Засушаване

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Засушаванията са климатичен феномен, който се свързва с отсъствието на валежи и влага в атмосферата и почвата. Те имат сезонен или годишен характер. Засушаването може да продължи месеци или дори години, а може и да бъде обявено след 15 дни суша.[1] Засушаванията често са причина за изсъхване (месечни и годишни засушавания) на реколти и превръщането на райони в пустини и полупустини (дългогодишни засушавания). Това може да има значително въздействие върху екосистемата и селското стопанство на засегнатия регион[2] и да навреди на местната икономика.[3] Годишните сухи сезони в тропиците значително увеличават шансовете за развитието на засушаване, а също и на пожари. Дълги периоди на жега могат да влошат засушаването, ускорявайки изпарението на водни пари.

Много растителни видове, като тези от семейство Cactaceae (кактуси), имат толерантност към засушавния и са адаптирани чрез малка площ на листата и восъчни ципи. Други оцеляват сухите периоди като заровени семена. Полу-постоянните засушавания създават пустинни биоми.[4] Продължителни засушавания са предизвиквали масови миграции и хуманитарни кризи. Повечето пустинни екосистеми имат ниска продуктивност, поради своята същност. Най-дългото засушаване някога записано в историята на света е в пустинята Атакама, Чили (400 години).[5]

Причини за засушаване[редактиране | редактиране на кода]

Дефицит на валежи[редактиране | редактиране на кода]

Механизмите за създаване на валеж включват дъжд от конвекция, стратообразуване или орография.[6][7] Конвекционните процеси включват силни вертикални движения, които могат да предизвикат обръщане на атмосферата за един час в дадения регион и много силни валежи,[8] докато процесите на стратообразуването включват по-слаби вертикални движение и по-слаби валежи за период по-дълго време.[9] Валежите могат да бъдат разделени на три категории, според това дали вали течна вода, течна вода, която замръзва при досег с повърхността, или лед. Засушаванията възникват основно в зони, където нормалните нива на валежи са ниски. Ако тези фактори не поддържат обема на валежи достатъчен, за да се достигне повърхността за достатъчно време, резултатът е засушаване. Засушаване може да бъде предизвикано и от високо ниво отразена слънчева светлина, както и от наднормено преобладаване на системи с голямо налягане, ветрове, носещи континентални въздушни маси, а хребети с високо атмосферно налягане на въздуха могат да ограничат образуването на бури или дъждове над даден регион. Попадне ли регионът в засушаване, механизмите на обратно захранване като местен сух въздух,[10] горещи условия, подпомагащи затоплянето на земята[11] и минимално изпарение могат да влошат условията на засушаване.

Сух сезон[редактиране | редактиране на кода]

Овца в засушаване в Нов Южен Уелс.

В тропиците се образуват дъждовни и сухи сезони, поради движението на вътрешнотропичната зона на конвергенция.[12] Сухият сезон значително увеличава възникването на засушавания[13] и се характеризира с ниска влажност и пресъхване на реки. Поради пресъхването на водопойните места, много пасящи животни се принуждават да мигрират, поради липсата на вода, към по-плодородни места. Такива животни са зебрите, слоновете[14] и гнутата. Поради липсата на вода у растенията, пожарите са често срещани.[15] Тъй като водната пара става по-енергетична с нарастването на температурата, нужна е повече пара, за да се увеличи относителната влажност до 100% при по-високи температури (или да се намали температурата до точката на оросяване).[16] Периоди на топлина увеличават скоростта на продукция на плодове и зеленчуци,[17] повишават изпарението и транспирацията от растенията[18] и влошават условията на засушаване.[19]

Ел Ниньо[редактиране | редактиране на кода]

Местно въздействие на топлите епизоди на Ел Ниньо.

По-сухо и горещо време възниква в части на басейна на Амазонка, Колумбия и Централна Америка по време на Ел Ниньо. Зимите по време на Ел Ниньо са по-топли и по-сухи от средните условия в някои части на САЩ, така че последните изпитват по-малко снеговалежи. Условията са, също така, по-сухи от нормалното от декември до февруари в южните и централни райони на Африка: Замбия, Зимбабве, Мозамбик и Ботсвана. Преки ефекти от Ел Ниньо, водещи до по-сухи условия се наблюдават в части от Югоизточна Азия и Северна Австралия, увеличавайки горските пожари, влошаващи запрашеността и намалявайки драстично качеството на въздуха. По-сухи от нормалното условия често са наблюдават в Куинсланд, вътрешна Виктория, вътрешен Нов Южен Уелс и източните части на Тасмания от юни до август. Докато топла вода се разпространява от западните части на Тихия океан и от Индийския океан към източните части на Тихия океан, тя причинява обширно засушаване. Сингапур претърпява най-сухия февруари през 2014 г. откакто се водят записи от 1869 г., като само 6,3 mm дъжд са паднали през месеца, а температурите достигат до 35 °C на 26 февруари.

Ерозия и човешка дейност[редактиране | редактиране на кода]

Горски пожари на Борнео и Суматра, 2006 г.

Човешката дейност може пряко да започне такива влошаващи фактори като прекалено земеделие, прекалено напояване,[20] обезлесяване и ерозия. Те неблагоприятно влияят върху способността на земята да улавя и задържа вода.[21] При пустинните климати основният източник на ерозия е вятърът.[22] Ерозията може да е резултат от изместването на материал от вятъра. Вятърът може да предизвика повдигането на малки частици и преместването им към друг регион. Самите частици могат да влияят на твърдите тела, причинявайки ерозия чрез абразия. Ветрената ерозия обикновено възниква на места с малко или без растителност, често на места с малко валежи, за да има растителност.[23]

Полета в Бенамбра, Виктория, Австралия, страдащи от условия на засушаване.

Льосът е хомогенна и пореста седиментна скала.[24] Обикновено се намира като широко находище, което покрива райони от стотици квадратни километри и десетки метри дебело. Льосът обикновено стои на стръмни или вертикални стени.[25] Льосът често се развива в богата почва. Под подходящи климатични условия, районите с льос са сред най-продуктивните земеделски райони в света.[26] Находищата на льос са геологически нестабилни по природа и ерозират много бързо. Следователно, големи дървета или храсти се засаждат от земеделците, за да спират вятъра и да се намали ефекта на ветрената ерозия.[22] Ветрената ерозия е много по-тежка в сухите региони и по време на засушаване. Например, в Големите равнини е изчислено, че загубата на почвата от ветренна ерозия може да бъде до 6100 пъти по-интензивна по време на години със засушаване, отколкото през влажни години.[27]

Изменение на климата[редактиране | редактиране на кода]

Дейностите, водещи до глобално изменение на климата, се очаква да дадат началото на засушавания със значително въздействие върху земеделието[28] по света, особено в развиващите се страни.[29][30]

По света[редактиране | редактиране на кода]

Засушаването е нормална, повтаряща се черта на климата в повечето части на света. То е сред най-ранно документираните климатични събития, присъствайки в Епоса за Гилгамеш и свързано с библейската история за пристигането на Йосиф в Древен Египет. Миграции на ловци през 9500 г. пр. Хр. са свързани с феномена,[31] както и прехода на ранните хора от Африка към останалия свят преди около 135 000 години.

Район, засегнат от засушаване в Карнатака, Индия, 2012 г.

Примери[редактиране | редактиране на кода]

Някои добре познати исторически засушавания включват:

  • 1900 г., Индия. Умират между 250 000 и 3,25 милиона души.
  • 1921 – 1922 г., СССР. Над 5 милиона души умират от глад, предизвикан от засушаване.
  • 1928 – 1930 г., Северозападен Китай. Над 3 милиона умират от глад.
  • 1936 г. и 1941 г., Съчуан, Китай. Умират съответно 5 и 2,5 милиона души.
  • 1997 – 2009 г., Австралия. Засушаване води до водна криза в по-голямата част от страната. В резултат са построени много заводи за обезсоляване.
  • 2006 г., Съчуан, Китай. Суша поставя режим на водата за 8 милиона души и 7 милиона говеда.
Засегнати райони от засушаването в Сахел през 2012 г.

Дарфурският конфликт в Судан, също засягащ и Чад, от десетилетия е захранван от засушавания. Комбинация от засушавания, дезертификация и пренаселване са сред причините за конфликта, защото арабите багара, търсейки вода, трябва да преведат добитъка си на юг към земя, заета от неарабски земеделци.[32]

Близо 2,4 милиарда души живеят във водосборния басейн на хималайските реки.[33] Индия, Китай, Пакистан, Бангладеш, Непал и Мианмар могат да претърпят наводнения, последвани от засушавания през идните десетилетия. Потенциално засушаване в Индия, засягащо Ганг, е от особен интерес, тъй като предоставя питейна вода и селскостопанско напояване на над 500 милиона души.[34][35] Западното крайбрежие на Северна Америка, което взима повечето от водата си от ледници в планинските вериги, като Скалистите планини, също ще бъде засегнато.[36][37]

През 2005 г. части от Амазонския басейн претърпяват най-лошото засушаване от 100 години.[38] Доклад на Woods Hole Research Center от 23 юли 2006 г. сочи, че гората в настоящата си форма би оцеляла едва 3 години в условия на суша.[39][40] Според бразилския Национален институт за проучван на Амазонка, засушаването, комбинирано с ефектите от обезлесяването върху регионалния климат, бутат дъждовните гори към „повратна точка“, когато биха започнали безвъзвратно да умират. Заключват, че дъждовните гори са на ръба на това да се превърнат в савани или пустини, с катастрофически последици върху световния климат. Според WWF, комбинацията от изменение на климата и обезлесяване повишава изсушаващия ефект на мъртвите дървета, които захранват горски пожари.[41]

Сателитна снимка на езерото Чад от 2001 г. Езерото се е смалило с 95% от 1960-те години насам.[42][43]

По-голямата част от Австралия е покрита с полупустиня. Проучване от 2005 г. на австралийски и американски учени разследва дезертификацията на вътрешността на страната и предполага, че едно обяснение е свързано с човешките заселници, които пристигат тук преди около 50 000 години. Редовните палежи от тези заселници може би за предотвратили мусоните от достигане на вътрешността на Австралия.[44] Възможно е Австралия да претърпи по-тежки засушавания и те могат да станат по-чести в бъдеще, според правителствен доклад от 6 юли 2008 г.[45]

Повтарящи се засушавания, водещи до дезертификация в Източна Африка, са създали екологични катастрофи, захранващи дефицит на храната в Етиопия през 1983 – 1985 г. и на Сомалийския полуостров през 2006 г. и 2011 г.[46] По време на засушаването от 2011 г. е оценено, че са умрели между 50 000 и 150 000 души,[47] въпреки че тези цифри и обхвата на кризата са оспорвани.[48] През февруари 2012 г. ООН обявява край на кризата, а агенциите за помощ започват да копаят напоителни канали и да раздават сортови семена.[49]

В Централна Русия през 1972, 1992, 2002 и 2010 г. заради продължителни жеги и засушавания, възникват многобройни горски и торфени пожари.[50] В резултат на тях, Москва и много други градове биват задимени.

През 2012 г. тежко засушаване засяга региона Сахел. Според някои агенции, над 10 милиона души са били под риск от глад, поради едномесечна топлинна вълна над Нигер, Мали, Мавритания и Буркина Фасо.[51]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. It's a scorcher – and Ireland is officially 'in drought'
  2. [webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070218192510/http://www.bom.gov.au/climate/drought/livedrought.shtml Living With Drought
  3. Australian Drought and Climate Change
  4. Keddy, P.A. 2007. (http://www.amazon.com/Plants-Vegetation-Origins-Processes-Consequences/dp/0521864801 Plants and Vegetation: Origins, Processes, Consequences). Cambridge Universnity Press, Cambridge, UK
  5. Driest Place: Atacama Desert, Chile. // Extreme Science..
  6. Emmanouil N. Anagnostou. A convective/stratiform precipitation classification algorithm for volume scanning weather radar observations. // Meteorological Applications 11 (4). Cambridge University Press, 2004. DOI:10.1017/S1350482704001409. с. 291 – 300.
  7. A model of annual orographic precipitation and acid deposition and its application to Snowdonia. // Atmospheric Environment 40 (18). June 2006. DOI:10.1016/j.atmosenv.2006.01.043. с. 3316 – 3326.
  8. Robert Penrose Pearce. Meteorology at the Millennium. Academic Press, 2002. ISBN 978-0-12-548035-2. с. 66.
  9. Robert A. Houze, Jr.. Cloud Dynamics. Academic Press. с. 348.
  10. Greenhouse Effect, Sea Level and Drought. Springer Science & Business Media, 1990. с. 22.
  11. The Oryx Resource Guide to El Niño and La Niña. Greenwood Publishing Group, 2002. с. 48 – 49.
  12. Bin Wang. The Asian Monsoon. Springer Science & Business Media. с. 206. Посетен на 2008-05-03.
  13. Monitoring and Predicting Agricultural Drought: A Global Study: A Global Study. Oxford University Press. с. 349.
  14. Tony Rennell. It's dry season and elephants are desperately seeking water – but poachers lie in wait. // London, Daily Mail.
  15. Wet & Dry Seasons. //
  16. Alistair B. Fraser. Bad Meteorology: The reason clouds form when air cools is because cold air cannot hold as much water vapor as warm air. //
  17. Cooperative Extension Service. Home Vegetable Gardening in Kentucky. University of Kentucky. с. 19.
  18. North Carolina State University. Evapotranspiration. //
  19. National Oceanic and Atmospheric Administration. Warm Temperatures and Severe Drought Continued in April Throughout Parts of the United States; Global Temperature For April Second Warmest on Record. //
  20. A biblical tragedy as Sea of Galilee faces drought. // BelfastTelegraph.co.uk.
  21. Kenya: Deforestation exacerbates droughts, floods. // forests.org.
  22. а б Emergency Tillage to Control Wind Erosion. // North Dakota State University Extension Service, 1997.
  23. United States Geological Survey. Dunes – Getting Started. // 2004.
  24. F. von Richthofen. On the mode of origin of the loess. // Geological Magazine (Decade II) 9 (7). 1882. DOI:10.1017/S001675680017164X. с. 293 – 305.
  25. Glossary of Geology. Springer-Verlag, New York, 2005. ISBN 3-540-27951-2. с. 779.
  26. Arthur Getis. Introduction to Geography, Seventh Edition. McGraw-Hill, 2000. ISBN 0-697-38506-X. с. 99.
  27. Wiggs, Giles F.S.. Geomorphological hazards in drylands. // Arid Zone Geomorphology: Process, Form and Change in Drylands. John Wiley & Sons, 2011. ISBN 978-0-470-71076-0. с. 588.
  28. Smith A.B. and R. Katz, 2013: U.S. Billion-dollar weather and climate disasters: Data sources, trends, accuracy and biases. Natural Hazards, 67, 387 – 410, doi:10.1007/s11069-013-0566-5
  29. Finfacts: Irish business, finance news on economics. // finfacts.com.
  30. [webarchive |url=https://archive.is/20120913201531/http://www.timesdaily.com/article/20070914/NEWS/709140329/1011/RSS&source=RSS Fuel costs, drought influence price increase]
  31. Ancient Chile Migration Mystery Tied to Drought. // nationalgeographic.com.
  32. Thomson Reuters Foundation. Thomson Reuters Foundation. // alertnet.org.
  33. People & the Planet. // peopleandplanet.net.
  34. Ganges, Indus may not survive: climatologists. // rediff.com.
  35. People's Daily Online – Glaciers melting at alarming speed. // peopledaily.com.cn.
  36. Glaciers Are Melting Faster Than Expected, UN Reports. // ScienceDaily.
  37. Water shortage worst in decades, official says, Los Angeles Times
  38. Environmental News Service – Amazon Drought Worst in 100 Years
  39. Amazon rainforest 'could become a desert' , The Independent, July 23, 2006.
  40. Dying Forest: One year to save the Amazon, The Independent, July 23, 2006.
  41. Climate change a threat to Amazon rainforest, warns WWF, World Wide Fund for Nature
  42. Plan B Updates – 47: Disappearing Lakes, Shrinking Seas – EPI. // earth-policy.org.
  43. Shrinking African Lake Offers Lesson on Finite Resources. // nationalgeographic.com.
  44. Sensitivity of the Australian Monsoon to insolation and vegetation: Implications for human impact on continental moisture balance, Geological Society of America
  45. Australia faces worse, more frequent droughts: study, Reuters
  46. Sara Pantuliano and Sara Pavanello (2004) Taking drought into account Addressing chronic vulnerability among pastoralists in the Horn of Africa
  47. Fatal Failure: Did Aid Agencies Let Up To 100,000 Somalis Die in 2011?
  48. Warah, Rasna. Manufacturing a famine: How Somalia crisis became a fund-raising opportunity. // The East African, 2 октомври 2011.
  49. U.N. Says Famine in Somalia Is Over, but Risks Remain
  50. Нас ждет жара и пожары
  51. Methodists make appeal for famine threatened West Africa – Ekklesia. // ekklesia.co.uk.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Drought“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.