Долина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Долина.

V-образна долина

Долината е вдлъбната релефна форма с линейно издължен профил и общ (не винаги постоянен) наклон от по-високото начало към по-ниския край.[1] Може да се получи вследствие на действието на ендогенни (вътрешни) релефообразуващи сили като земетресения и тектонски движения, както и вследствие на екзогенни (външни) сили като течаща вода, движение на ледници и други. Обичайно е да съществува главна долина, а към нея да има приточни долини, които общо образуват долинна мрежа – най-общо тя отговаря на речната мрежа, която реките от тези долини създават.[2]

U-образна долина

Основни видове[редактиране | редактиране на кода]

Най-големите долини са с тектонски произход, резултат от пропадане и издигане на горните земни пластове. Те се наричат структурни долини. Могат да имат произволна форма. Обикновено са допълнително дооформяни и преудълбавани от реките и ледниците, при което започват да се различават. Според напречния долинен профил се оформят V-образни или U-образни долини.[3]

V-образни долини[редактиране | редактиране на кода]

Те са резултат от дейността на постоянно течащите води, тоест на реките. Могат да имат различно стръмни страни, но дъното е тясно и често съвпада с речното легло. Дълбочината и степента на ерозията зависят от това колко млада е долината. В младонагънатите планини V-образните долини са в процесна оформяне и са сравнително плитки, докато в старите планини са се задълбочили дотолкова, че често са се превърнали в ждрела и дефилета.[4]

Ждрело – ерозионна долина

U-образни (Трогови) долини[редактиране | редактиране на кода]

Троговите долини са оформени от ледници. С неимоверната си тежест те придават на долините форма на корито, откъдето идва и името. Затова при напречен профил дъното е сравнително равно, а страните – стръмни, често отвесни. Чрез екзарация ледникът свлича голяма част от скалното покритие и го натрупва в ниските части под формата на морени. В този случай приточните долини се свързват с основната чрез пропасти, от които се спускат водопади.[5] При надлъжен профил се вижда неравно, терасовидно дъно, на което по-често се образуват езера спрямо V-образните долини. Троговите долини се наричат също „висящи“, защото завършват със стръмен склон.

Уади в Израел

Ерозионни долини[редактиране | редактиране на кода]

Това са т. нар. проломни форми на релефа: пролом, клисура, ждрело, дефиле, каньон.[6] Те са образувани изцяло от разрушителната дейност на реките, имат неправилен напречен профил и са тесни, с отвесни склонове.

Други видове[редактиране | редактиране на кода]

Асиметрични долини[редактиране | редактиране на кода]

В ниските части, когато долината се разширява и ако е ориентирана успоредно на меридианите, тя често става асиметрична: от едната страна стръмна, от другата полегата. Това се дължи на силата на Кориолис, тоест на стремежа на река върху въртящ се обект (като Земята) да се отклонява и да ерозира само единия си бряг. Съгласно закона на Бер реките в северното полукълбо се изместват надясно, а в южното – наляво.[7] Това се вижда особено ясно при големите реки в азиатската част на Русия – Об, Енисей и Лена.

Долината на Нил

Рифтови долини[редактиране | редактиране на кода]

Това са едни от най-големите долини в света. Изцяло с тектонски произход, те се образуват там, където земната кора се раздалечава на границите на тектонските плочи.[8] Страните им са отвесни, дъното равно и предоставят отлични условия за живот на хората. Голямата рифтова долина в източна Африка например е дълга близо 6000 км, а ширината ѝ на много места е повече от сто. Там са открити фосили от най-древните човешки видове.

Антецедентни долини[редактиране | редактиране на кода]

Това са долини, оформени от реки през издигащи се планини. Името означава „предшестващи долини“, тъй като са съществували преди издигането на планината и тя не е попречила на течението на реката. С други думи, скоростта на ерозията превишава скоростта на издигането. Такива долини са Искърският пролом и проломът на река Брахмапутра през Хималаите.

Согнефьорд – потопена долина

Слепи долини[редактиране | редактиране на кода]

При карстов релеф понякога се образуват мними долини, които изглеждат като такива, но не са образувани от река, затова в края си са затворени. Ако тече река, тя пропада под земята, а не изтича.

Потопени долини[редактиране | редактиране на кода]

В случаите на трансгресия, когато нивото на световния океан се повишава, водите му могат да залеят близките до брега части на стари долини и да ги превърнат в заливи. Такива са фиордите и потопените естуари. В случая с фиордите водата може да навлезе на стотици километри в сушата, тъй като долините са дълбоко преудълбани от ледници. Примерите с норвежките фиорди (Согнефьорд, Хардангерфьорд) са много типични. Которският залив в южна Далмация представлява потопен естуар.

Сухи долини (Уади)[редактиране | редактиране на кода]

Уадите се намират в пустините на места, където някога са текли буйни реки. В днешно време реките са пресъхнали, освен в редките случаи на проливни дъждове. Тези долини са прашни, каменисти и лишени от растителност и могат да се проследят на стотици километри.

Известни долини[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ibl.bas.bg
  2. Пенин, Румен. Физическа география и ландшафтна екология. Терминологичен речник. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 9789541805473. с. 82.
  3. Макар много от авторите да посочват разнообразие на долнните профили, според други главните профили са тези, а останалите са второстепенни, виж Майкъл Алаби и др., Илюстрована енциклопедия Земята, София 2013, с. 222
  4. Долина, Большая российская енциклопедия
  5. Valleys, nationalgeographic.com
  6. Курчатов, Всеволод. Геология за всеки. София, Пенсофт, 2004. ISBN 9546420948. с. 179.
  7. Формулиран е от руския учен Карл Ернст фон Бер, виж Пенин, Румен. Физическа география и ландшафтна екология. Терминологичен речник. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 9789541805473. с. 103.
  8. What is a Valley Landform?, eartheclipse.com