Мапуче (език)
Езикът Мапуче, известен и като Араукански език и Мапудунгун е език на индианците мапуче (араукани). Разпространен в централните и южни райони на Чили и съседните им райони в Аржентина. Общото число говорещи езика мапуче е около 440 000 души, от които около 400 000 души в Чили.
Езикът включва три наречия – вече изчезналото северно (пикунче), изчезващото южно (уиличе или цесунгун) и най-голямото централно (мапудунгун или мапуче) с многобройни диалекти (пеуенски, лафкенски, уентески, нагски и други в Чили; ранкилски, леуфуски, телуче, дивиче, чубутски, мансанеро и други в Аржентина).
Фонетика[редактиране | редактиране на кода]
Езикът мапуче съдържа 22 съгласни и 6 гласни звука.
Морфология[редактиране | редактиране на кода]
Морфологически езика мапуче е полисинтетичен език от суфиксален тип.
Писменост[редактиране | редактиране на кода]
През 1988 г. е приета унифицирана азбука на основата на латинската графика.
Мапуче азбука:
| A a | Ch ch | D d | E e | F f | G g | I i |
| K k | L l | L ḻ | Ll ll | M m | N n | N ṉ |
| Ñ ñ | Ng ng | O o | P p | R r | S s | Sh sh |
| T t | T ṯ | Tr tr | U u | Ü ü | W w | Y y |
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Smeets I. A Mapuche Grammar. Leiden, 1989;
- Salas A. El Mapuche o Araucano. Fonología, gramática y antología de cuentos. Madrid, 1992;
- Zúñiga F. Mapudungun. Munich, 2000.