Котор
| Котор | |
|---|---|
  | |
 | |
  Котор | |
| Страна |
 Черна гора |
| Площ | 335 km² |
| Надм. височина | 635 m |
| Пощенски код | 85330 |
| Официален сайт | http://www.opstinakotor.com |
| Котор в Общомедия | |
| Природен и културно-исторически регион Котор | |
|---|---|
| Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО | |
.jpg) изглед от Котор към залива Бока Которска | |
| В регистъра | Natural and Culturo-Historical Region of Kotor |
| Регион | Европа и Северна Америка |
| Местоположение |
Черна гора |
| Тип | Културно |
| Критерии | i, ii, iii, iv |
| Вписване | 1979 (3та сесия) |
| Координати | |
| Природен и културно-исторически регион Котор в Общомедия | |
Котор е крайбрежен град в югоизточната част на Черна гора. Намира се в най-изолираната част на Которския залив. Населението на града е 13 510, като град Котор е център на община Котор.
Съдържание
История на Котор[редактиране | редактиране на кода]
Котор в българската история[редактиране | редактиране на кода]
През 998/999 година Котор е превзет от войските на Самуил и е в състава на Първото българско царство до неговия край. През 14 век Котор е в състава на Душановото царство.
ЮНЕСКО[редактиране | редактиране на кода]
Градът е един от обектите на световното наследство на ЮНЕСКО, заради старото средиземноморско пристанище и впечатляващата градска стена, ограждаща града. Между 1420 и 1797 Котор и околностите му са под властта на Венецианската република и затова венецианското влияние е видимо в архитектурата.
Бока Которска[редактиране | редактиране на кода]
Которският залив (Бока Которска) е една от най-врязаните части на Адриатическо море и затова понякога е наричан „най-южният фиорд“.
Туристически център[редактиране | редактиране на кода]
В последните години се наблюдава нарастване на интереса на туристите, както към залива Котор, така и към самия старинен град.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Котор
- Бошко Борбенов (Бренде), български опълченец, на 5 май 1877 година постъпва доброволец в III рота на I дружина на Българското опълчение, през април 1877 година е произведен унтерофицер, уволнен е на 6 юни 1878 година.[1]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||
- ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 – 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 37.
