Ел Ниньо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нормално състояние на Тихия океан: топлите води на запад предизвикват дълбока атмосферна конвекция, а локалните ветрове карат богатите на хранителни вещества студени води да се издигат по южноамериканското крайбрежие
Ел Ниньо: топлите води и атмосферната конвекция се изместват на изток; при силен Ел Ниньо повърхностните води по южноамериканското крайбрежие са топли и бедни на хранителни вещества
Ла Ниня: топлите води и атмосферната конвекция се изместват на запад

Ел Ниньо (от испански: El Niño) е топлата фаза на Южното колебание, квазипериодично изменение в температурата на повърхностния слой на водата в екваториалната част на Тихия океан.

Ел Ниньо се характеризира с ивица топли океански води, навлизаща в централния и източно-централен екваториален пояс на океана (приблизително между линията на смяна на датата и 120° западна дължина) и достигаща до крайбрежието на Южна Америка. Тези условия са свързани с високо атмосферно налягане в западния Тихи океан и ниско налягане в източните му части. Фазата Ел Ниньо обикновено се повтаря през около четири години, но според наличните данни циклите могат да продължават между две и седем години. В процеса на развитие на Ел Ниньо валежите се концентрират в периода септември-ноември.[1] Студената фаза на Южното колебание е Ла Ниня, при която повърхностните води в източния Тихи океан са по-хладни от средното, а атмосферното налягане е високо на изток и ниско на запад. Цикълът на Южното колебание, включващ Ел Ниньо и Ла Ниня, оказва влияние върху температурите и валежите по целия свят.[2][3]

Развиващите се страни, зависими от селското стопанство и риболова, най-вече разположените около Тихия океан, са най-силно засегнати от ефектите на Ел Ниньо. Наименованието „Ел Ниньо“, създадено преди столетия от перуанските рибари, означава „момчето“ или, в случая – „младенецът“, тъй като по бреговете на Южна Америка ефектите от явлението са най-силни около Рождество Христово.[4][5][6]

История[редактиране | редактиране на кода]

Редуването на Ел Ниньо и Ла Ниня през между две и седем години е наблюдавано, макар и с малки амплитуди, поне през последните три века, но има данни за наличие на силни колебания през ранния холоцен, преди 10 хиляди години.[7] Неблагоприятните ефекти на Ел Ниньо засягат цивилизацията на инките[8] и може би довеждат до упадъка на моче и други ранни култури в Перу.[9] Някои изследвания свързват силна проява на Ел Ниньо през 1789 – 1793 година с лошите реколти в Европа, довели до Френската революция,[10] а подобен ефект през 1876 – 1877 година – с най-смъртоносния масов глад през 19 век.[11]

Самото наименование Ел Ниньо е регистрирано за пръв път през 1892 година, когато капитан Камило Карийо съобщава пред конгрес на географско дружество в Лима, че перуанските моряци наричат така топлото северно течение Ел Ниньо („момченцето“, „младенецът“), тъй като то е най-забележимо около Рождество Христово.

Явлението предизвиква силен интерес заради неговото въздействие върху добива на гуано и други дейности, свързани с биологичната производителност на океана. През 1893 година Чарлз Тод отбелязва, че сушите в Индия и Австралия съвпадат по време с Ел Ниньо. През 1895 година Песет и Егигурен забелязват връзка между явлението и наводненията. През 1924 година Гилбърт Уокър наблюдава свързаните с Ел Ниньо промени в атмосферното налягане в западната част на океана и въвежда понятието Южно колебание.

Силната проява на Ел Ниньо през 1982 – 1983 година предизвиква засилване на интереса към явлението в научните среди. През 1990 и 1994 година Ел Ниньо се проявява след необичайно кратък период.[12] Силният Ел Ниньо през 1998 година според някои оценки довежда до загиването на 16% от рифовите екосистеми в света, като временно повишава температурата на въздуха с 1,5 °C, в сравнение с обичайното за Ел Ниньо увеличение с 0,25 °C.[13]

Значителни прояви на Ел Ниньо са регистрирани през 1790 – 1793, 1828, 1876 – 1878, 1891, 1925 – 1926, 1972 – 1973, 1982 – 1983 и 1997 – 1998 година.[14]

Хронология на появите на Ел Ниньо между 1900 и 2016 г.[15][16]

Основни характеристики на Ел Ниньо/Ла Ниня[редактиране | редактиране на кода]

Ел Ниньо е затоплянето на водата на повърхността в източноекваториалната част на Тихия океан, като това явление няма точен период – той варира между 2 до 7 години, като трае около 1 – 2 години.[17] Средният период е 5 години. Южните ветрове по западното крайбрежие на Южна Америка допринасят за появата на студена и богата на хранителни вещества вода, която издържа големи рибни стада. Малко преди края на всяка календарна година идва топло течение с тропическа и бедна на хранителни вещества вода, което измества студената вода на Перуанското течение.

Ефекти върху глобалния климат[редактиране | редактиране на кода]

Ел Ниньо се отразява на глобалния климат и нарушава нормалните климатични модели, което може да доведе до силни бури на някои места и засушавания на други.[18][19]

Ефекти на топлата фаза (Ел Ниньо)[редактиране | редактиране на кода]

Въздействието, което Ел Ниньо оказва върху времето, зависи от географското положение, сезона и отделния случай. Типично за зимите е да са по-топли от обикновено в северните щати от Средния запад в САЩ, докато в Централна и Южна Калифорния, както и в югоизточните щати, са по-топли от обичайното. Тихоокеанските северозападни щати, от друга страна, са по-сухи по време на Ел Ниньо.

Ефекти на студената фаза (Ла Ниня)[редактиране | редактиране на кода]

За разлика от Ел Ниньо, по време на Ла Ниня щатите в Средния запад са по-сухи от обикновено.[20] Често Ел Ниньо се свързва със сухи и горещи лета в части на Южна Америка и Европа, въпреки че западното крайбрежие на Южна и Централна Америка могат да бъдат много по-топли от обичайното. Често има засушаване в Австралия и Африка.

Връзка с глобалното затопляне[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Цитирани източници

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]