Направо към съдържанието

Нефтеюганск

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нефтеюганск
Нефтеюганск
— Град —
Знаме
      
Герб
Русия
61.1° с. ш. 72.6° и. д.
Нефтеюганск
Ханти-Мансийски автономен окръг – Югра
61.1° с. ш. 72.6° и. д.
Нефтеюганск
Страна Русия
Федерален субектХанти-Мансийски автономен окръг – Югра
РайонНефтеюганск
Площ154 km²
Надм. височина40 m
Население127 255 души (2020)
Основаване1961
Град от1967
Пощенски код628300
Телефонен код+7 3463
МПС код86
Часова зонаUTC+5:00
Официален сайтadmugansk.ru
Нефтеюганск в Общомедия

Нефтеюганск (на руски: Нефтеюганск) е град в Ханти-Мансийски автономен окръг, Русия, административен център на Нефтеюгански район. Населението на града през 2020 година е 127 255 души.

Изглед от Нефтеюганск.

Нефтеюганск се намира в централната част на Западносибирската равнина, в югоизточната част на Ханти-Мансийски автономен окръг.[1] Градът е разположен на южния ръкав река Об (Юганска Об), близо до по-големия град Сургут. Намира се върху остров между двата ръкава.

На 22 юни 1961 г. на брега на Юганска Об близо до селището Уст-Балик слиза отряд геолози, които създават ново геоложко селище.[2] На 15 октомври същата година бликва първият нефт в района. През следващите дни са намерени още нефтени фонтани с голям дебит. Така селището на геолозите започва бурно да се разраства.

На 16 октомври 1967 г. с указ на Президиума на Върховния съвет на РСФСР селището Нефтеюганск е превърнато в град. Към края на 1960-те години са построени първите каменни домове и започва строителството на големия нефтопровод Самотлор – Уст-Балик – Тюмен – Уфа – Алметевск.

През 1980 г. е създаден Нефтеюгански район, администриран от град Нефтеюганск. На 3 ноември 1984 г. е открит мост над Юганска Об, а на 16 септември 2000 г. е открит и мост над Об.

На 26 юни 1998 г. е застрелян кмета на града Владимир Петухов. През 2014 г. в негова памет е открит бронзов бюст в града.

Към 2010 г., етническият състав на града включва: 63,43% руснаци, 10,11% татари, 5% украинци, 2,35% башкири, 2,2% азербайджанци.[3]

Население по години
1959[2] 1970[4] 1979[5] 1989[6] 2002 2009 2010
600 19 675 52 393 93 930 107 830 117 262 122 855
2012 2014 2016 2018 2020
125 173 125 850 125 368 126 998 127 255

Разработват се 26 нефтени находища около града. Освен добиването на горива, развити са строителството, хранителната промишленост, земеделието (зеленчуци, картофи, горски плодове) и животновъдството (едър рогат добитък, свине, зайци, птици).[2]

Градски транспорт е осигуряван от 10 автобусни линии. Речно пристанище свързва града със Сургут и Ханти-Мансийск.

Въпреки че Нефтеюганск разполага с летище, в днешно време то не се използва, а градът се обслужва от летището на Сургут.