Стари Рас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рас пренасочва насам. За етиопската титла вижте Рас (титла).

Стари Рас
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Stari Ras.jpg
Развалините на укрепения град
Име в регистъра Stari Ras
Регион Европа и Северна Америка
Държава Флаг на Сърбия Сърбия
Тип културно
Критерии (i)(iii)
Вписване 1979  (3та сесия)
Координати 43°07′08″ с. ш. 20°25′22″ и. д. / 43.118889° с. ш. 20.422778° и. д.
Стари Рас в Общомедия

Стари Рас, или само Рас, е средновековен град-крепост в Сърбия.

Заедно с други средновековни обекти в района е включен под името Стари Рас и Сопочани в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1979 г. Всички обекти се намират в община Град Нови пазар, Рашки окръг.

История на града[редактиране | редактиране на кода]

Сключен е „вечен мир“, като сръбските велможи правят дарове и изпращат владетеля с придружаващите го от Достиника до българската гранична крепост Рас[1]. Интересно е, че получените дарове са възприемани в България като данък („пактон“) и признаване на политическата зависимост на сръбските князе от Борис[2], а от своя страна източникът за събитията Константин Багрянородни първо твърди, че сърбите са победили, но след това пише, че сръбските принцове ca отведени в българския двор[1].

Градът е център на епархия на Охридската архиепископия, в състава на която остава до началото на 13 век[3] Околната област Дендра е в диоцеза на българската архиепископия с епископ в Рас, когото ръкополага българският архиепископ[4].

Комплекс от обекти[редактиране | редактиране на кода]

Културно-историческият комплекс включва следните обекти:

  • Стари Рас (на 10 км западно от гр. Нови пазар) – бивш укрепен град, сега в развалини;
  • Петрова църква (в източната част на гр. Нови пазар) – бивша съборна църква на Рашка (Раска) епархия на Охридската българска архиепископия;
  • манастир с църква „Стълбове на Свети Георги“, познат като „Джурджеви ступови“ (на 2 км северно от Нови пазар) – издигнат за ознаменуване на въздигането на Стефан Неманя начело на т.нар. Велико жупанство Рашка;
  • манастир Сопочани (на 3 км югозападно от Стари Рас) – издигнат от крал Стефан Урош I през 1260 г., който се титулува също дук на България и крал на България (или rex Bulgarorum и dux Bulgarorum)[5].

Член от т. нар. Душанов законник – най-значимия законодателен акт в средновековната българска държава и право, гласи[6]:

Сербова събора да нҍсть. Кто ли се обрҍте съборъникъ, да му се уши урежу и да се осмуди поводъчiе.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Const. Porphyr., ibid., cap. 32, p. 154 – 155
  2. Пламен Павлов, СЪРБИЯ В ПОЛИТИКАТА НА КНЯЗ КНЯЗ БОРИС-МИХАИЛ (852 – 889) И ЦАР СИМЕОН ВЕЛИКИ (893 – 927), Електронно списание LiterNet, 24.05.2009, № 5 (114)
  3. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 185.
  4. Г. Острогорски, Писмо Димитрија Хоматијана св. Сави и одломак Хоматијановог писма патријарху Герману с Савином посвећењу – Светосавски сборник, кн. 2, Извори, Београд, 1939, с. 91 – 113
  5. Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия, стр. 98. История и етнография, 1917.
  6. Павлов, Тихомир. Сърбизмът и българщината на Балканите, стр. 36 – 37. Издание на Комитета на Западните покрайнини. София, 1933.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]