Стари Рас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Рас.

Стари Рас
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Sopocani monastery16.jpg
манастира Сопочани
Име в регистъра Stari Ras
Регион Европа и Северна Америка
Държава Флаг на Сърбия Сърбия
Тип Културно
Критерии (i)(iii)
Вписване 1979  (3та сесия)
Стари Рас в Общомедия

Стари Рас или Рас е средновековен културно-археологически комплекс намиращ се в днешна Сърбия – град Нови пазар.

Ансамбъл[редактиране | редактиране на кода]

Включва крепости, църкви и манастири. Намира се на и около новопазарското поле западно от средновековния Рас, откъдето започва историческата област Стара Рашка.

Собствено включва три сакрални обекта:

  1. Петрова църква, съществувала като съборна на Рашка (Раската) епархия на Охридската българска архиепископия;
  2. Манастира с църквата „Стълбове на Свети Георги“, издигнат за да ознаменува момента когато начело на т.нар. Велико жупанство Рашка застава Стефан Неманя;
  3. Манастира Сопочани, издигнат от крал Стефан Урош I през 1260 г., който се титуловал и дук на България и крал на България или rex Bulgarorum и dux Bulgarorum [1][2]

В Сопочани е издигната и камбанария към църквата по времето на първата царска двойка за сърбите – цар Стефан Душан и царица Елена Срацимир, която е изографисана последна сред сръбските владетели от Рас. Един член от най-значимия законодателен акт в средновековната история на българската държава и право, гласи:

Сербова събора да нҍсть. Кто ли се обрҍте съборъникъ, да му се уши урежу и да се осмуди поводъчiе.

[3] От цитирания текст съвсем логично може да изведе заключението, какъв е бил етническия характер на средновековното сръбско царство и господарство.

Име[редактиране | редактиране на кода]

За първи път името Рас се споменава в прословутото съчинение на Константин ПорфирогенетЗа управлението на империята“, като гранична българска крепост във връзка с втората българска война със сърбите в 850 г. Второто споменаване на Рас във византийски източници е от 12 век. За първи път сръбските исторически източници го упоменават в началото на 13 век.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите средновековни културно-исторически обекти са от 9 век от Първата българска държава – Петрова църква и укрепения град-крепост Рас който е пограничен български град по това време[4][5] Явно по името на града-крепост престолонаследника на княз Борис I – Владимир е наречен Владимир Расате, защото както предава в „За управлението на империятаКонстантин Порфирогенет, Владимир с дванадесетте велики боили е пленен във втората българска война със сърбите около 854 г., което налага лично владетеля Борис I да се намеси за освобождаването им. Сключен е „вечен мир“, като сръбските велможи правят дарове и изпращат владетеля с придружаващите го от Достиника до българската гранична крепост Рас [6].  Интересно е, че получените дарове са възприемани в България като данък („пактон“) и признаване на политическата зависимост на сръбските князе от Борис[7], а от своя страна източникът за събитията Константин Багрянородни първо твърди, че сърбите са победили, но след това пише, че сръбските принцове ca отведени в българския двор [6]. Областта е българска неизменно до падането на Царството под византийска власт в 1018 г., а след това тя е във византийската тема България и в диоцеза на Aвтокефалната Българска Охридска архиепископия на Юстинияна прима и цяла България.

Изграждането на останалите обекти в комплекса е от периода след възникването през 1180 г. на държавата Рашка на династията Неманичи.

През 13 век настъпва „златния век“ на Рас. В исторически аспект към средновековния комплекс следва де се отнесат и по-отдалечените манастири Градец и Студеница. Тук е подигната нова крепост с множество църкви и манастири, сред които се откроява манастирския комплекс на Сопочани.

Културно наследство[редактиране | редактиране на кода]

Стари Рас със Сопочани са включени през 1979 г. в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мисирков, Кръстьо. Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г.. Българска сбирка, 1910, 1911.
  2. Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия, стр. 98. История и етнография, 1917.
  3. Павлов, Тихомир. Сърбизмът и българщината на Балканите, стр. 36 – 37. Издание на Комитета на Западните покрайнини. София, 1933.
  4. Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия. История и етнография, 1917.
  5. Карастоянов, Стефан. Косово (геополитически анализ). УИ „Св. Кл. Охридски“, ISBN 978-954-07-2541-3, 2007.
  6. а б Const. Porphyr., ibid., cap. 32, p. 154 – 155
  7. Пламен Павлов, СЪРБИЯ В ПОЛИТИКАТА НА КНЯЗ КНЯЗ БОРИС-МИХАИЛ (852 – 889) И ЦАР СИМЕОН ВЕЛИКИ (893 – 927), Електронно списание LiterNet, 24.05.2009, № 5 (114)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]