Здравец (област Търговище)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Здравец.

Здравец
Общи данни
Население471 души[1] (15 септември 2022 г.)
33,6 души/km²
Землище14,012 km²
Надм. височина206 m
Пощ. код7769
Тел. код06023
МПС кодТ
ЕКАТТЕ30644
Администрация
ДържаваБългария
ОбластТърговище
Община
   кмет
Търговище
Дарин Димитров
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Здравец
Христо Маринов
(БСП)

Здравец е село в Североизточна България. То се намира в община Търговище, област Търговище.

История[редактиране | редактиране на кода]

Археологически разкопки на 400 м източно от селото, близо до ЖП спирка Здравец, разкриват селищна могила от халколита, с диаметър 80 м и височина 4–5 м.[2]

В Здравец (или Подгорица) се заселва и служи като енорийски свещеник учителят Георги Попнаумов от Бобища, Костурско.[3]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]

Година на
преброяване
Численост
1934739
1946675
1956690
1965612
1975551
1985525
1992510
2001504
2011328

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост Дял (в %)
Общо 328 100.00
Българи 166 50.60
Турци
Цигани
Други 149 45.42
Не се самоопределят
Не отговорили 5 1.52

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Църквата в с. Здравец, обл. Търговище, е построена през 1895 г. от майстор Никола от Плевенско. Тя е трикорабна, куполна базилика, с една полукръгла апсида. Иконостасът е с 40 икони. Има просторен балкон за женско отделение. Притворът е построен по-късно. Над него се издига хубава камбанария, която е осветена от Варненския и Преславски митрополит Симеон през 1907 година. Храмът е висока масивна сграда, която доминира над цялото селище. От 2009 г. тук служи свещ. Анатоли Ангелов Тодоров, който е завършил теология в Шуменския университет.[7]

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Храната на беломорците е описана в извадка от книгата на Георги Каратанасов „Здравец. Досег с миналото“.[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]