Каньон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Каньоните са големи проломи – релефни форми, образувани под действието на течащите води, най-често реки. Образуват се от ерозията, причинявана от води на реки.

Каньоните са характерни за платата. Размерите на каньоните са различни. Някои от тях са голяма туристическа атракция.

Образуване[редактиране | редактиране на кода]

Повечето каньони се образуват от влиянието на продължителна ерозия в плато. Скалите се образуват, защото по-твърдите пластове скали, които са устойчиви на ерозия, остават изложени като стени на долината.

Каньоните се срещат много по-често в сухи, отколкото във влажни райони, защото физичното износване има по-голям ефект в сухи зони. Вятърът и водата от реката се комбинират, за да изрежат по-малко устойчивите материали, като например глинести шисти. Замразяването и разширяването на водата също допринася към процеса на създаване на каньони. Водата прониква в пукнатини между скалите и замръзва, избутвайки скалите една от друга и накрая причинявайки откъсването на големи парчета от стените на каньона.[1] Стените на каньоните често са съставени от устойчиви пясъчници или гранити. Понякога големи реки преминават през каньони в резултат от постепенно геоложко повдигане. Такива реки се наричат „затворени“, защото не са способни лесно да променят курса на течението си.

Каньоните често се образуват в райони на варовикови скали. Тъй като варовикът е разтворим до известна степен, пещерни системи се образуват в скалите. Когато те се разпаднат, остава каньон.

Източници[редактиране | редактиране на кода]