Търговище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Търговище.

Герб на Търговище
Търговище
Ддхбрйфнрлфк5г.jpg
Част на град Търговище от високо
Общи данни
Население 39 578 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 36 797 (НСИ)
Надм. височина 170 m
Пощ. код 7700
Тел. код (+359) 601
МПС код Т
ЕКАТТЕ 73626
Администрация
Държава България
Област Търговище
Община
   - кмет
Търговище
Красимир Мирев
(БСП)
Търговище в Общомедия
Центърът на града от площад „Свобода“. От ляво на дясно – I ОУ „Христо Ботев“, Банка ДСК и сградата на общината. (26 декември 2009)
В началото на центъра (в ляво – Регионална библиотека „Петър Стъпов“)

Търго̀вище (до 1934 година – Ескѝ Джумая̀ [1]) е областен град в Североизточна България, административен и стопански център на едноименната община Търговище и област Търговище. Населението на града към 31.12.2013 е 36 797 жители.[2]

Съдържание

География[редактиране | редактиране на кода]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен в Дунавската равнина, на около 170 m надморска височина, на север от Преславската планина. Намира се на 339 km североизточно от София, на 41 km западно от Шумен, на 25 km северозападно от Велики Преслав и на 100 km североизточно от Велико Търново. Близостта на града до изходните пунктове на страната Варна (110 km) и Русе (100 km), също така и големи икономически центрове като Шумен, Търново и Русе го превръща в естествено стратегическо кръстовище. Средновисокия релеф, спомага развитието както на земеделието, така и на индустриалното производство. Поради опростения релеф е улеснено изграждането на транспортни съоръжения, за разлика от тежки региони като Родопския, например. Градът има много добри условия за развитие на всяка една област. Астрономическото положение на града се определя от координатите 43°13’07’’ с.ш. и 26°24’04’’ и.д. В миналото географското положение на града е играло в различна степен и положителна роля за икономическото му развитие. Разположен между две физико-географски области – Стара планина и Дунавската равнина, той е служил като средище на взаимната размяна на стоки между населението от тези области. Това кръстопътно положение, спомага градът да се оформи като оживен пазар.

[3]

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Град Търговище е административен център на община и област Търговище. Общината се състои от 52 населени места, от които 51 села и 1 град. Общината е с площ от 840.4 км2. Общината граничи с общините Омуртаг, Антоново, Попово, Лозница, Хитрино, Шумен, Велики Преслав и Върбица. Градът се състои от отделни квартали, жилищни комплекси и вилни зони – Боровец, Бряг, Вароша, Въбел, Запад 1, Запад 2, Запад 3, Изток 1, Изток 2, Калково, Малчо Малчев, Център, Юкя, Драката, Аврамови лозя, Серсема.

По-големите квартали на Търговище
Панорамен изглед на Търговище от 5 юли 2006 г.

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Територията на община Търговище се характеризира със своето разнообразие и преливане на равнинен, хълмист и ниско-планински релеф, поради което и надморската височина варира от 150 до 690 m. За град Търговище тя е 170 m. По-голямата част от територията на общината се намира в обхвата на Предбалкана в близост до северните склонове на Преславската планина, чиято най-висока точка е връх „Коджакус“ – 690 m. Северната част от територията е разположена в Търговищкото поле по поречието на р. Врана. Добре изразени земновръхни форми са долинните разширения на реките Врана и Сива и нископланинските възвишения – Търговищко поле, Преславска планина и Поповските височини. Търговищкото хълмисто поле е най-тясно свързано с икономиката на града. На север граничи с Разградските височини, на изток с Шуменските, на запад с Лилякското плато, а на юг с Преславската планина. В североизточна посока на река Врана, нейната долина се разширява, като се оформят две акумулационни тераси, като върху едната е разположена част от град Търговище. Релефът на Търговищкото поле е разнообрзен и от ридове, като по-известни са Юкя, Иванка баир, Серсема, Драката и Чокята. ТЪрговищкото поле е изградено от кредни материали, съставени от варовици и мергели. Те започват с валанжа и свършват с апта. Отличават се с висока водопропускливост и вертикална цепителност. Средния им наклон е от 3 до 5%. В Преславската антиклинала се намира и петно от юра. Осевата ѝ зона е изградена от валанжни флиш и варовици и варовити мергели, а бедрата – от хотривски мергели.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът се характеризира със студени североизточни ветрове през зимните месеци, а лятото е горещо и сухо. Типично се наблюдават засушавания в края на лятото – юли и август, докато в началото му са характерни множество превалявания от дъжд. Климатът на Търговище е умерено континентален. Оградните ниски планини и ридове влияят слабо върху климата на града, разположен в Търговищкото поле. През пролетта от югозапад и запад нахлуват влажни въздушни маси. Не по-малко значение за формирането на климата има и пренасянето на въздушни маси от тропичен произход през лятото. Климатичното влияние на Черно море почти не въздейства на климата на Търговище. Хълмистия и нисък планински релеф в близките и по-далечни околности влияе слабо върху атмосферната циркулация. По-съществено значение за микроклимата на града имат изложението му, дълбочината и посоката на речните долини и високото било на Стара планина.

Продължителността на слънчевото греене е 2250 часа годишно, и се отразява благоприятно върху развитието на селското и горско стопанство. Първата метеорологична станция в Търговище е създадена едва през 1960 г. Средната годишна температура е 10,7 градуса за разлика от градове от същия паралел като Плевен (11,5 градуса) и Варна (11,8 градуса), сравнително по-ниска. Средномесечната максимална температура е 29,4 градуса. 240 дни от годината, температурата е над 5 градуса; 184 с над 10, а 120 дни с над 15 градуса. Зимните застудявания са чувствителни. Средномесечната януарска температура е -6,7 градуса. Годишната абсолютна влажност е 7,7. Най-висока влажността е през юли – 12,6 мм. , а най-ниска през януари – 3,5мм.

Валежите са важно условие за развитието на селското стопанство. Годишното количество на валежите в Търговище е 585 мм. на кв.м.  , което е под средното за страната.  В съседните общини като Омуртаг е 686 мм. а в Попово – 577 мм.  Според разпределението си, спадат към континенталния тип. Главният им максимум е 77 мм. , а минимумът им е през феврури – 28 мм. Максимален денонощен валеж е отчетен на 26 май 1937 г. – 111,2 мм. Максималния годишен валеж за Търговище е отчетен през 1952 г. – 990 мм. а минималния – 385 г. през 1935 г. Най-сухи месеци са юли, август и септември. Твърдите валежи се изразяват чрез снеговалежи през зимата, и градушки през лятото. Снежната покрива се задържа средно по 43,6 дни; средната ѝ дебелина е 10 – 12 см. Районът е беден на водни ресурси, което е наложило изграждането на много водоизточници.

Ветровете са отражение на циркулацията на въздушните маси в Северна България. В Търговище най-често духат западните, северните и северозападните ветрове. От тях западните имат най-голям относителен процент – 47%. Честота им е най-голяма през зимните и пролетни месеци. Северните и северозападните духат през зимата. Те отвяват значителна част от снежната покривка. През лятото от юг и югозапад понякога наглуват сухи и горещи ветрове. Последните причиняват преждевременно узряване на посевите. 

В Търговище и района се срещат всички неблагоприятни климатични явления – мъгли, градушки, слани, поледици и вихрови бури. Градушки падат през късната пролет и ранното лято. Средногодишните случаи с градушка са 1,7. Често те нанасят големи щети на селското стопанство. Сланите се образуват през пролетта и есента. Първата слана има средна дата 5 октомври, а последната – 21 април. Средната продължителност без слана е 172 дни в годината. Облачността е по-значителна през зимата, а по-слаба през лятото. Броят на ясните дни е 63. Броят на дните с мъгла е 35,5.

Като климатични ресурси се разглеждат онези елементи на климата и свойства на въздушната среда, които могат да се използват пряко в практиката. Те се определят като енергийни, биоклиматични, рекреационни, агроклиматични. Комплексът от климатичните условия в Търговище има значение за развитието на селското стопанство. Характеристиките на местния климат са определящи при подбора на селскостопанските култури. Показателите показват, че в Търговище могат да се отглеждат и редица култури като втори култури. От значение за селското стопанство е и количеството на валежите през вегетационния период. Установено е, че в Търговище валежите съвпадат с продължителността на този период. От значение за селското стопанство са и твърдите валежи, които се акумулират във вид на снежна покривка и се използват през месеците на вегетация на растенията. За развитието на земеделието, климатът е изключително благоприятен. 

Води[редактиране | редактиране на кода]

Водното богатство в Търговищко не е голямо. То е тясно свързано с недостатъчното количество на валежите, силната нарзяност на релефа и водопропускливостта на пластовете. Търговищката област обхваща води от три речни басейна – Русенски Лом на север, Голяма Камчия на изток и Янтра на запад. Нито една не протича изцяло през областта. Част от реките са маловодни и водосборните им басейни са малки. Речния отток е непостоянен. Реките имат дъждовно-снежен режим с максимален отток през пролетта. При поройни валежи. Течните речни долини се пълнят и наводняват ниските им тераси. През лятото вследствие на високите температури и силното изпарение, голяма част от реките пресъхват. По-съществено стопанско значение има река Врана. 

Най-голямата река е река Врана, която преминава през града, и извира от североизтоочните склонове на Лиса планина, проломява Преславската планина и навлиза в Търговищкото поле. Тя е слабо врязана в основните скали – варовици и мергели. Ниските ѝ тераси обикновено се заливат при поройни дъждове. Залесяването на водният ѝ басейн е 23%. Отточният ѝ режим изразява особеностите на севернобългарските реки – период с високи водни количества и чести колебания от началото на февруари до края на юни и период с ниски през лятото. Средногодишният ѝ обем е 12,5 млн. куб.м. вода. При обилни валежи, водите на Врана излизат от коритото ѝ, макар и рядко. Най-известното езеро е езеро Борово око в едноименния парк на града. Един от най-големите язовири в България се намира на територията на областта – Ястребино. Най-големия язовир в общината е язовир Съединение. Карстовите извори в Търговищко имат малък дебит. Те са пряко свързани с карбонатните скали. Водосборния басейн им е ограничен. Използват се за водоснабдяване на селищата.

Опасни явления свързани с водите са наводненията. Те се предизвикат в резултат на падане на обилни дъждове, интензивно снеготопене. Най-големи покачвания на нивото на водите има в периодите март – април – май и октомври – ноември. Поради отдалечеността на на Търговище от големи водни басейни, като цяло е защитен от големи наводнения с големи щети. 

Почви[редактиране | редактиране на кода]

Почвената покривка е обусловена от геоложкия строеж и литоложкия състав и отразява влиянието на континенталните климатични условия, нископланинския климат и гълмист релеф и растителна покривка. В Търговищко най-разпространените почви са светлосивите горски почви. Те са плитки, еродирани и дълбококарбонатни. Отличават се с голямото си плодородие. Покриват Сланник, Герлово и землищата на селата Длъжка поляна, Обител и Зелена морава. На отделни места те са песъчливи, глинести и каменисти.

Подходящи са за развитие на трайни насаждения – малини, сливи, лозя. Второ място по обхват, заслужено заемат силно излужените черноземни почви. Те покриват по-голямата част от землищата  на Търговище, Попово, Дралфа, Славяново, Светлен т.е. северната част на областта. Върху тях добре виреят зърнените култури, както и някои технически като слънчогледът. Типични черноземни почви има в землищата на Търговище, Давидово и Голямо Соколово. Отличават се с голямото си плодородие.

Алувиално-ливаднитепочви покриват  речните долини и долинните разширения на реките Черни Лом, Малки Лом и Врана.

Те са доста влажни. Подходящи се за зеленчуци, картофи, дини и пъпеши.

Почвената покривка на Търговищко е благоприятна за развитие на селското стопанство. Град Търговище и областта попадат в северната почвена област.

Чрез терасиране на склоновете и правилната агрообработка с правилна агротехника, обработваемият фонд бива опазен от вредното влияние на ерозията. Изкуственото напояване и наторяване увеличават плодородието, запазват и подобряват структурата на почвата.

Растителност[редактиране | редактиране на кода]

Специфичните почвено-климатични условия са обусловили прехода от широколистна горска растителност на запад към тревна растителност със степен характер на изток. Естествената растителност заема ограничени пространства. По остатъчната естествена растителност се съди, че в миналото равнината е била почти изцяло заета от просторни гори и ливадни степи, които във времето били изсечени. Липсата на води, значително съкращава видовото разнообразие. Зелената система на общината се характеризира с представеност от основни видове както на равнинно-хълмистия пояс на листопадните гори до 400 м надморска височина, така и на пояса на заливните и крайречните гори до 600 м надморска височина. Естествена растителност е запазена в зоните, които са по-малко годни за развитието на земеделието.

Естествената растителност е представена от следните дървесни видове различните видове дъб, липа, ясен, дива круша, габър. Вековни гори покриват обширен район в югозападната част на общината. В местността „Пирамидата“ в землището на село Бракница, Поповско расте огромен летен дъб на възраст около 430 години. От храстите най-важни представители са: смрадлика, чашкодрян, драка, глог, леска, къпина, трънка, шипка и др. Тревната растителност е сравнително по-бедна. Представена е от житни треви: содинаострица, осика, млечка, троскот, магарешки бодил, татул, бял равнец и др. Успоредно с тази растителност по територията на общината се срещат много и разнообразни билки, които имат стопанско значение. Използват се във фармацевтичната промишленост за извличане на екстракти за различни лекарства и за билколечение. В района повсеместно са разпространени: шипка, глог, коприва, глухарче, змийско мляко, маточина, живовляк, лайка, бял равнец, мента, мащерка, жълт кантарион, смрадлика, орех, къпина и др.

Животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Животинският свят на територията на общината се характеризира с типични представители на фауната на Източната Дунавска равнина. Фаунистичният състав е твърде разнообразен. Срещат се сърни, елени, диви свине, лисици, язовци, вълци и др. Голямо разпространение имат гризачите: зайци, мишки, лалугери. Птичият свят показва голямо разнообразие на видове. Едни от тях обитават горските масиви, а други - полския район. Обект на лов представляват яребици, пъдпъдъци, гълъби, гургулици, а от едрия дивеч – сърни, елени, диви свине. В язовирите на общината има предимно шаран, толстолоб и сом.

Защитени територии[редактиране | редактиране на кода]

Пет територии в област Търговище са обявени за защитени по смисъла на Закона за защитените територии. Те се контролират от Регионалната инспекция по околна среда и води – Шумен. В териториалния обхват на региона попадат „Урумово лале“, „Игликина поляна“, ”Петка балкан”, „Божур поляна“ и „Римският мост“.

„Урумово лале“ е каменист, силно варовит стръмен склон в землището na с. Пайдушко с площ 12 хектара. Обявена е като природна забележителност през 1983 г., а 20 години по-късно е прекатегоризирана в защитена местност. Под защита е естественото находище на растистителния вид „Урумово лале“, представен в трите му форми – жълта, пъстра и червена, която е представена от единични екземпляри. Видът под защита е български ендемит, застрашен от изчезване, и е включен в „Червената книга“ на България.

„Игликина поляна“ се намира в местността ”Кайрака” край Търговище. Тя е обявена за защитена, заради естественото находище на билката лечебна иглика. Целогодишно „Игликина поляна“ е обект на неорганизиран туризъм, поради красивата природа, съчетание на защитения обект с ограждаща го смесена широколисна гора и близостта с града.

Вековната церова гора в местността ”Бабаконду” край село Братово и „Божур поляна“ в землищата на селата Вардун и Стража са другите две защитени природни територии, а Римският мост е прекатегоризиран в защитена местност през 2003 г., за да се опази територията с характерен ландшафт в землището на антоновското село Стеврек.

История[редактиране | редактиране на кода]

Изглед от югозапад към стария български квартал – Вароша, в центъра на който е църквата Успение Богородично (1930)

Античност и Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Археологическите сведения доказват, че по тези места човешки живот е имало още през медно-каменната епоха (халколит) – V-IV хилядолетие пр.н.е. В околностите на града са открити останки от тракийски селища (V-III век пр.н.е.), селище от римската епоха (II-IV век от н.е.), селище и крепост от ранно-византийската епоха (V-VI век). Откритите останки от оръдия на труда в селищната могила край Търговище свидетелстват, че живот по тези места е имало още през каменно-медната епоха.

От намерените край града монети, керамика, битови изделия, се съди за връзките и голямото влияние на центровете Никополис ад Иструм (Търновско) и Марцианополис (Варненско) от времето на римската епоха. През 5-и и 6-и век, характерни стават непрекъснатите набези на варварските племена от север. С цел, да запази Византия, император Юстиниан псотроил редица крепости и стени по тези места. За да защити пътя между Долна Мизия и Тракия, построил крепост при Търговищкия проход. Според едно от преданията, съвременния град Търговище.

Намерени са останки от селище от Първата българска държава – крепостта „Сборище“. Според най-нови изследвания, знаменитата битка между кан Крум и император Никифор през 811 г. се е състояла, в Търговищкия проход, вместо до сега наложената версия за Върбишкия проход. За това се съди по надпис на каменна  плоча намерен край Мисионис. На него ясно се вижда изписването „кан“, т. е. хан, а датировката му е някъде от началото на 9в. Камъкът е открит преди години на крепостта, но едва сега учените са се заели с разчитането му. Първите податки насочват към това, че през  9 – 10 в. по тези земи на Първото българско царство е имало укпрепени крепости, които всъщност са останали още от византийско време и нашите предшественици са ползвали с малко подобрения, оставяйки знаци  върху камъните. Този надпис,  открита амфора със символа  на рода Дуло, редом с изрисуваните върху камък животни, намерени още от проф. Димитър Овчаров,  директно препращат към версията, че край Търговище е „Крумовото кале“, както бе известна крепостта Мисионис  в народните предания. Напълно възможно е  през юли  811 г. именно тук, в прохода Боаза хан Крум да е посрещнал и разбил 60 хилядната византийска войска, водена от василевса Никифор І Геник. Оттук води най-прекият път за Средец, тръгвайки от ограбената  Плиска. Освен това в калето са открити множество останки от стрели от различни периоди, което означава, че на това място са се водили тежки сражения. Намерени са също селище и крепост от Втората българска държава.

Османо-турски период[редактиране | редактиране на кода]

От 1573 г. в данъчния регистър на Османската империя за първи път се среща старото наименование на селището Ески Джумая. През 1658 г. то става административен център.[3]

Допирът с европейската култура и жаждата за знание подготвят почвата за активна просветна дейност. Още в XVIII век тук е открито килийно училище, което през 1846 г. е преобразувано в светско. В него учителства големият възрожденец Петко Р. Славейков. По това време в града са изградени християнска църква и читалище. Панаирната и занаятчийската слава на Търговище се запазват и в епохата на Възраждането. Развивали се множество занаяти – абаджийство, мутафчийство, гайтанджийство, обущарство и др.,  като скоро след това града станал средище на най-известния панаир в европейската част на Османската империя. Градът има своето място в национално-освободителното движение.[3]

Стилиян Чилингиров цитира думите на Мидхат паша при посещение в града, на което той говори пред свои хора:

- Има ли българи ратаи при турците?

-Няма.

-А турци ратаи при българите?

-Във всяка къща по двама, трима.

-Е, как могат българите да бъдат рая, когато те имат търговията и занаятите в ръцете си и като всичко хубаво в града е тяхно?

Унгарският пътешественик етнограф и художник Феликс Каниц, при посещението си в града в навечерието на Освобождението, споменава че града е преимуществено мюсюлмански, с осем турски махали от около 1400 къщи и три български махали с около 400 къщи. Според него българските били по-солидно построени, отколкото турските[5].

През 1872 г. Ангел Кънчев създава таен революционен комитет. Народните будители Сава Геренов и Сава Катрафилов сеят семената на знанието и прогреса. Тук е роден Никола Симов- Куруто – знаменосец на Ботевата чета.

Освобождение[редактиране | редактиране на кода]

С настъплението на руската армия на 27 януари 1878 година, събралите се от града и околни села турци започнали да се изселват с редовната турска армия към Шумен. В града останали някои от придошлите от селата турци, черкези и въоръжен под предводителството на Къзъли Юсуф, Кючук Али и Джун Ахмед, които подложили града. Били запалени панаирът чаршията и българската Срещна махала. Изгорели заедно със стоката си около 400 дюкяна, 7 хана, 50 – 60 български и турски къщи, както и прочутата кула на градския часовник. Общият брой на жертвите бил около 485 души. Но някои не избрали бягството, а с оръжие в ръка се събрали в отделни къщи със семействата си и се отбранявали. Най-добре организирана била защитата в старата махала Варош. Хаджи Илия х. Марков, предупреден от Замък Ефенди, че турците се готвят да бягат, накупил барут и патрони, и заедно със сина си подготвил голямо количество муниции. Щом започнали палежите, местните български първенци се събират в къщата на Васил Маньоолу, решавайки да свикат населението от цялата махала и да се защитават. Събрали се към 350 – 400 човека. Но не навсякъде отбраната имала успех – закланите, застреляни, обесени били много. Не била пощадена и църквата.

В книгата „Страданието на Българите“, издадена в Пловдив през 1889 г., се описва:

...след като турците отдалечили от града семействата си, под предводителството на Къзили Юсуфа, Инджили Оглу Ахмеда, Кючук-Али Иджун Ахмеда с едно отделение войска и черкези, запалили чаршията и българската махала откъм десния бряг на дола Врана, впуснали се с пушки и голи ножове в ръце, мъчили за пари и изтезавали, жени безчестели, моми изнасилвали, на майки из ръцете деца грабили и на две ги разсичали, трудни жени разпаряли и рожбата им убивали, на старците ушите рязали, на някои с ножовете си очите извъртявали и най-после с пушка или нож ги умъртвявали.

Виждайки безизходното положение, неколцина смели граждани, разделени на две групи, прехвърлили Балкана, търсейки руска помощ за града. Едната група – Пеньо Стоянов, Бандю Димитров, Геньо Димитров, Васил Стойков и Доси Тодоров, преминали край с. Разбойна и навлезли в Балкана през Боаза, минала край Вардун и приближила Осман пазар. Другата група, начело със Сава Севов и Стоян Митрев се озовала при русите, преминавайки през с. Божурка. Групата на Пеньо Стоянов била заловена от руски патрул и той докладвал на генерал-лейтенант Ернрот за трагичното положение на Ески Джумая. Сформиран бил отряд под предводителството на руския полк. Карганов от три батальона на Охотинския полк, една сотня казаци и две оръдия. Частта незабавно се отправила към града и на 29 януари 1878 година той бил освободен. На следващия ден, по решение на руското командване, петима от заловените били осъдени и обесени публично заради деянията си[4].

Следосвобожденски период (1878 – 1944)[редактиране | редактиране на кода]

Според преброяването от 1885 година в града живеят 9 558 души, от които 5 976 турци, 3 250 българи, 331 цигани и един евреин. Българите живеели във „Варуш махала“ (днес част от „Вароша“).

През 1934 година градът е преименуван на Търговище, както е и до днес.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Брой и динамика[редактиране | редактиране на кода]

Броя на населението е най-важният синтезиращ демографски показател. Динамиката на населението има много голямо значение, защото тя предопределя в дългосрочен план и броя на работната сила и броя на евентуалните потребители на продукция в региона.  Сегашният брой и динамика на населението на област, община и град Търговище са резултат от въздействието на множество фактори през различни исторически етапи. В доосвобожденския си период, населението стремително нараства; в периода след Освобождението до 1944, тази тенденция се запазва. Според първото преброяване от 1887 градът има 8 519 души, през 1946 – 10 561 души. След началото на индустриализацията през 50-те години, населението главно механично, нраства с много бързи темпове, като през 1985 г. достига до 46 522 души. Днес, според последното преброяване, населението на града е 37 611 души – на общината -  62 636 души, което е около 50% от населението на областта. 

Естествено и механично движение[редактиране | редактиране на кода]

Естествения прираст на населението през последните 25 години е отрицателен, заради неблагоприятните фактори указващи влияние както на града така и на държавата. Поради тези фактори, механичното движение на население от града и общината се увеличава и по-слабо от областта към областния град.

Раждаемостта е 9,3%, а смъртността – 15,1% – което е отрицателен естествен прираст от 5,8%. Заселените в община Търговище са 1007, а изселените 1224 тоест отрицателен механичен прираст от 227 души.

Възрастова структура[редактиране | редактиране на кода]

Съотношението между трите основни възрастови групи за общината е следното:

0 – 14 години – 16.5 %

15 – 64 години – 68.6 %,

Над 65 години – 14.9 %. 

Година Население
1887 8 519
1910 9 388
1934 10 343
1946 10 561
1956 14 193
1965 25 502
1975 38 827
1985 46 522
1992 43 016
2001 40 775
2005 38 390
2007 37 861
2009 37 375
2011 37 611
Източници:[5][6][7]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Към 1 февруари 2011 година броят лица, запитани за своя етнически произход пред НСИ, е 35 053 души:[8]

  • 27 825 (79.38 %) - българи
  • 6 222 (17.75 %) - турци
  • 633 (1.80 %) - цигани
  • 138 (0.39 %) - други етноси
  • 235 (0.67 %) - не се самоопределят

Религиозна структура[редактиране | редактиране на кода]

Православни християни – 70,5%

Мюсюлмани – 22,8%

Образователна структура[редактиране | редактиране на кода]

За периода между 1992 и 2001 г. е налице абсолютно и относително нарастване на лицата с висше, полувисше и средно образование в общината, което е характерно за областта, района и страната. Наблюдаваната тенденция на нарастване на високообразованите лица се отнася и за трите съставящи групата компоненти (висше, полувисше и средно образование) като тя е по-силно изразена при населението с висше и средно образование. Преобладаващата част от лицата с високо образователно равнище са в центъра на общината – гр. Търговище. Делът на завършилите висше образование е 16%, което е доста под средното за страната. Със средно – 45%. И с основно и по-ниско – около 35%, което е доста високо за сравнение със средното за страната. 

В града функционират 9 гимназии и 4 основни училища.

Гимназии[редактиране | редактиране на кода]

Основни училища[редактиране | редактиране на кода]

Детски градини и ясли[редактиране | редактиране на кода]

Обединено Детско Заведение "Пчелица", Целодневна Детска Градина No 7 "Снежанка", Целодневна Детска Градина No 1 "Веселушко", Целодневна Детска Градина No 2 "Осми Март", Целодневна Детска Градина No 11, Целодневна Детска Градина "Пролет", Целодневна Детска Градина № 8 "Слънце", Целодневна Детска Градина No 10 "Радост", Целодневна Детска Градина "Букет".

Детска ясла №1 "Първи юни", Детска ясла №2, Детска ясла №3 "Мечо Пух", Детска ясла №5.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Делът на православните християни в града е 70,5%, а на мюсюлманите – 22,8%. В Търговище функционират три православни църкви и една джамия (Сахат джамия).

Градът е център на Търговищката духовна околия към Варненска и Великопреславска епархия на Българската православна църква, която има 3 църкви („Свети Иван Рилски“, „Успение Богородично“, „Света Троица“) и 2 параклиса („Свети Димитър“, „Св. Григорий Богослов“) в територията на града.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Градоначалници[редактиране | редактиране на кода]

Красимир Мирев, кмет на града в периода 1999 – 2015
Д-р Дарин Димитров, кмет на град Търговище

Първи кмет на града след освобождението на България е сливенският възрожденец Христо Самсаров. Кметове в периода след падането на комунистическия режим са Петър Карагеоргиев (1990 – 1999) и д-р Красимир Мирев (от 1999 г.), и двамата издигани от листата на БСП, която е наследник на БКП. През 2015 г. за кмет е избран д-р Дарин Димитров, издигнат от листата на ГЕРБ.

Международни контакти[редактиране | редактиране на кода]

Търговище има 9 побратимени града:[9]

Емблема Град Държава Година
Wappen Cottbus.png Котбус Флаг на Германия Германия 1988
Козани Флаг на Гърция Гърция 2002
VFR1.png Санта Мария да Фейра Флаг на Португалия Португалия
Coat of Arms of Smolensk (Smolensk oblast) (2001).png Смоленск Флаг на Русия Русия 2003
Bolgrad gerb new.png Болград Флаг на Украйна Украйна 2009
Blason ville fr Suresnes (Hauts-de-Seine).svg Сюрен Флаг на Франция Франция 2011
Ватерлоо Флаг на САЩ САЩ 2002
ROU DB Targoviste CoA.png Търговище Флаг на Румъния Румъния 1999
Coat of Arms of Krasnodar (Krasnodar krai).png Краснодар Флаг на Русия Русия 2004

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Най-големите работодатели в града са „ЕнерСис“ АД – 880 работници, „Божур 2000“ АД – 420 работници, „Винпром Търговище“ АД – 340 работници, „Кока-Кола ХБК България“ АД – 330 работници (2003), „Тракия глас България“ ЕАД – 2 600 работници (2008), „Терем-Хан Крум“ ЕООД – 628 работници (2009), „Мебел Стил“ ООД – 550 работници (2009), „Дже те ка“ ООД – 220 работници, „Корабно оборудване Н.Симов“ АД – 200 работници, „Мизия Милк“ ООД – 100 работници, „Мебели Лито“ АД – 140 работници, „Гласко“ ООД – 210 работници, „Агроелит- Митов“ – 250 работници, „БКС Търговище“ – 200 работници, Кауфланд & Лидъл & ЦБА – 250 работници, „Екотранс“ – 100 работници и други.

Първичен сектор[редактиране | редактиране на кода]

В него водещо място заема селското стопанство. Под влияние на различни фактори селското стопанство в община Търговище има многоотраслов характер с растениевъдно- животновъдната насоченост. Растениевъдството е един от основните подотрасли на земеделието в общината. Земеделските територии заемат площ от 474 537дка. Произведената продукция е с високо качество благодарение на добрите почвено-климатични условия и наличието на квалифицирани кадри. Има значително търсене на пшеница, както от местни производители на брашно (в общината има 4 мелници) така и от търговски фирми от други райони на страната, извършващи експорт на селскостопанска продукция. Основните култури са пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица. Те заемат 55.0 % от земеделските територии. Освен традиционните култури, се отглеждат и тритикале, маслодайна рапица, ръж, пролетен ечемик, овес, фуражен грах, сорго, захарно цвекло, картофи.

Производството на технически култури, особено на захарно цвекло и тютюн, през последните години значително намалява поради отдалечеността на преработващите предприятия.

Тютюнопроизводството и цвеклопроизводството, имащи традиции в селата Драгановец, Вардун, Буховци, Пресяк, Подгорица, Дългач и Руец, са преустановени. Зеленчукопроизводството преди години е било основен поминък на населението в някои населени места на общината. Поради спиране на работата на консервния комбинат и проблеми с напояването, и това производство е почти изоставено. През последните години има повишен интерес към трайните насаждения.

Състоянието на съществуващите се подобрява и се създават нови – вишни, череши, сливи, ягоди и малини. Създават се добри предпоставки за увеличено производство през следващите години. Качеството на продукцията е в състояние да задоволи изискванията на европейския пазар, но са нужни още инвестиции в модерни преработващи мощности. Плододаващите овощни насаждения заемат площи от 4 513 дка, от тях : сливи 32.8 %, ягоди 15.5 %, малини 14.5 %, ябълки 13.1 %, череши 9.7 %, вишни 8.8 %, праскови 3.5 %, кайсии 1.8 % и круши 0.5 %.

Новосъздадените трайни насаждения през стопанската 2003/2004 г. почти удвояват площите им (4 275 дка, или 94.7 % от заварените). Лозарството е обект на специално внимание. Преобладава производството на винено грозде. Местният винзавод – ЛВК ”Винпром”АД – Търговище изкупува продукцията и създава стимули за добро поддържане на лозята (и след възстановяването на собствеността).

Необходими са инвестиции за създаването на повече насаждения с качествени, предимно бели сортове, за отглеждането на които има много подходящи климатични условия. Производството на грозде и качествени вина, печелещи награди на международни изложби и конкурси, създава възможност за развитието и на винения туризъм. Животновъдството е другият основен подотрасъл на селското стопанство.

Освен суровинна база за преработващата индустрия, то е стратегическа опора на малките натурални и полу-пазарни стопанства. Говедовъдството е съсредоточено изцяло в личните стопанства, където се отглеждат от 1 до 5 крави. Едва в един процент от фермите има над 20 крави, което прависектора нерентабилен. Регистрираното производство на мляко възлиза на 4 890 х.л. За последната година се наблюдава спад както в броя на животните, така и в средната им продуктивност, а от там и в произведената продукция. Биволовъдството е сравнително слабо застъпено. В личните стопанства се отглеждат около 66 биволици с тенденция към увеличение.

От тях е получено 7,7 х.л. биволско мляко. В последните години се наблюдава интерес към този вид животни, поради факта, че са устойчиви на заболявания и добре усвояват грубите фуражи. Друг фактор е повишеното търсене на екологично чисти продукти за нуждите на пазара. Наблюдава се колеблива тенденция към увеличение, но ниската ефективност при сегашните породи и начин на отглеждане, поставят под съмнение този клон на животновъдството.    Козевъдството допълва фонда на натуралните стопанства.

Свиневъдството е застъпено основно в частния сектор. Тревожен е спадът му с повече от 20 % спрямо предходната година. Птицевъдството също бележи спад.

Перспективно е внедряването на хибридни линии с висок генетичен потенциал и добри репродуктивни показатели. Демонстриран е интерес към отглеждането на нетрадиционни за региона и страната птици. На територията на кметство Дралфа има създадена ферма за отглеждане на щрауси (25 възрастни и 30 подрастващи).

Пчеларството се развива бързо. През последните 4 години, броят на пчелните семейства се увеличава с 2.1 пъти и достига 10 044. Проблем остава сертифицирането на меда и защитата на „справедлива“ изкупна цена.

Вторичен сектор[редактиране | редактиране на кода]

Стъкларският завод „Тракия Глас България“
Заводът за акумулатори „Енерсис“

През 90-те години промишленото производство в общината изживя тежка криза. Изчезването на големите предприятия или модифицирането им в малки, с различен производствен профил производства, разкъсване на връзките между тях, изгубването на експортни позиции имат силно негативни социално-икономически последици за общината. Производството на хранителни продукти и напитки е с най-висок принос –71,1% от продукцията на промишлените предприятия за 2003 г.

Добре развито е винопроизводството и производството на безалкохолни напитки. В последните години успешно се развива и млекопреработването. С инвестиции по линията на Предприсъединителните фондове на ЕС – Програма „САПАРД“ в общината са изградени Предприятие за месодобив и преработка в с. Здравец и Предприятие за замразяване и преработка на плодове и зеленчуци в гр. Търговище. Текстилната и шивашка промишленост има силни традиции в общината. Формира 13,3% от промишлената продукция. Функционират няколко големи предприятия, предимно в частния сектор. Фирмите нямат дългосрочни договори и затова работят предимно по поръчка и на ишлеме. Сериозно е намалял делът на отрасъл „машиностроене“, който в миналото е бил водещ в икономиката на общината. Не е приватизирана държавната фирма „Терем – Хан Крум“ ЕООД, чието бъдеще до голяма степен ще определи и развитието на отрасъла. Дървопреработването също изживява криза. От ДК “Славиния“ функционира единствено „Стария дъб“ ООД. В последните години отрасълът (чрез фирмите на малкия и среден бизнес) успя да стабилизира в известна степен позициите си. Водещо предприятие е „Мебел стил“ ООД. Отрасъл строителство постепенно излиза от кризата. Около 5 – 6 от фирмите са утвърдени и поддържат обекти и извън общината – „Стрем“ ООД, „Поляница“ АД, „Радита“ АД и др. В община Търговище се слага началото на изцяло нов отрасъл от химическата промишленост, а именно „производство и преработка на стъкло“. Индустрията ще продължи да бъде териториално ориентирана към общинския център, разчитайки на изградената производствена инфраструктура, традициите, квалифицираната работна ръка и на други фактори и предпоставки. Преработващата промишленост е доминираща в индустрията. Основно значение имат производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия, текстил и текстилни изделия. Промените в структурата са изтеглени към намаляване и дори ликвидиране на дела на стратегически, високотехнологични и наукоемки производства за сметка на традиционна промишленост. Те са довели до преобладаващ дял на хранително-вкусовата и леката промишленост. Тези производства имат ресурсна основа и относително гарантирани пазари. Освен това имат балансираща функция в пазара на труда. Очертават се добри перспективи за тяхното нарастване.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Транспортът е с много важни функции за развитието на община Търговище. Почти половината от първокласния път 1 – 4 е в лошо състояние и над 70% от него се нуждае от ремонт. Не по-добро е състоянието на път 11 – 74, където целият участък е в ремонт, а третокласната пътна мрежа в преобладаващата си част е в лошо или незадоволително състояние. През територията на общината минава главната жп линия София-Варна, като общината се обслужва от гара Търговище, гара Надарево и още 5 спирки. Гара Търговище осигурява нормален режим на приемане и изпращане на пътници и товари до всички големи центрове в страната. В близост до общинския център има изградени аерогара и летищен комплекс, които в момента не функционират. 

Здравеопазване[редактиране | редактиране на кода]

За здравеопазването на града се грижат редица здравни заведения – частни, общински и държавни. Сред тях са „МБАЛ – Търговище“, „ДКЦ 1-Търговище“, РВМС, Медицински център Вита-Ирис, Център за психично здраве, Очна болница д-р Тасков, Медицински център д-р Симеонов, Специализирана Хирургична Болница за активно лечение“Папуров“, Медицински Център „Солигена“, „Медицински център – д-р Бонева“ и др.

За община Търговище 64,5 са леглата и 37 са лекарите на 10 000 души.

Медии[редактиране | редактиране на кода]

В Търговище има 1 телевизия – NRG Vision /Енерджи вижън/, а с активна дейност в града е и националната телевизия КИС 13. Местното и регионално радио е Ново Радио Търговище до 2012. Местни вестници са – Търговищки новини, Знаме, информационен сайт Targovishtebg.com, както и най-новият проект – Targovishte.INFO.

Култура и забавления[редактиране | редактиране на кода]

Регионален исторически музей-Търговище[редактиране | редактиране на кода]

Регионален исторически музей-Търговище е създаден през 1959 г. Първи директор на музея е проф. Димитър Овчаров. Музеят разполага с две постоянни експозиции – археологическа и етнографска, къща-музей на Никола Симов-Куруто, както и с две емблематични за града сгради – Свещаровата къща и Славейковото училище. В залите на Славейковото училище периодично се откриват различни тематични и мобилни изложби. Музеят се радва на засилен интерес от страна на младата публика, както и на активно сътрудничество с местните училища.

Драматичен театър[редактиране | редактиране на кода]

Драматичен театър – Търговище е държавен театър, основан в 1969 г. Той създава собствена продукция и приема гостуващи трупи. Има собствена зала с 500 места и е домакин на два фестивала: Международен фестивал на спектакли за деца " Вълшебната завеса ", който се провежда ежегодно през първата седмица на месец май, и " Дни на големия театър в малкия град " – през месец юни.

Куклен театър[редактиране | редактиране на кода]

Куклен театър-Търговище е създаден от група ентусиасти през януари 1961 г. като самодеен състав към Читалище „Напредък“. С Разпореждане № 49/ 13.02.1975 г. от 01.10.1975 г. се обособява като Държавен куклен театър.

Първата премиера е на 15.02.1961 г. – постановката „Вълшебният галош“.

За 47 години са осъществени и изиграни повече от 160 постановки, пред повече от 2 300 000 зрителя в град Търговище, и в над 100 селища в страната и чужбина.

В репертоара на театъра присъстват произведения от класически и съвременни автори, от българската и световна куклена драматургия, както и от националния фолклор.

Широко е жанровото разнообразие, диапазона на използваните изразни форми и средства, техниките за водене на кукли: от чисто куклен театър зад параван, куклена пантомима с импровизирани кукли, мюзикъл, изпълнения на живо и с кукли в естрадно-вариететен спектакъл, до чисто драматичен такъв. Заглавията се интерпретират актуално и модерно, сценографските решения са разнообразни и силно въздействащи, което определя своеобразния динамичен стил на спектаклите

Библиотека и читалища[редактиране | редактиране на кода]

В града е разположена местната регионална библиотека „Петър Стъпов“, разполага с модерна база, с 6 читални и предлага близо 330 хиляди тома литература. Изпълнява функциите на съвременен граждански и информационен център със собствена компютърна мрежа.

Изобразително изкуство[редактиране | редактиране на кода]

В града има Школа за изобразителни изкуства, основната ѝ дейност е обучение на ученици от 5 до 18 годишна възраст, в областта на изобразителните изкуства. Нейните възпитаници са носители на награди от международни конкурси в Япония, Италия, Полша, Република Македония, Чехия, Германия и др.

Народни танци[редактиране | редактиране на кода]

В града функционират Професионален ансамбъл „Мизия“ (с професионални танцьори и оркестър), Школа „Рождество Христово“ (с групи за деца и възрастни, начинаещи и напреднали), младежки ансамбъл към Обединен Детски Комплекс (съставен основно от ученици до 8-ми клас) и детски ансамбъл „Шарено герданче“ към Младежки дом – Търговище.

Мажоретки и мажоретни състави[редактиране | редактиране на кода]

Някои училища имат собствени мажоретни състави, в които участие взимат деца от съответното училище, най-често под формата на свободно избираема подготовка. Търговище разполага и с частен мажоретен състав – мажоретки Flash Търговище, който се състои предимно от ученици до 8-ми клас.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Туристическо дружество „Никола Симов“, създадено на 30 ноември 1903 година.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Стадион „Димитър Бурков

Традиционно силни спортове в града са футбол, автомобилизъм, борба, тенис на маса, спортна стрелба, художествена гимнастика и др.

Футболните отбори на града са: „Светкавица“, „Боровец“, и Въбел. Освен футболни отбори в града са още спортен клуб по спортна стрелба „Светкавица“ и карате-клуб „Тангра“, спортни танци – клуб „Киара“, Бокс и кикбокс клуб „Светкавица“ и много други спортове като борба, баскетбол, волейбол, гимнастика, ММА (свободни боеве). Клуб по карате Kиокушинкай „Ояма“. Клуб по спортно ориентиране „Вариант 5“.Мото клуб „Екстрийм Райдърс“ и „АСК Търговище-Авто 2001“

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • 29 януари – освобождение на града от османска власт.
  • В средата на месец май се провежда традиционен панаир, познат като Пролетен панаир и Изложение на индустриални стоки. През 2010-та година панаирът се проведе от 10 май до 16 май.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  2. Население – градове в България – „WorldCityPopulation“
  3. а б в Селски туризъм в град Търговище // Bgglobe.net ((bg))
  4. http://www.traditsiya.com/tyrgoviste/tyrgoviste.php
  5. Население – градове в България – „НСИ“
  6. Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“
  7. Население – градове в България (1887 – 1946) – „БАН“
  8. Национален статистически институт. Население по области, общини, населени места и самоопределение по етническа принадлежност към 01.02.2011 г.. // Архив на оригинала от 2012-04-22. Посетен на 2012-12-09.
  9. Побратимени градове в България // Namrb.org ((bg))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]