Которски залив

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Которски залив
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Бока Которска ноћу.jpg
В регистъраNatural and Culturo-Historical Region of Kotor
МестоположениеFlag of Montenegro.svg Черна гора
Типкултурно
Критерииi, ii, iii, iv
Вписване1979  (3-та сесия)
Буферна зона36 491 ha
Reliefkarte Montenegro.png
42.4333° с. ш. 18.6333° и. д.
Местоположение в Черна гора
Которски залив в Общомедия

Которският залив, известен още като Бока Которска (на сръбски: Бока Которска; на италиански: Bocche di Cattaro), е залив в Адриатическо море. Заливът почти изцяло граничи с територията на Черна гора с изключение на малка част в западния му край, където граничи с Хърватия. Площта му е 616 km2. Дължина 22,5 km, ширина на входа 3 km, дълбочина от 19 до 40 km. Целият залив е обграден от планини, изградени от варовици. Приливите са полуденонощни, с височина до 0,6 m. Често Которският залив е наричан най-южният фиорд в Европа. Това твърдение обаче се оказва доста неточно. Изследванията сочат, че заливът представлява погълнат от морето речен каньон.[1]

Територията около Которския залив е населена от антични времена и пази до днес редица средновековни градове. Някои от тях като Котор, Пераст, Херцег Нови представляват и важни туристически дестинации.

Територията около залива има огромно културно и историческо значение за народите на Черна гора и Хърватия. Тук е и район, в които се преплитат двата главни клона на християнството. Съществуват множество православни и католически църкви, някои от които и днес са места за поклонничество.

Заливът Бока Которска е съставен от няколко просторни заливчета съединени помежду си от тесни канали и образуващи един от най-прекрасните морски заливи в Европа. Прието е по-малките съставни заливчета на Которския залив да се наричат с имената на най-голямото селище разположено на техния бряг. По този начин навлизайки навътре в залива първият от тях се нарича Херцег Новски залив, по-навътре е Тиватския залив. След това се навлиза в по-малкия Которски залив и най-накрая е най-големият Рисански залив.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]