Тихомир Павлов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тихомир Павлов
български писател

Роден
Починал
1 декември 1937 г. (57 г.)

Александър Александров Павлов, известен с псевдонимите Тихомир Павлов и Тихомир Тошков е български общественик от началото на XX век, писател, поет, публицист и етнограф.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тихомир Павлов завършва право в Юридическия факултет на Софийския университет. Живота и творчеството му са свързани и повлияни от историческите перипетии през които преминава младата българска държава в началото на века. Тихомир Павлов дебютира през 1898 г., едва 18-годишен, с поемата Сирачето. Публикува и други поеми, разкази и романи за съвременния живот. Отличителното за творчеството му са книгите със сюжет из българската история или историческа публицистика. Драматичната поема Страхил войвода – покровител на угнетените е послужила за либрето на едноименната опера на Петко Наумов. Предговора към книгата му „Българите в Моравско и Тимошко“ е от Стефан Младенов, който изтъква значението на този труд за запазване на българщината в Моравско и Тимошко:

Появата на тая книга от г. Т. Павлов за българщината в Моравско и Тимошко е тъкмо навременна, и може само да ни радва, защото показва, че безподобните и чудовищни несправедливости на договорите за мир подир последните войни не са убили българския дух и че няма пораженство у съзнателните кръгове на българското общество, което не може да забрави заробените от сърбите през 19 век български земи.[1]

Книгата, както и по-голяма част от останалото му творчество, представлява изследване на историческото минало на Поморавието и Тимошко, подкрепено с анализ на езика, фолклора и бита на населението.

От посвещенията в книгите на Тихомир Павлов става ясно, че са го свързвали близки приятелства с известни наши поети, а илюстрациите в произведенията му са дело на известни наши художници.

Присъединява се към ВМОРО и за кратко ръководи чета в Одринска Тракия. След това се премества в Битоля, където ръководи социалистическа група, близка до Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти). Скоро след това обаче в следите му влиза властта, арестуван е и е екстерниран обратно в България[2].

Тихомир Павлов е брат на Владимир Павлов, полковник от Генералния щаб на БА.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Редакторският колектив на списание „Людокос“ Тихомир Павлов, Йордан Сливополски и Райко Алексиев
  • Сирачето, поема, 1898 г.
  • От Тимок до Морава, Битови и езикови изследвания на моравските българи. С приложение „Типът и езика на моравския българин в новата сръбска литература“. София, печатница „Балкан“, 155 стр., 1918 г.
  • Старинни хроники и сказания, 1927 г.
  • Пирът на Василия Българоубиеца, 1929 г.
  • Българите в Моравско и Тимошко. История, език, нрави, обичаи, поверия, борби и очаквания. Днешният моравчанин. (С 2 факсимилета, 18 клишета и 1 карта). София, Издание на Комитет на Западните покрайни, 1931 г.
  • Подвизите на хайдут Велко и съдбата на българщината в Моравско. 28 стр., 1931 г.
  • Сърбизмът и българщината на Балканите, София, 58 стр., 1933 г.
  • Благословена земя, роман, 1933 г.
  • Страхил войвода – покровител на угнетените, драматична поема, 1934 г.
  • Скръб над родината, роман, 1936 г.
  • Богатство, роман, 1939 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Кусевич, Методий. Македония в своите жители само сърби няма; Пенев, Боян. Сръбският шовинизъм; Павлов, Тихомир. Сърбизмът и българщината на Балканите, Издателство „Глобус 91“, София, 1996 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Павлов, Тихомир. „Българите в Моравско и Тимошко. История, език, нрави, обичаи, поверия, борби и очаквания. Днешният моравчанин“, Издание на Комитет на Западните покрайнини, София, 1931, стр.III.
  2. Томов, Ангел. Македонските партии след младотурския преврат, в: Македонска мисъл, МНИ, 1947, бр.5 – 6, стр.190
     Портал „Македония“         Портал „Македония