Котор
| Котор Kotor | |
| Страна | |
|---|---|
| Община | Котор |
| Площ | 335 km² |
| Надм. височина | 635 m |
| Население | 12 583 души (2011) |
| Пощенски код | 85330 |
| Телефонен код | +382 32 |
| МПС код | KO |
| Официален сайт | www.kotor.me |
| Котор в Общомедия | |
| Природен и културно-исторически регион Котор | |
| Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО | |
изглед от Котор към залива Бока Которска | |
| В регистъра | Natural and Culturo-Historical Region of Kotor |
|---|---|
| Регион | Европа и Северна Америка |
| Местоположение | |
| Тип | Културно |
| Критерии | i, ii, iii, iv |
| Вписване | 1979 г. (Неизвестна сесия) |
| Координати | |
| Природен и културно-исторически регион Котор в Общомедия | |
Котор е крайбрежен град в югоизточната част на Черна гора. Намира се в най-изолираната част на Которския залив. Населението на града е 13 510, като град Котор е център на община Котор. Градът е един от обектите на световното наследство на ЮНЕСКО, заради старото средиземноморско пристанище и впечатляващата Которска крепост, ограждаща града.
География
[редактиране | редактиране на кода]Которският залив е една от най-врязаните части на Адриатическо море и затова понякога е наричан „най-южният фиорд“.
История
[редактиране | редактиране на кода]През 998/999 година Котор е превзет от войските на Самуил и е в състава на Първото българско царство до неговия край. През XIV век Котор е в състава на Душановото царство.
Между 1420 и 1797 година Котор и околностите му са под властта на Венецианската република и затова венецианското влияние е видимо в архитектурата.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени
Борка Павичевич, журналист- Бошко Борбенов (Бренде), български опълченец, на 5 май 1877 година постъпва доброволец в III рота на I дружина на Българското опълчение, през април 1877 година е произведен унтерофицер, уволнен е на 6 юни 1878 година.[1]
- Младен Кашчелан, футболист
Побратимени градове
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877 – 1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 37.
| |||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||