Мапуче
| Мапуче (Араукани) | |
|---|---|
    Касикът Лонкон, 1890 • Жена мапуче • Дъщерята на касик Куилпран, 1868 • Зеферино Намункура |
|
| Общ брой | над 1 500 000 |
| Значителен брой в |
 Аржентина: около 200 000 (2008) |
| Език | мапуче и испански |
| Религия | католицизъм, традиционни култове |
| Сродни групи | пуелче, теуелче, чилийци |
| Мапуче (Араукани) в Общомедия | |
Мапуче (в превод – „хора на земята“), наричани също Араукани са индиански народ в Чили и Аржентина.
Числеността им според различни оценки е около 1,5 млн. души, от които в Чили – 1,3 млн. души и в Аржентина – 200 хиляди души.
Говорят на езика мапуче, но повечето говорят и испански език.
По голямата част от тях са католици, като през от 1990-те г. се възраждат и старите традиционни култове.
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
В Чили мапуче живеят между реките Био Био и Рио Буено, в провинциите Био Био, Арауко, Малеко, Каутин, Валдивия, Осорно, Лянкиуе, Чилое. В Аржентина обитават провинциите Неукен, Буенос Айрес, Ла Пампа, Мендоса, Рио-Негро и Чубут.
Владетели на Мапуче[редактиране | редактиране на кода]
Титла: мапу-токи (глава на народа).
- Мичималонко (ок. 1535—1543)
- Айявила (ок. 1545—1549)
- Линкоян (1549—1553)
- Лаутаро (1553—1557)
- Кауполикан (1557—1558)
- Колоколо (ок. 1570—1590)
- Пелантар (ок. 1598)
- Лентур (ок. 1630)
До XIX век. – независима територия.
- Орели-Антоан дьо Тунен (Орели-Антоан I) (крал на Араукания и Патагония) 1861—1878.
1871. територията на мапуче е разделена между Чили и Аржентина.
Известни личности[редактиране | редактиране на кода]
- Зеферино Намункура (1886—1905) — блажен на Римокатолическата църква.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Берёзкин, Юрий, Этническая история Чили // Этнические процессы в странах Южной Америки. М., 1981. С. 223-61.
- Cooper J. The Araucanians // Steward J.H. (Ed.) Handbook of South American Indians. Vol. 2. N.Y., 1963.
- Dowling Desmadryl J. Religión, chamanismo y mitología Mapuche. Santiago, 1973;
- Steward J.H., Faron L.C. Native Peoples of South America. N.Y., etc. 1959;
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||
