Котор
Котор Kotor |
|
---|---|
|
|
Страна |
![]() |
Площ | 335 km² |
Надм. височина | 635 m |
Пощенски код | 85330 |
Официален сайт | www.opstinakotor.com |
Котор в Общомедия |
Природен и културно-исторически регион Котор | |
---|---|
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО | |
![]() изглед от Котор към залива Бока Которска |
|
В регистъра | Natural and Culturo-Historical Region of Kotor |
Регион | Европа и Северна Америка |
Местоположение |
![]() |
Тип | Културно |
Критерии | i, ii, iii, iv |
Вписване | 1979 г. (Неизвестна сесия) |
Координати | |
Природен и културно-исторически регион Котор в Общомедия |
Котор е крайбрежен град в югоизточната част на Черна гора. Намира се в най-изолираната част на Которския залив. Населението на града е 13 510, като град Котор е център на община Котор. Градът е един от обектите на световното наследство на ЮНЕСКО, заради старото средиземноморско пристанище и впечатляващата Которска крепост, ограждаща града.
География[редактиране | редактиране на кода]
Которският залив е една от най-врязаните части на Адриатическо море и затова понякога е наричан „най-южният фиорд“.
История[редактиране | редактиране на кода]
През 998/999 година Котор е превзет от войските на Самуил и е в състава на Първото българско царство до неговия край. През XIV век Котор е в състава на Душановото царство.
Между 1420 и 1797 година Котор и околностите му са под властта на Венецианската република и затова венецианското влияние е видимо в архитектурата.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Котор
- Бошко Борбенов (Бренде), български опълченец, на 5 май 1877 година постъпва доброволец в III рота на I дружина на Българското опълчение, през април 1877 година е произведен унтерофицер, уволнен е на 6 юни 1878 година.[1]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Фото галерия на залива Котор
- Туристистическо представяне на Котор Архив на оригинала от 2007-03-06 в Wayback Machine.
- Крепост Котор - Drevnite.com
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 – 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 37.
|