществява с маршрутни таксита и автобуси, оператор е „Servicii Publice Municipale Târgoviște SRL“ (преди това „AITT S.A.“). До 2005 г. операторът използва и тролейбуси.

В периода от 2009 до 2019 г. градският транспорт се управлява от „S.C. AITT S.A.“ (Асоциация на транспортните инвеститори в Търговище), дружеството, управляващо пътнически транспорт в публично-частно партньорство.

От 1 март 2019 г. общественият транспорт се управлява от „SC Servicii Publice Municipale Târgoviște SRL“ (фирма на Кметство Търговище) и включва автобусни маршрути както в рамките на града, така и връзки с близките градове. През 2020 г. има повече от 13 маршрута в града и 14 маршрута, свързващи с населени места около община Търговище.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Княжеският дворец Куртя Домняска, днес превърнат в национален музей;
  • Кулата Киндия, (XV век), символ на Търговище;
  • Църквата Св. Димитър (1639);
  • Църквата Св. Николае (1527)

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

  • АФК Киндия Търговище, футболен клуб (от 2010 г.)
  • CSM Търговище, волейболен клуб
  • CSM Търговище, баскетболен клуб
Разпуснати отбори
  • FCM Търговище, футболен клуб (1950 – 2015)
  • Петролул Търговище, футболен клуб
  • MCM Търговище, баскетболен клуб

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Търговище са:

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Побратимени градове на Търговище са:

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Karl Friedrich Neumann (Hrsg.): Reisen des Johannes Schiltberger aus München in Europa, Asia und Afrika von 1394 bis 1427, München 1859
  2. а б Rădvan, Laurenţiu (2010). At Europe's Borders: Medieval Towns in the Romanian Principalities, р.298. BRILL. ISBN 978-90-04-18010-9.
  3. Treptow, Kurt W. (2000). Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, р.74-77. The Center of Romanian Studies. ISBN 978-973-98392-2-8
  4. Rădvan, Laurenţiu (2010). At Europe's Borders: Medieval Towns in the Romanian Principalities, р.299-300. BRILL. ISBN 978-90-04-18010-9.
  5. Статистическо преброяване в Румъния за 2002 и 2011 г.
  6. а б „За българите във Влахия – Гюргево, Дъмбовица, Кълъраш“. // bulgarnation.com. Посетен на 29 юли 2022. (на български)
  7. Асоциация Заедно. // zaedno.ro. Посетен на 30 юли 2022. (на български)
  8. Българско малцинство в Румъния. // bgembassy-romania.org. Посетен на 30 юли 2022. (на български)
  9. Тодоровден – Търговище. // libtg.info. Посетен на 30 юли 2022. (на български)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Румъния“         Портал „Румъния