Гранд Каньон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за каньона в Съединените щати. За националния парк вижте Гранд Каньон (национален парк).

Гранд Каньон
Grand Canyon
Въздушен изглед на северната страна на каньона.
Въздушен изглед на северната страна на каньона.
Usa edcp relief location map.png
36.0975° с. ш. -112.0953° и. д.
Местоположение на картата на САЩ
Общи данни
Местоположение Аризона, САЩ
Надм. височина ок. 800 m
Дължина 446 km
Ширина 6,4 – 29 km
Дълбочина ок. 1800 m
Възраст 5 – 6 милиона години
Гранд Каньон в Общомедия

Гранд Каньон (на английски: Grand Canyon (букв. – „Голям каньон“); на навахо: Tsékooh Hatsoh) е каньон в щата Аризона, Съединените американски щати. Образуван е от врязването на река Колорадо в едноименното плато Колорадо.

Каньонът е разположен на територията на едноименния национален парк „Гранд Каньон“, на резерватите на индианците навахо, уалапай и хавасупай. Дължината му е 446 km, като достига 29 km ширина и 1800 m дълбочина.[1]

От 1979 г. влиза в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Геология[редактиране | редактиране на кода]

Гранд Каньон е един от най-необичайните геологически обекти на планетата, поради което е много добре изследван. В него могат да бъдат намерени следи от четири геологически ери и разнообразие от скали и пещери, съдържащи богат геологически, биологически и археологически материал. Каньонът се счита за един от най-добрите примери за ерозия на почвата. В началото река Колорадо е течала по равнината, но в резултат на движението на земната кора преди около 65 милиона години, платото Колорадо се издига. В резултат на това издигане се променя ъгъла на наклона на течението на река Колорадо, вследствие на което се увеличава скоростта ѝ и способността ѝ да разрушава почвата, която лежи на пътя ѝ. Първоначално реката отмива горните варовици, а след това започва с по-дълбоките и стари пясъчници и шисти. По такъв начин се образува Гранд Каньон преди около 5 – 6 милиона години. Каньонът се задълбочава, заради продължаващата ерозия.

Природа[редактиране | редактиране на кода]

В пределите на каньона се наблюдава височинна зоналност, макар границите на зоните да са доста размити. С височината се изменя температурата, влажността и, съответно, фауната, почвата и растящите върху нея растения.[2] В каньона растат смърчове, борове и ели.

Температурите на северния ръб са като цяло по-ниски от тези на южния ръб, поради по-голямата му височина.[3] Проливните дъждове са чести през летните месеци.

Въздухът в района е един от най-чистите в САЩ.[4] Все пак той може да бъде влошен от горски пожари и пясъчни бури.

Женски уапит от южния ръб на каньона.

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Гранд Каньон от космоса.

Каньонът е дом на около 1737 познати вида васкуларни растения, 167 вида гъби, 64 вида листнати мъхове и 195 вида лишеи.[5] Това разнообразие се дължи основно на разликата от 2400 m от нивото на река Колоради до най-високата точка на северния ръб на каньона.[5] Намират се дузина ендемични растения, а около 10% от флората на парка е екзотична.[5]

Пустинята Мохаве влияе на западните части на каньона, докато пустинята Сонора влияе на източните части.[6] Влиянието им може да се забележи върху флората на каньона.

Ориентацията на склоновете играе важна роля за растителното разнообразие. Северните склонове получават около една трета от нормалното количество слънчева светлина, така че флората там е подобна на тази, която расте на по-голяма височина.[6] Южните склонове получават пълно количество светлина и са покрити с растителност, типична за пустинята Сонора.[6]

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

Боровите гори се обитават от ендемичен вид катерица – Sciurus aberti kaibabensis. В гъстите хвойнови гори, растящи близо до горната граница на каньона, се срещат черноопашати елени. Като цяло в района на каньона обитава 34 вида бозайници, сред които 18 вида гризачи и 8 вида прилепи.

В началото на есента в гората пристигат Piranga ludoviciana.[7]

Каньонът, също така, може да е генетична бариера за някои видове, като пискюлестата катерица.[6]

Снимка на Гранд Каньон от 1872 г.

Усвояване от човека[редактиране | редактиране на кода]

Хамбари на анасази в Гранд Каньон.
„Grand Canyon Skywalk“ – площадка с прозрачен под за панорамна гледка към Гранд Каньон.

Коренното население на Америка (индианците) знаят за Гранд Каньон още отпреди хиляди години. Към първите признаци за живота на хората в каньона се отнасят петроглифите, които са били създадени от индианци пред около 3000 години.

През 1540 г. Гранд Каньон е открит от група испански войни под командването на Гарсия Лопес де Карденас, който пътешества в търсене на злато. Няколко испански войници, придружени от индианското племе хопи, се опитват да се спуснат на дъното на каньона, но са принудени да се върнат, поради недостиг на питейна вода. След това каньонът не е посещаван от европейци в продължение на над два века.

През 1776 г. двама испански свещеници, придружено от малък отряд войници, пътешестват надолу по Гранд Кандьон в търсенето на път от Санта Фе до Калифорния.

Първата научна експедиция в Гранд Каньон, оглавявана от ветерана от Гражданската война и университетски преподавател Джон Уесли Пауъл, е преведена през 1869 г. Пауъл изследва и описва каньона.

През 1908 г. каньонът става официален национален паметник, а през 1919 г. получава статут на национален парк.[8]

През 2013 г. Гранд Каньон е прекосен от известния американски въжеиграч Ник Валенда, който преминава над пропастта по въже, без предпазни въжета.[9]

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Ежегодно Гранд Каньон е посещаван от над 4 милиона души.[10] Сред туристите е популярно спускано с надуваеми лодки по река Колорадо.[11]

Смъртни случаи в Гранд Каньон[редактиране | редактиране на кода]

Около 770 смъртни случая са докладвани между 1800-те години и 2015 г.[12][13] От смъртните случаи, случили се между 1869 и 2001 г., някои се дължат на следните причини: 53 от падания, 65 от околната среда (топлинен удар, сърдечен удар, дехидратация, хипотермия), 7 от внезапни наводнения, 79 от удавяне в река Колорадо, 242 от самолетни и вертолетни катастрофи (128 от които в катастрофата, спомената по-долу), 25 от инциденти (удар от мълния, свличания на камъни) и 23 от убийства.[14]

Самолетна катастрофа от 1956 г.[редактиране | редактиране на кода]

През 1956 г. Гранд Каньон става свидетел на най-смъртоносната пътническа авиокатастрофа в историята по това време.

Сутринта на 30 юни 1956 г. Lockheed L-1049 Super Constellation и Douglas DC-7 излитат от международното летище в Лос Анджелис с три минути разлика помежду си в източна посока. Около 90 минути по-късно двата самолета се сблъскват над каньона, в ненаблюдавано въздушно пространство.

Отломките от двата самолета падат в източната част на каньона, близо до вливането на река Малко Колорадо в река Колорадо. В катастрофата загиват всички 128 пътници и екипаж на борда на двата самолета.

Този инцидент води до установяването на въздушни линии на голяма височина и пряко радарно наблюдение на самолетите.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Grand Canyon - North Rim Panorama - Sept 2004.jpg
Панорама от северния ръб.

]]

Grand Canyon Panorama 2013.jpg
Панорама от южния ръб.

]]

Източници[редактиране | редактиране на кода]