Величко Минеков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Величко Минеков
български скулптор
Роден
Политика
Партия БКП
Депутат VIII НС   IX НС   
Кариера в изкуството
Академия ВИИИ „Н. Павлович“
Учители проф. Любомир Далчев
Направление скулптура
Награди Димитровска награда (1972)
Семейство
Деца Велислав Минеков

Величко Иванов Минеков е български скулптор, известен с монументалната си пластика, и общественик, депутат в Осмото и Деветото Народно събрание в периода 1982 – 1990 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 октомври 128 г. в пазарджишкото село Мало Конаре. През 1954 г. Минеков завърша ВИИИ „Николай Павлович“ в София в класа по скулптура на проф. Любомир Далчев. Става член на БКП от 1959 г. От 1964 г. е преподавател по скулптура.

Първата значима задача, която му е възложена, е архитектурното оформление на площада в Търговище. [1] През 1957 г. печели награда на московския фестивал на младежта и студентите. През 1958 г. участва на Първото световно младежко биенале в Париж, прави множество изложби в страната и чужбина. Работи в областта на скулптурния портрет, фигуралната композиция, монументалната и монументално-декоративната пластика.

Участвал е редовно в общи художествени изложби и в представителни колективни изложби на българското изкуство в чужбина.

От 1964 г. Минеков е доцент и преподавател по скулптура в Художествената академия; а през 1975 г. става професор. На следващата година е избран за ректор на Академията, който пост заема до 1983 година. По-късно преподава във Великотърновския университет. Сред учениците му са скулптори като Александър Хайтов, Димитър Борисов, Димитър Найденов, Живко Дончев, Иван Русев, Рая Георгиева, Светлин Николов, Спас Киричев, Христо Харалампиев. Минеков е участник в близкото лично обкръжение на диктатора Тодор Живков, известно като „ловната дружинка“ и действащо като неформален съветнически щаб.[2] Бил е първи заместник-председател на Съюза на българските художници и член на бюрото на Комитета за култура.[3].

Негов син е скулпторът и специалист по металодизайн Велислав Минеков.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Сред известните му творби и скулптурни ансамбли са:[4][5]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Величко Минеков е носител на множество държавни награди и отличия, сред които:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мария Георгиева, „Минекови – скулптори, но и запалени ловци“, в-к „Сега“, 18 декември 2006 г.
  2. Груев, Михаил. Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век. // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 164.
  3. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 107
  4. а б в Енциклопедия България в 7 тома, т.4 (М-О), БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1984 г.
  5. а б в Съвременно българско монументално изкуство 1956 – 1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.
  6. Президентът връчи ордени на дейци на науката, културата и образованието, president.bg, 23 май 2006
  7. Величко Минеков с награда за цялостен принос, 19 май 2006 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]