Западносибирска равнина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Russia edcp relief location map.jpg
62° с. ш. 76° и. д.
Западносибирската равнина на картата на Русия.

Западносибирската равнина на изображение на Северна Азия.
Река Васюган в горното си течение.
Западносибирската равнина край град Татарск.
Равнината около река Том.
Село Иванкино в Томска област.

Западносибирската равнина е равнина, която заема западната част на Сибир, Русия. На запад граничи с планината Урал, на изток с река Енисей, а на юг достига планината Алтай и северните части на Казахстан. Площта ѝ е около 2,6 млн km².[1]

Това е един от най-блатистите региони в света. Тук се намира най-голямото блато в северното полукълбо – Васюганското (51 600 km²). На територията на равнината са открити многобройни находища на нефт и природен газ, както и най-голямото находище на шистов нефт в Русия. Основни реки в Западно-Сибирската равнина са Об, Иртиш и Енисей.

Големи градове, разположени тук са Новосибирск, Челябинск, Омск, Томск, Тюмен, Сургут, Нижневартовск, Петропавловск и други.

География[редактиране | редактиране на кода]

Западносибирската равнина е разположена основно на територията на Русия. Равнината има изключително равен релеф – описвана е като най-голямата непрекъсната равнина на света, като над 50% от площта и е под 100 m надморска височина.[2] Само на юг, запад и изток има възвишения до 300 m. Покрива площ от около 2,6 – 2,7 млн km², което е около една трета от Сибир.[3] От север на юг се разпростира на 2400 km, от Северния ледовит океан до подножието на Алтай, а от изток на запад се разпростира на 1900 km, от планината Урал до река Енисей.

Растителността в равнината е основно тайга, но се наблюдават и тундра и степи в, съответно, най-северните и най-южните части. Броят животински видове в равнината варира от поне 107 в тундрата до над 278 в гористите и степните региони. Голямата река Енисей протича от юг към север в продължение на 3530 km, докато стигне Северния ледовит океан, където се изливат над 20 млн литра вода в секунда при устието. Долината, образувана от Енисей, се явява като груба граница между Западносибирската равнина и Средносибирското плато. Ледниковите отлагания се разпростират на юг до сливането на Об и Иртиш, образувайки ниски хълмове и хребети.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът в равнината е суров, континентален или субполярен. Зимите са много студени и дълги. Летата са кратки и дъждовни. В северните райони е широко разпространена вечната замръзналост. Продължителността на снежната покривка в северните райони е около 240 – 270 днеи, а на юг – около 160 – 170 дни. За крайните южни райони на равнината са характерни засушаванията.[4]

Геология[редактиране | редактиране на кода]

Западносибирската равнина се състои основно от неозойски алувиални отлагания и е необичайно равна. Повишаване от 50 метра в морското ниво би наводнило цялата площ от Северния ледовит океан до Новосибирск. Тук земната кора е била подложена на дълго потъване и е съставена от хоризонтални отлагания, някои от които с възраст до 65 млн години. Много от тези отлагания са в резултат от запушвания с лед, които обръщат теченията на реките Об и Енисей, пренасочвайки ги към Каспийско море. На юг, където няма вечна замръзналост, богати тревисти площи, продължение на Казахската степ, образуват първоначалната растителност.

Равнината е богата на нефт и природен газ, като по-голямата част от руските нефт и газ през 70-те и 80-те години на XX век са добити тук.[3]

Хидрология[редактиране | редактиране на кода]

Големи региони от равнината биват наводнявани всяка пролет, а тресавищата правят голяма част от площта неизползваема за селскостопански цели. Освен основните реки, Об, Иртиш и Енисей, има много езера и блата.

На територията на Западносибирската равнина протичат над 2000 реки с обща дължина над 250 000 km.[5] Тези реки ежегодно пренасят в Карско море около 1200 km³ вода. Гъстотата на речната мрежа не е много голяма и се променя в зависимост от релефа и климатичните особености – в басейна на Тавда тя достига 350 km, а в Барабинската лесостеп – общо 29 km на 1000 km². Някои от южните райони се отнасят към територия със затворен поток и се отличават с обилие на безотточни езера.[4]

Основният дебит на повечето реки идва от топенето на снеговете и летно-есенните дъждове. В съответствие с характера на източника на вода, дебитът по сезони е неравномерен – около 70 – 80% от годишния дебит е през пролетта и лятото. Особено много вода се оттича в периода на пролетно пълноводие, когато нивото на големите реки се покачва със 7 – 12 m (в долното течение на Енисей дори и до 15 – 18 m). През зимните месеци (на север това са 8 месеца) западносибирските реки са сковани от ледове. Поради това, през зимните месеци дебитът възлиза на не повече от 10% от годишния.[4]

За реките в Западен Сибир, в това число и най-големите, са характерни незначителни наклони и малка скорост на течение. Например, обичайната скорост на течението на река Об не превишава 0,5 m/s.[4]

В Западносибирската равнина са разположени около милион езера с обща площ над 100 000 km². Теренът е много блатист. Тук се намира най-голямото блато в северното полукълбо – Васюганското (51 600 km²). Равнината е рекордьор по количество блата на единица площ, а площта на заблатената територията възлиза на около 800 000 km².[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „West Siberian Plain“ и страницата „Западно-Сибирская равнина“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.  
     Портал „География“         Портал „География          Портал „Русия“         Портал „Русия