Котор

Природен и културно-исторически регион Котор
	Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
	; изглед от Котор към залива Бока Которска
В регистъра	Natural and Culturo-Historical Region of Kotor
Регион	Европа и Северна Америка
Местоположение	Черна гора
Тип	Културно
Критерии	i, ii, iii, iv
Вписване	1979 г. (Неизвестна сесия)
Координати	42°29′00″ с. ш. 18°42′00″ и. д. / 42.483333° с. ш. 18.7° и. д.
	Природен и културно-исторически регион Котор в Общомедия

Котор е крайбрежен град в югоизточната част на Черна гора. Намира се в най-изолираната част на Которския залив. Населението на града е 13 510, като град Котор е център на община Котор. Градът е един от обектите на световното наследство на ЮНЕСКО, заради старото средиземноморско пристанище и впечатляващата Которска крепост, ограждаща града.

География[редактиране | редактиране на кода]

Которският залив е една от най-врязаните части на Адриатическо море и затова понякога е наричан „най-южният фиорд“.

През 998/999 година Котор е превзет от войските на Самуил и е в състава на Първото българско царство до неговия край. През XIV век Котор е в състава на Душановото царство.

Между 1420 и 1797 година Котор и околностите му са под властта на Венецианската република и затова венецианското влияние е видимо в архитектурата.

Борка Павичевич, журналист
Бошко Борбенов (Бренде), български опълченец, на 5 май 1877 година постъпва доброволец в III рота на I дружина на Българското опълчение, през април 1877 година е произведен унтерофицер, уволнен е на 6 юни 1878 година.^[1]
Младен Кашчелан, футболист

↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 37.