Мало Конаре

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мало Конаре
Soldier in viliage in Bulgaria,Malo Konare, Pazhardzhik Province

Централният площад на Мало Конаре с паметник на партизанин от Величко Минеков
Общи данни
Население 4196 (ГРАО, 2015-03-15)*
Повишение 4432 (НСИ)
Землище 52,214 km²
Надм. височина 209 m
Пощ. код 4450
Тел. код 03513
МПС код РА
ЕКАТТЕ 46749
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   кмет
Пазарджик
Тодор Попов
(Новото време)
Кметство
   кмет
Мало Конаре
Димчо Караиванов
(Новото време)
Мало Конаре в Общомедия

Мало Конаре е село в Южна България. То се намира в община Пазарджик, област Пазарджик.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Мало Конаре се намира в съседство с международния път София-Пазарджик-Пловдив и магистрала „Тракия“. Разположено е на 8 км от град Пазарджик и на 28 км от град Пловдив. Най-близки села до Мало Конаре са Добровница, Пищигово, Огняново и Цалапица (Област Пловдив). Като население наброява около 5000 души. Надморската височина на Мало Конаре е 210 метра. На запад землището на селото опира до река Луда Яна, като само в северозападния си край се прехвърля на запад от реката, а на север, изток и юг неговата ширина не е по-малко от 4 км. Релефът е равнинен, в зоната на река Луда Яна почвите са алувиални и делувиални ливадни. Встрани от тях има мощно хумусни слабо и силно излужени канелени горски почви, а по-далеч на североизток от селото е чернозем и смолници.

История[редактиране | редактиране на кода]

Име[редактиране | редактиране на кода]

Селото възниква в късното средновековие като доганджийско и войнишко. Старото му име е Доганово Конаре по двете му някогашни махали – едната отглеждаща соколи, а другата коне. Мало Конаре се намира на мястото на Конаре, 2 км източно от река Луда Яна. Според Константин Иречек през османската власт на Конаре били поверени султански конски заводи, което вероятно означава, че войнугани от селото посменно са отслужвали по 6 месеца годишно в султанските конюшни.[1]

Археология[редактиране | редактиране на кода]

В землището на селото са пръснати 25 тракийски могили около и в селото. В тях са намерени монети от император Гордиан I и се вадят тухлени плочи. В южния край на селото до днешния път Пазарджик-Пловдив се намират основи на градище – крепостна станция на римския път за Пловдив. Тази крепост е солидно строена с червен хоросан. Според Гаврил Кацаров около селото трябва да се търси светилище на тракийския конник, а според Г. Михайлов в околностите е намерен релеф на Зевс, Хера и трите нимфи.

Възраждане[редактиране | редактиране на кода]

Мало Конаре не е взело участие в Априлското въстание понеже е било закриляно от всесилния в Пазарджик Али бей.

След Освобождението[редактиране | редактиране на кода]

В съпротивителното антифашистко движение 1941 – 1944 година е дало 17 партизани, от които трима са убити, и 8 политзатворници.

Първото читалище е построено от Калофер Натов с лични средства. Намирало се е в непосредствена близост до съвременното читалище „Просвета“

Религии[редактиране | редактиране на кода]

  • През 1836 г. е построена църквата „Св. Атанас“, която по тогавашния ред е вкопана в земята, за да не дразни фанатизма на турците.
  • През 1934 година е построена сегашната църква.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В Мало Конаре са творили много известни хора – скулпторът Величко Минеков, който оставя на Мало Конаре паметника в центъра на селото в чест на всички загинали във войните.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Празник на селото е 9 май – свети Никола (летен Никулден). На този празник църквата прави курбан за всички вярващи. Канят се известни гост изпълнители. В програмата вземат дейно участие и самодейните състави към читалището.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Мало Конаре
  • Проф. Стоимен Дъбов (1925 – 2010)
  • Величко Минеков – български скулптор
  • Златка Дъбова (1927 – 1997) – българска художничка, графичка, заслужил художник от 1974 г.
  • Янина Кашева – актриса („Всичко е любов“, „Голямото нощно къпане“).
  • проф. д-р инж. Иван Марков (1957) – ръководител катедра „Строителна механика“ в УАСГ, сегашен Ректор на УАСГ.
  • Георги Коев (1910 – 1983) – кларинетист
  • Костадин Старев (1919 – 1944) – български партизанин
  • Петър Малинов Дъбов (1914 – 1951) – виден деец на земеделското движение, член на БЗНС „Никола Петков“, убит в лагер Белене
  • Васил Кънов – волейболист и треньор

Други[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]