Величко Минеков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Величко Минеков
български скулптор
Роден
13 октомври 1928 г. (89 г.)
Политика
Партия БКП
Депутат VIII НС   IX НС   
Кариера в изкуството
Академия ВИИИ „Н. Павлович“
Учители проф. Любомир Далчев
Направление скулптура
Награди Димитровска награда (1972)
Семейство
Деца Велислав Минеков

Величко Иванов Минеков е български скулптор, известен с монументалната си пластика, и общественик, депутат в Осмото и Деветото Народно събрание в периода 1982 – 1990 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 октомври 1928 г. в пазарджишкото село Мало Конаре. През 1954 г. Минеков завърша ВИИИ „Николай Павлович“ в София в класа по скулптура на проф. Любомир Далчев. Става член на БКП от 1959 г. От 1964 г. е преподавател по скулптура.

Първата значима задача, която му е възложена, е архитектурното оформление на площада в Търговище. [1] През 1957 г. печели награда на московския фестивал на младежта и студентите. През 1958 г. участва на Първото световно младежко биенале в Париж, прави множество изложби в страната и чужбина. Работи в областта на скулптурния портрет, фигуралната композиция, монументалната и монументално-декоративната пластика.

Участвал е редовно в общи художествени изложби и в представителни колективни изложби на българското изкуство в чужбина.

От 1964 г. Минеков е доцент и преподавател по скулптура в Художествената академия; а през 1975 г. става професор. На следващата година е избран за ректор на Академията, който пост заема до 1983 година. По-късно преподава във Великотърновския университет. Сред учениците му са скулптори като Александър Хайтов, Димитър Борисов, Димитър Найденов, Живко Дончев, Иван Русев, Рая Георгиева, Светлин Николов, Спас Киричев, Христо Харалампиев. Минеков е участник в близкото лично обкръжение на Тодор Живков, известно като „ловната дружинка“ и действащо като неформален съветнически щаб.[2] Бил е първи заместник-председател на Съюза на българските художници и член на бюрото на Комитета за култура.[3].

Негов син е скулпторът и специалист по металодизайн Велислав Минеков.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Сред известните му творби и скулптурни ансамбли са:[4][5]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Величко Минеков е носител на множество държавни награди и отличия, сред които:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мария Георгиева, „Минекови – скулптори, но и запалени ловци“, в-к „Сега“, 18 декември 2006 г.
  2. Груев, Михаил. Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век. // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 164.
  3. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 107.
  4. а б в Енциклопедия България в 7 тома, т.4 (М-О), БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1984 г.
  5. а б в Съвременно българско монументално изкуство 1956 – 1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Комитет за култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.
  6. Президентът връчи ордени на дейци на науката, културата и образованието, president.bg, 23 май 2006 г.
  7. Величко Минеков с награда за цялостен принос, pa-media.net, 19 май 2006 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]