Чили

Република Чили República de Chile
	Знаме Герб
	Девиз: Por la razón o la fuerza; „С правото или чрез силата“
	Химн: Himno Nacional de Chile
	Местоположение на Чили
География и население
Площ	756 102 km²; (на 37-о място)
Води	2,1%
Климат	сух; влажен субтропичен; океански
Столица	Сантяго де Чиле
Най-голям град	Сантяго де Чиле
Официален език	испански език
Религия	62,1% християнство; —52,6% католици; —9,5% други християни; 37,4% нерелигиозност; 0,5% други религии
Демоним	чилиец
Население (2022)	18 430 408; (на 66-о място)
Население (2017)	17 574 003
Гъстота на нас.	25,7 души/km²; (на 198-о място)
Градско нас.	87,7%; (на 25-о място)
Управление
Форма	унитарна президентска република
Президент	Габриел Борич
Председател на сената	Алваро Елизалде
Организации	ООН, ОАД
Законодат. власт	Национален конгрес
Горна камара	Сенат
Долна камара	Камара на депутатите
История
Независимост	от Испания
Хунта	18 септември 1810 г.
Обявяване	12 февруари 1818 г.
Признаване	25 април 1844 г.
Конституция	11 септември 1980 г.
Икономика
БВП (ППС, 2022)	568,319 млрд. USD; (на 45-о място)
БВП на човек (ППС)	28 526 USD; (на 64-то място)
БВП (ном., 2022)	317,594 млрд. USD; (на 45-о място)
БВП на човек (ном.)	15 941 USD; (на 62-ро място)
ИЧР (2021)	0,855 (много висок); (на 42-ро място)
Джини (2021)	46 (висок)
Прод. на живота	80 години; (на 34-то място)
Детска смъртност	7,2/1000; (на 35-о място)
Грамотност	95,7%; (на 66-о място)
Валута	Чилийско песо (CLP)
Други данни
Часова зона	UTC-4 и UTC-6
Лятно време	UTC-3 и UTC-5
Формат на датата	дд/мм/гггг
Автомобилно движение	дясно
Код по ISO	CL
Интернет домейн	.cl
Телефонен код	+56
ITU префикс	CA – CE; XQ – XR; 3G
	↑ Конгресът се намира във Валпараисо. ;
	Република Чили в Общомедия

Тази статия е за държавата в Южна Америка. За зеленчука, наричан и чили, вижте Люта чушка.

Чили, официално Република Чили, (на испански: Chile или República de Chile, Чиле или Република де Чиле) e държава, разположена в югозападната част на Южна Америка. Тя покрива дълга и тясна ивица земя между Андите и Тихия океан. Граничи с Перу на север, с Боливия на североизток, с Аржентина на изток и с Проток Дрейк на юг. Една от двете страни в Южна Америка, заедно с Еквадор, е, които не граничат с Бразилия.

Произход на името[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват много теории относно произхода на думата „Чили“ (Chile). Една от тях насочва вниманието към приликата между долината Аконкагуа и долината Касма в Перу, където имало град и долина на име Chili. Според други теории Чили може да е наследило името си от думата chilli в езика на индианците Мапуче, означаващо „там, където свършва земята“ или „най-дълбоката точка на Земята“, или от езика на Aymara, на който tchili означава „сняг“. Друга възможност според изследователите е Чили да носи името си от cheele-cheele – звук, чрез който Мапуче имитирали повика на птица. Испанските конкистадори чули това име от инките и малцината оцелели от първата експедиция на Диего де Алмагро на юг от Перу, наричали себе си „хората от Чили“.

История[редактиране | редактиране на кода]

История преди откриването на Америка от европейците[редактиране | редактиране на кода]

Преди около 10 000 години имигриращи индиански племена в Южна Америка се заселват по бреговете и в плодородните долини на днешно Чили. За кратък период от време инките разширяват територията си в северните области на държавата, но суровият климат там не им позволил да се заселят.

История след откриването на Америка от европейците[редактиране | редактиране на кода]

През 1520 година, по време на своето околосветско пътешествие, португалецът Фернандо Магелан открива южния проход, днес наречен на неговото име, Магелановия проток.

През 1531 г. испанците завладяват инките в днешно Перу. Един от конкистадорите от този поход е Диего де Алмагро. През 1535 г. отива в Южно Перу поради териториални спорове. Обикновено той е приеман за първия европеец, изследвал чилийското крайбрежие. Той обаче не е оставил никакви трайни следи по тези земи. Испанското присъствие започва да се усеща чак след пътуването на Педро де Валдивия (1540–41). Валдивия основава поредица села по пътя си на юг. На 12 февруари 1541 г. основава днешната столица Сантяго. Въпреки че испанците не откриват залежи на злато и сребро, които търсят, те оценяват агрикултурния потенциал на централната чилийска долина, и Чили става част от Вицекралство Перу.

Въпреки че е притежавана от Испания до края на 1810-те, след като получава независимост през 1818 година Чили показва забележително стабилен институален живот в контекста на неустойчивата Латинска Америка. Установеният в страната режим, макар и недемократичен, е определено прагматичен, републикански и конституционен.

През 1833 г. е приета конституция, която въвежда непряко и цензово избирателно право. Макар и променяна, тази конституция остава в действие чак до 1925 г.

В началото управлението на Чили е в ръцете на едрите поземлени собственици. Постепенно обаче режимът става сравнително по-либерален и през 40-те години на 20 век страната приема редица аржентински либерали.

Характерно за чилийското развитие е развитието на силен флот и силна армия. Последното позволява на страната да се наложи през 1879 – 1883 г. над Перу и Боливия, да окупира Лима и да присъедини богатата на нитрати зона в пограничните райони с Перу, като отнеме излаза на Боливия на море.

През 1925 г. е приета нова конституция на страната, която увеличава властта на избрания с всеобщо гласуване президент на републиката.

В началото на 20 век в резултат от синдикалното движение се появяват наченките на социалистическо и комунистическо движение в страната. През 1937 – 1942 г. е създаден Народен фронт на радикал-социалисти и комунисти. Характерно за Чили по това време е, че се наблюдават сравнителни честни и редовни избори, многопартийност, наченки на социално осигуряване.

През втората половина на 60-те години на 20 век се прави опит за сериозна аграрна реформа.

През 1970 г. за президент на Чили е избран Салвадор Алиенде. През септември 1973 г. е проведен кървав военен преврат, спонсориран и задкулисно ръководен от ЦРУ. През следващите 16 години чилийският народ е управляван от военната хунта начело с ген. Пиночет.

През 1990 г. е проведен референдум в страната, който бележи края на управлението на военните.

На 27 февруари 2010 година земетресение с магнитуд 8,8 по скалата на Рихтер разтърси Чили, с епицентър близо до град Консепсион в Тихи океан.

География[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: География на Чили

Природа[редактиране | редактиране на кода]

Северната част на Чили е пустиня. Там се намира най-сухото място на Земята – пустинята Атакама. Има места, където в продължение на векове не е капвала и капка дъжд. В същото време в други райони на пустинята кратки зимни дъждове извикват пролетта с невероятен взрив от цветя – феномен, известен като цъфтящата пустиня.

Езерото Чунгара отново в северната част на страната, на 189 km от град Арика, на височина 4517 м над морското равнище, е най-високото планинско езеро на планетата.

Лунната долина, разположена между градовете Калама и Сан Педро де Атакама, е единственото място на планетата, което много напомня на лунен пейзаж.

Чилийската Патагония е екологично най-чистото място на планетата.

Най-високият в света постоянно действащ вулкан – 6064 m – Вулканът Уалятири, се намира в близост до селището Чапикиня.

Великденските острови са от най-отдалечените кътчета на планетата. Всъщност това е един остров на 2500 km от най-близкото населено и обитаемо място.

Гейзерът Татьо в пустинята Атакама
Лунна долина, Атакама
Вулканът Осорно
Ледник Грей
Кулите Пайне

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Държавно устройство на Чили

Чили е република с президентско управление.

Изпълнителната власт[редактиране | редактиране на кода]

Изпълнителната власт се осъществява от президент и правителство, назначавано от него.

Законодателна власт[редактиране | редактиране на кода]

Парламентът е двукамарен – Сенат и Камара на депутатите. Мандатът на президента е бил 6 години, но вече е 4. На проведените в началото на 2006 г. президентски избори за държавен глава за пръв път в историята на страната е избрана жена – Мишел Бачелет, кандидат на управляващата левица. Мишел Бачалет е първият чилийски президент, който управлява с по-кратък, 4-годишен мандат, в условията на извършени конституционни промени. Тя има повече правомощия от предшествениците си, включително да извършва кадрови промени във въоръжените сили без консултации със Съвета по национална сигурност. Чилийската конституция не позволява президентът да управлява два последователни мандата. В началото на 2010 година за държавен глава е избран нейният опонент Себастиан Пинйера. Той е бизнесмен, политик, бивш сенатор и лидер на „Коалиция за промяна“. През 2014 г. преизбират Бачалет, чийто мандат приключва през март 2018 г., като на изборите в края на 2017 г., Себастиан Пинйера бива избран отново.

Камарата на депутатите се състои от 120 депутати, които се избират директно. Страната е разделена на 60 избирателни окръга, където на всеки 4 г. се избират двама депутати – единият трябва да е от управляващата партия, а другият от опозицията. Ако някоя от партиите се класира на първо място с двойно повече гласове, тя назначава и двамата депутати. Тази биоминална избирателна система предотвратява избирането на малки партии в парламента.

Сенатът има 48 членове, от които 38 се избират. На всеки 4 г. се избират половината от сенаторите за срок от 8 г. От останалите 10 сенатори, 9 са така наречените „институционални“, понеже се назначават от различни институции. Президентът има право да назначи един бивш министър и един бивш ректор на университет. Върховният съд назначава двама бивши съдии и един директор на Сметната палата, четирима бивши военни и т.н. Шефовете на полицията се назначават от Националния съвет за сигурност. Тези сенатори имат мандат както избираемите от 8 г. Бившият президент Едуардо Фрай (1994 – 2000) е назначен за сенатор с доживотен мандат. На 16 август 2005 г. е приета промяна в закона, според която от 11 март 2006 г. броят на сенаторите се намалява на 38 и те ще бъдат избирани от населението.

Съдебна власт[редактиране | редактиране на кода]

Върховният съд се състои от 21 съдии. Той е най-голямата юридическа инстанция в Чили. Съдиите биват предлагани от Върховния съд и се назначават от президента с доживотен мандат.

Административно–териториално делене[редактиране | редактиране на кода]

Територията на Чили е разделена административно на 15 региона, всеки от които се управлява от интендант (intendente), назначен от президента. Регионът се разделя на провинции под ръководството на губернатор (Gobernador Provincial), също назначаван от президента. От своя страна, всеки Регион е разделен на Провинции, които са съвкупност от отделни комуни, всяка със собствен кмет и съветници, избирани от жителите.

Всеки регион се означава с име и римско число, от север на юг. Прието е да се използва номерацията вместо името. Единственото изключение е регионът на столицата Сантяго, който се означава с RM, или Región Metropolitana.

През 2005 година, чилийският конгрес гласува реформа, с която се въвеждат 2 нови региона – един на север, с център гр. Арика, и един на юг около гр. Валдивия (известен и като Регионът на реките). Номерирани съответно XIV и XV, и двата региона нарушават реда на номерация от север на юг.

Част от територията на Чили е Великденският остров (Islas de Pascua), административно прилежащ към V регион на Валпараисо (Región de Valparaíso), където освен Великденския остров са включени и островите Сала-и-Гомес (Sala y Gómez), Сан-Феликс (San Félix) и Сан-Амбросио (San Ambrosio), а също така и архипелагът Хуан Фернандес (Archipiélago Juan Fernández) съставен от островите Алехандро Селкирк (Alejandro Selkirk), Робинзон Крузо (Robinson Crusoe) и Санта Клара (Santa Clara).

Чили има геополитически и териториални претенции, и към част от територията на Антарктика (Territorio Chileno Antártico). Тази територия административно е представена като провинция Антарктика Чилена, част от XII рагион (Магалянес и Чилийска Антарктика), обявена за такава на 11 юли 1961 г. Територията е заключена между 53° и 90° западна дължина, и от 60° южна широчина до Южния полюс. Повечето държави не признават претенциите на Чили над тази територия. Антарктика няма постоянно население, заради което няма гражданство и правителство, опеката на континента е искана от отделни държави, но не им е предоставена (виж Антарктически договор). Въпреки това, Аржентина и Обединеното Кралство смятат част от Чилийска Антарктика за своя земя, а по времето на разширяването на териториалните претенции на Чили там, Япония също заявява претенциите си над нея.

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Стопанство на Чили

Чили е основен производител на медна руда и селитра в света. Развити са също металургията, химията, електрониката, текстилната и хранителната индустрия. Страната е сред водещите държави в света по риболов. Има добре развит транспорт.

През последните десетилетия чилийската икономика се развива изключително успешно и постига висока конкурентоспособност, която позволи на Чили да сключи споразумения за свободна търговия с водещите световни икономики като ЕС, САЩ, Канада, Япония, Китай, Южна Корея, Австралия и др.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Население на Чили

Мнозинството от населението в Чили са бели – 8 800 000 – 15 000 000 души или 52,7%^[1] – 90%^[2] от населението.

Почти 90% от населението е съсредоточено в средната част на страната. Само в столицата Сантяго и около нея живее 1/3 от населението. На запад от Сантяго де Чиле се намира най – голямото пристанище на Чили – Валпараисо.

Система на здравеопазване[редактиране | редактиране на кода]

В чилийското здравеопазване доминира частният сектор. Чилийските работници и служители се осигуряват частно. Въпреки това за бедните чилийци са организирани държавни здравни заведения с безплатно обслужване. Около 80% от населението ползват услугите на държавното здравеопазване. През 90-те години на 20 век държавните болници са доста претоварени и технически недобре обезпечени. Поради това през последните години чилийското правителство полага големи усилия за подобрение на здравната система в страната.

Към 2003 г. средната продължителност на живота на чилийките възлиза на 79 г. а на чилийците на 72 години.

Градовете[редактиране | редактиране на кода]

Aрика.
Валпарайсо.
Сантяго
Oсорно

Транспорт в Чили[редактиране | редактиране на кода]

Транспорт-80 хил. км шосета – от които 10.3 хил. са асфалтирани; жп линии – 6.8 хил. км. Пристанища – Валпараисо, Антофагаста, Пунта Аренас. Главно международно летище – Сантяго.