Стари Рас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рас пренасочва насам. За етиопската титла вижте Рас (титла).

Стари Рас
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Sopocani monastery16.jpg
манастира Сопочани
Име в регистъра Stari Ras
Регион Европа и Северна Америка
Държава Флаг на Сърбия Сърбия
Тип Културно
Критерии (i)(iii)
Вписване 1979  (3та сесия)
Координати 43°07′08″ с. ш. 20°25′22″ и. д. / 43.118889° с. ш. 20.422778° и. д.
Стари Рас в Общомедия

Стари Рас или Рас е средновековен културно-археологически комплекс намиращ се в днешна Сърбия – град Нови пазар.[източник? (Поискан преди 71 дни)]

Ансамбъл[редактиране | редактиране на кода]

Собствено включва три сакрални обекта:

  1. Петрова църква, съществувала като съборна на Рашка (Раската) епархия на Охридската българска архиепископия;
  2. Манастира с църквата „Стълбове на Свети Георги“, издигнат за да ознаменува момента когато начело на т.нар. Велико жупанство Рашка застава Стефан Неманя;
  3. Манастира Сопочани, издигнат от крал Стефан Урош I през 1260 г., който се титуловал и дук на България и крал на България или rex Bulgarorum и dux Bulgarorum [1][източник? (Поискан преди 71 дни)][2]

Един член от най-значимия законодателен акт в средновековната история на българската държава и право, гласи:

Сербова събора да нҍсть. Кто ли се обрҍте съборъникъ, да му се уши урежу и да се осмуди поводъчiе.

[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите средновековни културно-исторически обекти са от 9 век от Първата българска държава – Петрова църква и укрепения град-крепост Рас който е пограничен български град по това време[4][5][източник? (Поискан преди 71 дни)] Сключен е „вечен мир“, като сръбските велможи правят дарове и изпращат владетеля с придружаващите го от Достиника до българската гранична крепост Рас [6].  Интересно е, че получените дарове са възприемани в България като данък („пактон“) и признаване на политическата зависимост на сръбските князе от Борис[7], а от своя страна източникът за събитията Константин Багрянородни първо твърди, че сърбите са победили, но след това пише, че сръбските принцове ca отведени в българския двор [6].

Градът e център на една от епархиите на Охридската архиепископия, в състава на която остава до началото на 13 век[8] Околната област Дендра е в диоцеза на българската архиепископия с епископ в Рас, когото ръкополага българският архиепископ.[9] Вероятно през втората половина на 12 век настъпва властовата еманципация на Стефан Неманя, довела след себе си по време на сина му Стефан Първовенчани - до създаването на известното Кралство Рашка. [10]

Има спор дали изгорения през 1129 г. Рас е възстановен, влизайки във владение на Урош I или Византия, но със сигурност историческите извори свидетелстват, че през 1149/50 г. по времето на Мануил I Комнин Рас е отново византийско владение. [11]

Културно наследство[редактиране | редактиране на кода]

Стари Рас със Сопочани са включени през 1979 г. в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мисирков, Кръстьо. Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г.. Българска сбирка, 1910, 1911.
  2. Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия, стр. 98. История и етнография, 1917.
  3. Павлов, Тихомир. Сърбизмът и българщината на Балканите, стр. 36 – 37. Издание на Комитета на Западните покрайнини. София, 1933.
  4. Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия. История и етнография, 1917.
  5. Карастоянов, Стефан. Косово (геополитически анализ). УИ „Св. Кл. Охридски“, ISBN 978-954-07-2541-3, 2007.
  6. а б Const. Porphyr., ibid., cap. 32, p. 154 – 155
  7. Пламен Павлов, СЪРБИЯ В ПОЛИТИКАТА НА КНЯЗ КНЯЗ БОРИС-МИХАИЛ (852 – 889) И ЦАР СИМЕОН ВЕЛИКИ (893 – 927), Електронно списание LiterNet, 24.05.2009, № 5 (114)
  8. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 185.
  9. Г. Острогорски, Писмо Димитрија Хоматијана св. Сави и одломак Хоматијановог писма патријарху Герману с Савином посвећењу — Светосавски сборник, кн. 2, Извори, Београд, 1939, с. 91—113.
  10. Стари Рас – Колевка Српске Државности
  11. Двор у средњовековним српским земљама

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]