Страхил войвода

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския хайдутин. За селото в Южна България вижте Страхил войвода (село).

Страхил
български хайдутин
Роден: Средата на 17 в.
с. Ветрен, Пазарджишко
Починал: около1711 г.
предполагаемо Факия

Страхил войвода е роден или в с. Ветрен в средата на 17 век.[1] Войвода е на дружина от 200 души, като се занимава с хайдутство - започва атаки над заможните турци по пътищатата, обира кервани. Действията станали заплаха за османската власт. Поради това до кадиите на Пловдив и Пазарджик са изпратени нареждания да се формира мохамеданско опълчение за ликвидирането му. В помощ на наказателните отряди са придадени и отделни отряди конница. Наредено е заловените хайдути да бъдат наказвани незабавно. Веднага след получаването на съответните нареждания, двамата турски военачалници пристъпват към изпълнение на поставената задача. Страхил войвода обаче узнава за подготвената акция и взема съответните мерки за защита. По това време бунтуващите се българи започнали да се стичат към Ниш, натам тръгнал и Страхил войвода.

Преследвачите правят опит да го настигнат в планините, но не успяват да го заловят и накрая се отказват от всякакво преследване. Страхил войвода се включва във въстанието оглавено от Карпош в западните български земи. Всичко това му спечелило голям авторитет пред австрийските власти, които гледат на него като на личен представител на бунтуващите се българи с ранг на генерал в австрийската армия. Както свидетелстват летописите след това Страхил войвода действа съвместно с 4 000 немци, маджари и хайдути в нападенията срещу Кюстендил на 20 март 1690 г. Бойният отряд нападнал варошата на Кюстендил по това време и подложил всички мюсюлмани на сеч. Османските духовници начело със Зияде Ахмед ефенди се укрили във Фатих Мехмед джамия, обаче всички те били изклани.

При подготовката на османската офанзива срещу Ниш, Страхил, който неведнъж бил атакувал мюсюлманското население, се опасявал, че ако османците обсадят града, австрийците ще го предадат. Той успял да напусне крепостта и избягал. При завладяването на Ниш от мюсюлманите семейството му е заловено и продадено в робство. След падането на Ниш съдбата му е неизвестна.

Последни проучвания дават основание да се вярва, че в началото на 18 век се установява с четата си в Странджа. Името му се споменава за последно през 1711 г., по времето на т.нар. Прутска война, във връзка с хайдушки действия в тила на османската армия. Има предположение, че е загинал в района на Факия.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. История на българите, Издател TRUD Publishers, ISBN 9545284676, стр. 284.