Колорадо (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Колорадо.

Колорадо
Colorado River
Rio Colorado
Grand Canyon Horseshoe Bend (crop 2).jpg
Usa edcp relief location map.png
40.4745° с. ш. -105.8252° и. д.
31.6468° с. ш. -114.7397° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg – начало, Blue pog.svg – устие
Общи сведения
МестоположениеFlag of the United States.svg САЩ
Колорадо
Юта
Аризона
Невада
Калифорния
Flag of Mexico.svg Мексико
Долна Калифорния
Сонора
Дължина2330 (3200) km
Водосб. басейн637 137 km²
Отток610 m³/s
Начало
МястоПреден хребет
(Скалисти планини)
Координати40°28′28.2″ с. ш. 105°49′30.72″ з. д. / 40.4745° с. ш. 105.8252° з. д.
Надм. височина3104 m
Устие
МястоТихи океан
Координати31°38′48.48″ с. ш. 114°44′22.92″ з. д. / 31.6468° с. ш. 114.7397° з. д.
Надм. височина0 m
Колорадо в Общомедия
Река Колорадо в Аризона
Карта на водосборния басейн на река Колорадо

Колорадо (на английски: Colorado River; на испански: Rio Colorado – червено оцветен) е река в югозападната част на САЩ, в щатите Колорадо, Юта, Аризона, Невада и Калифорния и в северозападната част на Мексико, в щатите Долна Калифорния и Сонора, вливаща се в Калифорнийския залив на Тихия океан.[1] Дължината ѝ е 2330 km (заедно с десния си приток Грийн Ривър – 3200 km), а площта на водосборния басейн – 637 137 km².[2]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Колорадо води началото си на 3104 m н.в., в националния парк „Скалисти планини“, разположен в западните склонове на Предния хребет на Скалистите планини, в окръг Гранд, в северната част на щата Колорадо. В най-горното си течение тече на юг и е малка и спокойна река. След изтичането си от езерото, Грант завива на югозапад и запазва това направление до устието на левия си приток Литъл Колорадо. На около 60 km след устието на левия си приток Ганисън, излиза от Скалистите планини, навлиза в щата Юта и до устието си тече през полупустинни и пустинни райони. След устието на най-големия си десен приток, река Грийн Ривър, навлиза в платото Колорадо, а след устието на десния си приток, Мади Крийк, се влива в големия язовир „Пауъл“. След изтичането си от язовира, вече на територията на щата Аризона образува един от най-големите в света каньони – Гранд каньон. В края на каньона достига до границата с Невада и влива водите си в големия язовир „Мид“, преградната стена „Боулдър Дам“ на който се намира в близост до град Лас Вегас. След изтичането си от язовира „Мид“ Колорадо завива на юг и запазва това направление до устието си, като служи за граница между щата Аризона и щатите Невада и Калифорния. След американския град Юма достига до границата с Мексико и на протежение около 40 km е гранична река между САЩ и Мексико. При град Сан Луис Рио Колорадо изцяло навлиза на мексиканска територия и до устието си служи за граница между щатите Долна Калифорния и Сонора. Влива се във върха на Калифорнийския залив на Тихия океан, при малкото градче Ел Голфо де Санта Клара, като образува делта с площ 8600 km².[2]

В горното си течение ширината на речното корито на Колорадо е от 60 до 150 m, а в долното течение – от 150 до 300 m. Средната дълбочина варира от 3 до 9 m, в долното течение – от 0,6 до 2,4 m, а в някои участъци в Гранд каньон достига до 34 m.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Водосборният басейн на река Колорадо обхваща площ от 637 137 km², като 97% от него се намира на американска територия, а останалите 3% – на мексиканска. В САЩ водосборният басейн на реката обхваща участъци от щатите Колорадо, Юта, Аризона, Невада, Калифорния, Ню Мексико и Уайоминг, в Мексико – Долна Калифорния и Сонора.[3] На североизток водосборният басейн на Колорадо граничи с водосборния басейн на река Мисисипи, на изток – с водосборния басейн на река Рио Гранде, на север – с водосборния басейн на река Колумбия, а на запад и югоизток – с безотточни области, простиращи се в щатите Юта, Невада, Калифорния и Аризона.[2]

Във водосборния басейн на Колорадо има 20 реки с дължина над 200 km, като 8 от тях се вливат директно в нея:

Хидрография[редактиране | редактиране на кода]

Река Колорадо има предимно снежно подхранване (85 – 90%) и около 10 – 15% подземно и дъждовно подхранване. Пълноводието на реката започва през април и завършва през юли, като през есента и зимата има ясно изразено маловодие. До построяването на каскадата от язовири по нейното течение средният годишен отток е бил от порядъка на 18,63 km³, равняващо се на 610 m³/s. Най-висок максимум е отбелязан през 1884 г. – 10 900 m³/s, а най-нисък минимум през 1935 г. – 11,9 m³/s. След построяването на язовирите речният ѝ отток е значително урегулиран. Средногодишно варира от 990 m³/s до 110 m³/s, което се равнява съответно на 27,38 km³ и 4,69 km³. Средният многогодишен отток в средното течение е 508 m³/s, а в устието – едва 5 m³/s, вследствие на почти цялостното отклоняване на водите на реката чрез канали и аквадукти за иригация и водоснабдяване на градовете по калифорнийското крайбрежие на САЩ (в т.ч. град Лос Анджелис).[2]

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

Река Колорадо е реката в САЩ, чийто речен отток е изцяло регулиран. За тази цел в средното и долното ѝ течение са съоръжени преградните стени „Глен Каньон дам“ (след устието на река Сан Хуан) и „Хувър“ („Боулдър дам“), образуващи големите язовири „Пауъл“ и „Мид“ (всяки с площ около 650 km² и обем над 34 km³). Освен тях са изградени преградните стени „Дейвис“ и „Паркър“, образуващи по-малките язовири „Мохаве“ и „Хавасу“. В основата и на четирите преградни стени действат мощни ВЕЦ. Освен това са изградени водоотводните преградни стени „Пало Верде“, „Импириал“, „Морелос“ и др. Големи язовири и иригационни системи има и в басейна на река Хила (язовирите „Рузвелт“, „Санта Клара“, „Хорсшу“ и др.). Река Колорадо носи огромно количество наноси (около 160 млн. т. годишно), като почти всичките се отлагат в язовирите „Пауъл“ и „Мид“. В долното си течение реката е достъпна за плитко газещи речни съдове, но транспортното ѝ значение е незначително.[2]

Селища[редактиране | редактиране на кода]

Долината ракета е сравнително слабо населена, като най-големите селища по нейното течение са градовете: Гленуд Спрингс, Райфъл и Гранд Джанкшън (в щата Колорадо); Моуаб (в щата Юта); Пейдж, Булхед Сити, Лейк Хавасу Сити и Паркър (в Аризона); Нидълс и Блайт (в Калифорния); Сан Луис Рио Колорадо (в Мексико).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]