Западносибирска равнина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Russia rel location map.png
62° с. ш. 76° и. д.
Западносибирската равнина на картата на Русия.

Западносибирската равнина на изображение на Северна Азия.
Река Васюган в горното си течение.
Западносибирската равнина край град Татарск.
Равнината около река Том.
Село Иванкино в Томска област.

За̀падносибѝрската равнина или Западносибирска низина (на руски: Западно-Сибирская равнина, Западно-Сибирская низменность) е сред най-големите низинни акумулативни равнини на земното кълбо, заемаща западната част на Сибир в Русия и крайните североизточни части на Казахстан.

Простира се между Средносибирското плато на изток, планините Алтай и Кузнецки Алатау и Салаирското възвишение на югоизток, Казахската нископланинска земя на юг, планината Урал на запад и бреговете на Карско море на север. Дължината ѝ от север на юг е около 2500 km, а от изток на запад от 1000 на север до 1900 km на юг.[1] В тези си граници заема площ около 2,6 млн. km².[2]

По-голямата част от равнината е разположена на територията на Русия – в Тюменска, Свердловска, Курганска, Омска, Новосибирска, Томска и Кемеровска област и Алтайски и Красноярски край, а малка част от нея, на юг, попада в северните предели на Казахстан.

Геоложки строеж, полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Западносибирската равнина се е формирала в пределите на епихерцинската Западносибирска плоча, фундаментът на която е изграден от интензивно дислоцирани палеозойски седименти. Те навсякъде покриват чехъла от рохкави морски и континентални мезо-кайнозойски наслаги (глини, пясъчници, мергели и др.) с обща мощност над 1000 m, а в падините на фундамента – до 3000 – 4000 m. Най-младите, антропогенни наслаги на юг са предимно алувиални и езерни, често покрити с льос и льосовидни наслоявания, а на север са предимно ледникови, морски и ледниково-морски с мощност на места до 200 m. В чехъла с рохкавите наслаги са включени хоризонтите на подпочвените води – пресни и минерализирани, като се срещат и горещи извори (до 100 – 150 °С).[1]

В недрата на Западносибирската низина са заключени богати промишлени находища на нефт и природен газ, като по-голямата част от руските количества нефт и газ през 70-те и 80-те години на XX век са добити тук.[3]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът е равнинен, слаборазчленен с малки височинни амплитуди, като равнината е описвана като най-голямата непрекъсната равнина в света.[4] Надморската височина на низините в северните и централни райони не превишава 50 – 150 m. Ниските възвишения (до 220 – 300 m) са характерни основно за западните, южните и източните ѝ покрайнини. Ивица от възвишения образуват също т.нар. Сибирски Ували, простиращи се в средната ѝ част от Об почти до Енисей. Навсякъде преобладават широки и плоски междуречия с незначителни наклони, силно заблатени и на места усложнени от ниски моренни хълмове и височини (на север) или ниски пясъчни височини (основно на юг). Значителна част от площта на равнината заемат плоските древноезерни котловини, т.нар. „полесия“. Речните долини образуват сравнително рядка мрежа и в горните им части те представляват плитки понижения с почти незабележими склонове. Само малко от най-големите реки протичат в добре разработени, дълбоки (до 50 – 80 m) долини, със стръмни десни и терасирани леви склонове.[1]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът в равнината е суров, континентален или субполярен. Зимата над равнината преобладават студени континентални въздушни маси от умерените ширини, а през лятото се формира област на ниско налягане, поради което често нахлуват влажни въздушни маси от Северния Атлантик. Средната годишна температура на въздуха е от –10,5 °С на север до 1-2 °С на юг. Средната януарска температура варира от –28 °С на север до –16 °С на юг, а средната юлска – съответно от 4 °С до 22 °С. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °С) в крайния юг достига до 175 – 180 дни. Основното количество валежи, пренасяно от западните влажни въздушни маси, падат през юли и август. Годишната сума на валежите варира от 200 – 250 mm в тундровите и степните зони до 500 – 600 mm в горската зона. Дебелината на снежната покривка е от 20 – 30 cm в степите до 70 – 100 cm в тайгата около река Енисей.[1] Продължителността на снежната покривка в северните райони е около 240 – 270 дни, а на юг около 160 – 170 дни. За крайните южни райони на равнината са характерни засушаванията, а в северните райони е широко разпространена вечната замръзналост. [5]

Хидрология[редактиране | редактиране на кода]

На територията на Западносибирската равнина протичат над 2000 реки с обща дължина над 250 хил. km.[6] Най-големите реки в равнината са Об, Енисей и Иртиш, които заедно със своите стотици големи и малки притоци ежегодно пренасят в Карско море около 1200 km³ вода. Гъстотата на речната мрежа не е много голяма и се променя в зависимост от релефа и климатичните особености – в басейна на Тавда тя достига 350 km/km², а в Барабинската лесостеп – 29 km/km². Някои от южните райони се отнасят към безотточни територия и се отличават с обилие на големи безотточни езера.[5]

Основният дебит на повечето реки идва от топенето на снеговете и лятно-есенните дъждове. В съответствие с характера на източника на вода, оттокът по сезони е неравномерен – около 70 – 80% от годишния отток е през пролетта и лятото. Особено много вода се оттича в периода на пролетно пълноводие, когато нивото на големите реки се покачва със 7 – 12 m (в долното течение на Енисей дори и до 15 – 18 m). През зимните месеци (на север това са 8 месеца) западносибирските реки са сковани от ледове. Поради това, през този период оттокът възлиза на не повече от 10% от годишния.[5]

За реките в Западен Сибир, в това число и най-големите, са характерни незначителни наклони и малка скорост на течение. Например, обичайната скорост на течението на река Об не превишава 0,5 m/s.[5]

В Западносибирската равнина са разположени около 1 милион езера с обща площ над 100 хил. km². Най-големи от тях са Чани, Убинско, Кулундинско и др. Теренът е много блатист. Тук се намира най-голямото блато в северното полукълбо – Васюганското (51 600 km²). Равнината е рекордьор по количество блата на единица площ, а площта на заблатената територията възлиза на около 800 хил. km².[6]

Природни зони[редактиране | редактиране на кода]

Равнинността на релефа на Западносибирската равнина обуславя отчетливо изразената широчинна географска зоналност. Специфична особеност за мнозинството от природните зони в равнината е излишъкът от грунтово овлажняване и като резултат от това е широкото разпространение на блатните ландшафти, сменящи се на юг със солонци и солончаци.

На север е разположена тундровата зона, в която върху тундрови арктически и тундрово-торфени почви се формират арктическа, мъхова и лишейна, а на юг – храстова тундра.

Южно от нея следва тясната ивица на лесотундрата, където основно върху глинесто-торфени, глинесто-подзолисти и блатни почви са развити сложни ландшафтни комплекси от храстова тундра, смърчово-лиственични редки гори, сфагови и низинни блата.

Голяма част от равнината е заета от горската зона (горско-блатиста зона), в пределите на която върху подзолисти почви преобладава иглолистната тайга, състояща се от смърч, ела, кедър, бор и сибирска лиственица. В южния край на зоната иглолистната тайга се заменя от полоса от дребнолистни гори от бреза и осика. Общата площ на горите в равнината превишава 60 млн. ха, като запасите от дървесина се изчисляват на 9 млрд. m³, а ежегодния прираст – на 100 млн. m³. Тази зона се отличава с обилие от сфагови блата, които на места заемат на 50%. Типичните животни за горската зона са: кафява мечка, рис, росомаха, норка, видра, собол, лос, сибирска сърна, белка, северноамериканска катерица, ондатра и други представители на фауната на Европейско-Сибирската подобласт на Палеоарктика. Броят животинските видове в равнината варира от 107 в тундрата до над 278 в горските и степните региони.

Южно от подзоната на дребнолистните гори е разположена лесостепната зона, където върху излужени, обикновени и ливадни черноземи, тъмносиви горски и блатни почви и солонци се формират брезово-осикови редки гори и обширни тревисти пространства.

Крайните южни райони на равнината се заемат от степната зона, в която преобладават коилните, а на юг – коилно-типчаковите степи. Сега тези степи с техните плодородни черноземни и тъмнокафяви почви се обработват и само площите на места със засолени почви съхраняват своя целинен характер.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „West Siberian Plain“ и страницата „Западно-Сибирская равнина“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Русия“         Портал „Русия