Мало Конаре

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Мало Конаре
Централният площад на Мало Конаре с паметник на партизанин от Величко Минеков
Централният площад на Мало Конаре с паметник на партизанин от Величко Минеков
Общи данни
Население 4 196 (ГРАО, 2015-03-15)*
Повишение 4 432 (НСИ)
Землище 52,214 km²
Надм. височина 203 m
Пощ. код 4450
Тел. код 03513
МПС код РА
ЕКАТТЕ 46749
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Пазарджик
Тодор Попов
(независим)
Кметство
   - кмет
Мало Конаре
Димчо Караиванов
(РДПБ, НДСВ)
Мало Конаре в Общомедия

Мало Конаре е село в Южна България. То се намира в община Пазарджик, област Пазарджик.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Мало Конаре се намира в съседство с международния път София-Пазарджик-Пловдив и магистрала „Тракия“. Разположено е на 8 км от град Пазарджик и на 28 км от град Пловдив. Най-близки села до Мало Конаре са Добровница, Пищигово, Огняново и Цалапица (Област Пловдив). Като население наброява около 5000 души. Надморската височина на Мало Конаре е 210 метра. На запад землището на селото опира до река Луда Яна, като само в северозападния си край се прехвърля на запад от реката, а на север, изток и юг неговата ширина не е по-малко от 4 км. Релефът е равнинен, в зоната на река Луда Яна почвите са алувиални и делувиални ливадни. Встрани от тях има мощно хумусни слабо и силно излужени канелени горски почви, а по-далеч на североизток от селото е чернозем и смолници.

История[редактиране | редактиране на кода]

Име[редактиране | редактиране на кода]

Селото възниква в късното средновековие като доганджийско и войнишко. Старото му име е Доганово Конаре по двете му някогашни махали – едната отглеждаща соколи, а другата коне. Мало Конаре се намира на мястото на Конаре, 2 км източно от река Луда Яна. Според Константин Иречек през османската власт на Конаре били поверени султански конски заводи, което вероятно означава, че войнугани от селото посменно са отслужвали по 6 месеца годишно в султанските конюшни.[1]

Археология[редактиране | редактиране на кода]

В землището на селото са пръснати 25 тракийски могили около и в селото. В тях са намерени монети от император Гордиан I и се вадят тухлени плочи. В южния край на селото до днешния път Пазарджик-Пловдив се намират основи на градище – крепостна станция на римския път за Пловдив. Тази крепост е солидно строена с червен хоросан. Според Гаврил Кацаров около селото трябва да се търси светилище на тракийския конник, а според Г. Михайлов в околностите е намерен релеф на Зевс, Хера и трите нимфи.

Възраждане[редактиране | редактиране на кода]

Мало Конаре не е взело участие в Априлското въстание понеже е било закриляно от всесилния в Пазарджик Али бей.

След Освобождението[редактиране | редактиране на кода]

В съпротивителното антифашистко движение 1941 – 1944 година е дало 17 партизани, от които трима са убити, и 8 политзатворници.

Първото читалище е построено от Калофер Натов с лични средства. Намирало се е в непосредствена близост до сегашното читалище „Просвета“

Религии[редактиране | редактиране на кода]

  • През 1836 г. е построена църквата „Св. Атанас“, която по тогавашния ред е вкопана в земята, за да не дразни фанатизма на турците.
  • През 1934 година е построена сегашната църква.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В Мало Конаре са творили много известни хора – скулпторът Величко Минеков, който оставя на Мало Конаре паметника в центъра на селото в чест на всички загинали във войните.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Празник на селото е 9 май – свети Никола (летен Никулден). На този празник църквата прави курбан за всички вярващи. Канят се известни гост изпълнители. В програмата вземат дейно участие и самодейните състави към читалището.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Мало Конаре
  • Проф. Стоимен Дъбов (1925 – 2010)
  • Величко Минеков – български скулптор
  • Златка Дъбова (1927 – 1997) – българска художничка, графичка, заслужил художник от 1974 г.
  • Янина Кашева – актриса („Всичко е любов“, „Голямото нощно къпане“).
  • проф. д-р инж. Иван Марков (1957) – ръководител катедра „Строителна механика“ в УАСГ, сегашен Ректор на УАСГ.
  • Георги Коев (1910 – 1983) – кларинетист
  • Костадин Старев (1919 – 1944) – български партизанин
  • Петър Малинов Дъбов (1914 – 1951) – виден деец на земеделското движение, член на БЗНС „Никола Петков“, убит в лагер Белене
  • Васил Кънов – волейболист и треньор

Други[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]