Ел Ниньо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Диаграма на повърхностната температура на океана по време на Ел Ниньо през декември 1997 г.

Ел Ниньо/Ла Ниня и Южно колебание са свързани квазипериодични климатични явления, повтарящи се през приблизително пет години в тропичните части на Тихия океан. Ел Ниньо и Ла Ниня се характеризират съответно с покачване и спадане на температурата на повърхностните води в източните тропически части на океана, а Южното колебание – с изменения на атмосферното налягане в западните тропически части. Тези два процеса са свързани – топлата океанска фаза Ел Ниньо съпътства високото атмостферно налягане, а студената океанска фаза Ла Ниня – ниското атмосферно налягане в Западния Пасифик.[1][2] Механизмът и причините за тези процеси не са напълно изяснени и са предмет на продължаващи и днес изследвания.

История[редактиране | редактиране на кода]

Нормално състояние на Тихия океан: екваториалните ветрове събират топлите води на запад, а студените води се издигат към повърхността край бреговете на Южна Америка
Ел Ниньо: топлите води се придвижват на изток, а липсата на издигане на студени води усилва затоплянето
Ла Ниня: топлите води се изместват на запад от обичайното си положение

Редуването на Ел Ниньо и Ла Ниня през между две и седем години е наблюдавано, макар и с малки амплитуди, поне през последните три века, но има данни за наличие на силни колебания през ранния Холоцен, преди 10 хиляди години.[3] Неблагоприятните ефекти на Ел Ниньо засягат цивилизацията на инките[4] и може би довеждат до упадъка на Моче и други ранни култури в Перу.[5] Някои изследвания свързват силна проява на Ел Ниньо през 1789 – 1793 година с лошите реколти в Европа, довели до Френската революция,[6] а подобен ефект през 1876 – 1877 година – с най-смъртоносния масов глад през 19 век.[7]

Самото наименование Ел Ниньо е регистрирано за пръв път през 1892 година, когато капитан Камило Карийо съобщава пред конгрес на географско дружество в Лима, че перуанските моряци наричат така топлото северно течение Ел Ниньо („момченцето“, „младенецът“), тъй като то е най-забележимо около Рождество Христово.

Явлението предизвиква силен интерес, заради неговото въздействие върху добива на гуано и други дейности, свързани с биологичната производителност на океана. През 1893 година Чарлз Тод отбелязва, че сушите в Индия и Австралия съвпадат по време с Ел Ниньо. През 1895 година Песет и Егигурен забелязват връзка между явлението и наводненията. През 1924 година Гилбърт Уокър наблюдава свързаните с Ел Ниньо промени в атмосферното налягане в западната част на океана и въвежда понятието Южно колебание.

Силната проява на Ел Ниньо през 1982 – 1983 година предизвиква засилване на интереса към явлението в научните среди. През 1990 и 1994 година Ел Ниньо се проявява след необичайно кратък период.[8] Силният Ел Ниньо през 1998 година според някои оценки довежда до загиването на 16% от рифовите екосистеми в света, като временно повишава температурата на въздуха с 1,5 °C, в сравнение с обичайното за Ел Ниньо увеличение с 0,25 °C[9]

Значителни прояви на Ел Ниньо са регистрирани през 1790 – 1793, 1828, 1876 – 1878, 1891, 1925 – 1926, 1972 – 1973, 1982 – 1983 и 1997 – 1998 година.[10]

Хронология на появите на Ел Ниньо между 1900 и 2016 г.[11][12]

Основни характеристики на Ел Ниньо/Ла Ниня[редактиране | редактиране на кода]

Ел Ниньо е затоплянето на водата на повърхността в източноекваториалната част на Тихия океан, като това явление няма точен период – той варира между 2 до 7 години, като трае около 1 – 2 години.[13] Средният период е 5 години. Южните ветрове по западното крайбрежие на Южна Америка допринасят за появата на студена и богата на хранителни вещества вода, която издържа големи рибни стада. Малко преди края на всяка календарна година идва топло течение с тропическа и бедна на хранителни вещества вода, което измества студената вода на Перуанското течение.

Ефекти върху глобалния климат[редактиране | редактиране на кода]

Ел Ниньо се отразява на глобалния климат и нарушава нормалните климатични модели, което може да доведе до силни бури на някои места и засушавания на други.[14][15]

Ефекти на топлата фаза (Ел Ниньо)[редактиране | редактиране на кода]

Въздействието, което Ел Ниньо оказва върху времето, зависи от географското положение, сезона и отделния случай. Типично за зимите е да са по-топли от обикновено в северните щати от Средния запад в САЩ, докато в Централна и Южна Калифорния, както и в югоизточните щати, са по-топли от обичайното. Тихоокеанските северозападни щати, от друга страна, са по-сухи по време на Ел Ниньо.

Ефекти на студената фаза (Ла Ниня)[редактиране | редактиране на кода]

За разлика от Ел Ниньо, по време на Ла Ниня[16] щатите в Средния запад са по-сухи от обикновено. Често Ел Ниньо се свързва със сухи и горещи лета в части на Южна Америка и Европа, въпреки че западното крайбрежие на Южна и Централна Америка могат да бъдат много по-топли от обичайното. Често има засушаване в Австралия и Африка.

Връзка с глобалното затопляне[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Frequently Asked Questions about El Niño and La Niña. // Climate Prediction Center, National Centers for Environmental Prediction, 2005-12-19. Посетен на 2009-07-17.
  2. ((en)) Trenberth, K. E и др. Observations: Surface and Atmospheric Climate Change. // Solomon, S. (ed.) и др. Climate Change 2007: The Physical Science Basis. Contribution of Working Group I to the Fourth Assessment Report of the Intergovernmental Panel on Climate Change. Cambridge, UK, Cambridge University Press. с. 235 – 336.
  3. ((en)) Carrè, Matthieu и др. Strong El Niño events during the early Holocene: stable isotope evidence from Peruvian sea shells. // The Holocene 15 (1). 2005. DOI:10.1191/0959683605h1782rp. с. 42 – 47.
  4. ((en))  El Nino here to stay. // BBC News. Посетен на 2010-05-01.
  5. ((en)) Fagan, Brian. Floods, Famines and Emporers: El Niño and the Fate of Civilizations. Basic Books, 1999. ISBN 0-465-01120-9. с. 119 – 138.
  6. ((en)) Grove, Richard H. Global Impact of the 1789 – 93 El Niño. // Nature 393 (6683). 1998. DOI:10.1038/30636. с. 318 – 319.
  7. ((en)) Ó Gráda, Cormac. Famine: A Short History. // press.princeton.edu. Princeton University Press, 2009. Посетен на 2011-12-11.
  8. ((en)) Trenberth, Kevin E и др. The 1990 – 1995 El Niño-Southern Oscillation Event: Longest on Record. // Geophysical Research Letters 23 (1). 1996. DOI:10.1029/95GL03602. с. 57 – 60.
  9. ((en)) Trenberth, K. E и др. Evolution of El Niño – Southern Oscillation and global atmospheric surface temperatures. // Journal of Geophysical Research 107 (D8). 2002. DOI:10.1029/2000JD000298. с. 4065.
  10. ((en)) Davis, Mike. Late Victorian Holocausts: El Niño Famines and the Making of the Third World. London, Verso, 2001. ISBN 1859847390. с. 271.
  11. Historical El Niño/La Niña episodes (1950-present). // United States Climate Prediction Center, 4 November 2015. Посетен на 10 January 2015.
  12. El Niño - Detailed Australian Analysis. // Australian Bureau of Meteorology. Посетен на 3 April 2016.
  13. Climate Prediction Center. ENSO FAQ: How often do El Niño and La Niña typically occur?. // National Centers for Environmental Prediction, 2005-12-19. Посетен на 2009-07-26.
  14. El Niño and La Niña. // New Zealand's National Institute of Water and Atmospheric Research. Архив на оригинала от 11 April 2016. Посетен на 11 April 2016.
  15. Emily Becker. How Much Do El Niño and La Niña Affect Our Weather? This fickle and influential climate pattern often gets blamed for extreme weather. A closer look at the most recent cycle shows that the truth is more subtle. // Scientific American.
  16. National Climatic Data Center. El Niño / Southern Oscillation (ENSO) June 2009. // National Oceanic and Atmospheric Administration, June 2009. Посетен на 2009-07-26.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]