Стари Рас
- Рас пренасочва насам. За етиопската титла вижте Рас (титла).
| Стари Рас | |
| Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО | |
 Развалините на укрепения град | |
| В регистъра | Stari Ras |
|---|---|
| Регион | Европа и Северна Америка |
| Местоположение |  Сърбия |
| Тип | Културно |
| Критерии | i, iii |
| Вписване | 1979 (3-та сесия) |
  Местоположение в Сърбия | |
| Стари Рас в Общомедия | |
Стари Рас (на сръбски: Стари Рас, или само Рас, е средновековен град-крепост в Сърбия.
През Късното средновековие извън крепостните стени на Рас се развива пазарният център Старо Търговище (Старо Трговиште; също Пазарище), заменен през Османската епоха от разположения на изток днешен град Нови пазар.
Заедно с други средновековни обекти в района е включен под името Стари Рас и Сопочани в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1979 г. Всички обекти се намират в община Град Нови пазар, Рашки окръг.
История на града
[редактиране | редактиране на кода]През IX век Рас вероятно за известно време е под български контрол.[1] Крепостта е свързана с нападение, при което от обитаващите на запад от крепостта протосръбски племена е пленен младият Владимир-Расате, a първенците им посрещат отвъд границата в Достиника суверена на изключително мощната тогава Българска държава Св. Цар Борис I, сключват „вечен мир“, поднасят дарове и изпращат владетеля с придружаващите го именно до българската гранична крепост Рас[2] и с това е устновена автономия и васалитет на тези племена, като получените дарове имат смисъл на данък („пактон“) и признаване на политическата зависимост на сръбските князе от България, [1] което потвърждава и източника за събитията Константин Багрянородни който първо пише по византийски, че сърбите били победили, но след това признава, че сръбските принцове ca отведени заложници в българската столица Плиска.[2]
Тук е храмът Петрова църква постоен в ХI век по времето на българското управление, наблизо е открит Темнишкия надпис от времето на Цар Самуил, един от най-старите надписи на кирилица и паметници на старобългарската писменост.
Градът е център на епархия на Охридската архиепископия, в състава на която остава до началото на 13 век[3] Околната област Дендра е в диоцеза на българската архиепископия с епископ в Рас, когото ръкополага българският архиепископ.[4]
Най-старата известна постройка във външното предградие Търговище е църква от втората половина на XII век.[5] В средата на XIV век Търговище започва да процъфтява заради разработването от сасите на близкия рудник Глухавица, с чиято метална продукция търгуват дубровнишките търговци. От XV век датират повечето останки от каменни постройки. С основаването на Нови пазар през 1461 г. Старо Търговище постепенно запада, а със закриването на рудника Глухавица в края на XVII век и съвсем замира.
Комплекс от обекти
[редактиране | редактиране на кода]Културно-историческият комплекс включва следните обекти:
- Стари Рас (на 10 км западно от гр. Нови пазар) – бивш укрепен град, сега в развалини;
- Петрова църква (в източната част на гр. Нови пазар) – бивша съборна църква на Рашка (Раска) епархия на Охридската българска архиепископия;
- манастир с църква „Стълбове на Свети Георги“, познат като „Джурджеви ступови“ (на 2 км северно от Нови пазар) – издигнат за ознаменуване на въздигането на Стефан Неманя начело на т.нар. Велико жупанство Рашка;
- манастир Сопочани (на 3 км югозападно от Стари Рас) – издигнат от крал Стефан Урош I през 1260 г., който се титулува също дук на България и крал на България (или rex Bulgarorum и dux Bulgarorum)[6].
Член от т. нар. Душанов законник – най-значимия законодателен акт в средновековната българска държава и право, гласи:[7]
| „ | Сербова събора да нҍсть. Кто ли се обрҍте съборъникъ, да му се уши урежу и да се осмуди поводъчіе. | “ |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Пламен Павлов, СЪРБИЯ В ПОЛИТИКАТА НА КНЯЗ КНЯЗ БОРИС-МИХАИЛ (852 – 889) И ЦАР СИМЕОН ВЕЛИКИ (893 – 927), Електронно списание LiterNet, 24.05.2009, № 5 (114)
- ↑ а б Const. Porphyr., cap. 32, p. 154 – 155
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 185.
- ↑ Г. Острогорски, Писмо Димитрија Хоматијана св. Сави и одломак Хоматијановог писма патријарху Герману с Савином посвећењу – Светосавски сборник, кн. 2, Извори, Београд, 1939, с. 91 – 113
- ↑ Premović-Aleksić, Dragica. Nahija i naselje Trgoviste u popisu 1571. godine // Новопазарски зборник, брой 34, стр. 15-16, Нови пазар, 2011, 2016. Посетен на 5 март 2016.
- ↑ Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия, стр. 98. История и етнография, 1917.
- ↑ Павлов, Тихомир. Сърбизмът и българщината на Балканите, стр. 36 – 37. Издание на Комитета на Западните покрайнини. София, 1933.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Македонският журналист Васко Ефтов за това как Войслав Шешел успява да направи Велика Сърбия от на три морета – на три моравици и как в най-скоро време Шешел няма да може да посещава и Нови пазар; Ексклузивно интервю от 27 декември 2014 г. Архив на оригинала от 2014-12-28 в Wayback Machine.
- За Рашка и расците от директорката на музея „Рас“ Архив на оригинала от 2014-12-26 в Wayback Machine.
- Projekat Rastko] Jovanka Kalic – Rascia – The Nucleus of the Medieval Serbian State.Архив на оригинала от 2014-01-15 в Wayback Machine.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||
