Инки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Земи на Инките

Инките са индиански племена, населявали северозападните земи на Южна Америка. През 12 век създали могъща империя, управлявана от династията Инка.

Империята възникнала около долината на Куско в перуанските Анди и достигнала най-голяма територия през 1438 г. През 1532-1534 г. била завзета от испанците.

Потомците на древните Инки се занимават предимно със земеделие и животновъдство. Живеят предимно в каменни постройки, в малки селища и пазят традициите и религиозните вярвания на древните Инки.

Бог на слънцето[редактиране | редактиране на кода]

Първият велик император на Инките бил Пачакути – войн, който дошъл на власт през 1438 г. Неговият син Тупак и внукът му Хуайна Капак завзели земите на днешните държави Еквадор, Колумбия, Боливия, източните части на Аржентина и Чили.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Императорът имал огромна власт. Той притежавал цялата земя. Една трета от реколтата, получавана от селяните, се полагала на жреците и една трета на Инка. От дяла си той заплащал на своите чиновници, войници и занаятчии. В империята били построени 23 000 км. пътища, виещи се от морския бряг до върховете на Андите, част от които се използват и днес. Над планинските пропасти висели мостове, чиито въжета от плътно усукани растителни влакна били дебели колкото човешко тяло. Големите реки били прекосявани с хитроумно построени плаващи мостове от басово дърво. По тях пътували часкуи – вестоносците на императора, и търговци, които превозвали стоката си с лами – инките не познавали колелото.

Всекидневен бит[редактиране | редактиране на кода]

По-голямата част от 12-милионното население били селяни. Отглеждали лами и алпаки за вълната и месото. Терасирали стръмните планински склонове и отглеждали царевица, картофи и други зеленчуци. Носели дрехи от вълнени и памучни тъкани, а домакинските съдове правели от глина.

Големият празник на Слънцето[редактиране | редактиране на кода]

Капак Раями – Големият празник на Слънцето, се провеждал в Куско по време на най-дългия и най-краткия ден в годината. Още в ранна утрин императорът предлагал златна чаша със свещено пиво на Инти – бога на слънцето, и му принасял в жертва бяла лама, за да измоли неговата помощ и закрила. Други важни богове били върховното божество Виракоча и богините на земята и морето.

Инките нямали писменост. Използвали кипу – система от възелчета, завързани за цветни връвчици. Изработвали красиви предмети от злато, сребро, платина и скъпоценни камъни, които използвали за накити или при религиозни ритуали.

Империята на Инките 1438-1535 г.[редактиране | редактиране на кода]

През 15-ти век на северозападните територии на Южна Америка Инките, водени от Пачакути, създали могъща империя, която след 1470 г. обхващала земите на днешните държави Еквадор, Перу, Боливия и северните части на Аржентина и Чили. През 1537 г. империята била завладяна от испанците.

Първоначално Инките – индианци от племето кечуа – живеели в планините на Перу. През 12-ти век те се придвижили на север. Мястото, където се заселили и основали своята столица Куско, според легендите на Инките, им било посочено от бога Инти. Владетелят на Инките се наричал Сапа Инка. Той бил смятан за потомък на Инти – бога на Слънцето, и самият той бил почитан като бог. Всички важни дела в империята били поверени на държавните чиновници. Те следели за дейността на провинциите, на които била разделена държавата. Инките нямали писменост. Те използвали кипу – дълго въже, на което се прикрепяли множество цветни връвчици с навързани по тях възли. Всеки възел означавал определена информация, обикновено цифрова, относно данъците, броя на населението и друга важна информация. Инките опъвали дългото въже и „четели“ по висящите надолу връвчици. Населението дължало данък под формата на труд – при строеж на пътища и храмове, в земеделието или армията, в занаятчийските работилници, както и в сребърните мини. Инките отглеждали царевица, фасул, тикви, картофи и други зеленчуци, като за тази цел терасирали стръмните склонове на Андите с помощта на дървени сечива, наторявали почвата с гуано (естествен птичи тор). По високите места пасели лами и алпаки, които Инките развъждали за месо и вълна. Държавата управлявала изцяло бита на инките. Било невъзможно някой да смени труда, за който бил роден, или да промени местоживеенето си. Държавата се грижела за старите и болни поданици. В империята била изградена внушителна мрежа от пътища – над 27 000 км. На определени разстояния по пътищата имало пощенски станции за бегачите-вестоносци, които пренасяли съобщенията из цялата страна. Инките, както и ацтеките, не познавали коня и колелото. Вестоносците разнасяли съобщения и пакети из цялата империя. Всеки един пробягвал близо 1.5 км., след което го замествал следващият. За да стане по-бързо смяната, вестоносецът съобщавал за пристигането си, надувайки голяма морска раковина.

Разширение на инките[редактиране | редактиране на кода]

През 1438 г. Пачакутека станал владетел на Инките и започнал да разширява териториите около град Куско. Няколко десетилетия по-късно той завладял земите около езерото Титикака и започнал война с Лупаките и Колите. През 1466 г. под предводителството на сина му Тупак покорили съседните чиму – най-могъщото племе по крайбрежието по онова време. През 1471 г. Топа бил провъзгласен за десетия Сапа Инка. През следващите 15 години той завладял територии далече на юг, а по-късно присъединил към държавата земите на север и запад. Империята се простирала на повече от 3000 км от Еквадор на север до Чили на юг.

Възход и упадък на инките[редактиране | редактиране на кода]

Инките били находчив народ. Те развили ефективно земеделие, терасирайки стръмните склонове и изграждайки напоителни съоръжения. Показали завидни строителни и инженерни умения. Строели мостове, пътища и градове високо в планината и създали добра организация, без да имат писменост. През цялата империя минавали два главни пътя. От тях към всяко по-голямо или по-малко селище се отклонявали второстепенни пътища. Пътищата прекосявали планинските клисури и пропасти чрез огромни висящи мостове, а буйните планински реки с хитроумно построени плаващи „мостове“ от балсови салове. Търговците пренасяли стоките си с кервани от лами, а кипу се предавали като щафета от вестоносците.

Топа Инка построил много от пътищата и градовете. Неговият син Уайна Капа, който станал Сапа Инка през 1493 г., още повече разширил империята като построил втора столица в Кито. Когато умрял през 1525 г., империята била поделена между синовете му Уаскар и Атауалпа. Това разделение довело до гражданска война, точно преди испанците да слязат на американския бряг през 1532 г. Тъй като завоевателите използвали превъзходната пътна система, създадена от Инките, а самите Инки воювали по между си, испанците завзели земите им към 1535 г.