Направо към съдържанието

Баячево

Баячево
България
43.2295° с. ш. 26.6629° и. д.
Баячево
Област Търговище
43.2295° с. ш. 26.6629° и. д.
Баячево
Общи данни
Население919 души[1] (15 март 2024 г.)
59,8 души/km²
Землище15.369 km²
Надм. височина193 m
Пощ. код7745
Тел. код06063
МПС кодТ
ЕКАТТЕ03037
Администрация
ДържаваБългария
ОбластТърговище
Община
   кмет
Търговище
Дарин Димитров
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Баячево
Мехмед Хасанов
(БСП)

Баячево е село в Североизточна България. То се намира в община Търговище, област Търговище.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Баячево се намира в североизточната част от град Търговище на 10 км от областния град.

Селото е разположено на дължина, с което е уникално. Улиците на селото са 20 км и е едно от селата с най-голяма площ в община Търговище.

История[редактиране | редактиране на кода]

След археологически разкопки на 400 м източно от селото е разкрита селищна могила от халколита. Непосредствено южно от нея е разположено селище от същия период.[2]

Според историята на село Баячево с автор Хр. Петков от 25 декември 1956 г. селото носи името на основателя си българин – баяч. Той „изхонвал бесове“, лекувал различни болести посредством врачуване и баене и оставил името си на едно чисто българско село. По-късно по време на османската власт турците са преименували селото на „Бояджикьой“, но не могли да популяризират това име и селото си останало с името Баячево.

Според баба Незифе Гаджал името на селото е от 16 век когато султан Баязид се отбил за кратка почивка. Харесала му природата, хората и казал „Това село ще бъде кръстено на мое име – Баязид и ще му викат Баячево“.

Кметство, Целодневна детска градина, читалище основано през 1927 г.

Хора от селото са участници в Първата световна война Трима са наградените за храброст. Това са:

редник Ахмед Ахмедов Кондаров от 31-ви пехотен полк, 7-а рота. Награден със знак на военния орден „За храброст“, IV ст., ефрейтор Колю Костадинов Дончев от 31-ви пехотен полк, 1-ва рота. Награден с войнишки кръст „За храброст“, IV ст., ефрейтор Стойко Матев Стойков от 47-и пехотен полк. Награден с военен орден „За храброст“, ІV ст.

Част от загиналите участници в боеве на българската армия за овладяване на Тутраканската крепост са погребани в Мемориал "Военна гробница-1916 г.". Намира се на 10 км южно от гр. Тутракан и 1,5 км североизточно от с. Шуменци, община Тутракан, на мястото на форт № 7 на някогашната румънска крепост (по българската номерация на фортовете). Това са:

Редн. Ганчо Иванов Ганчов, н. 1914, 31 п., 10 р., убит на 5.09.1916 г. при гр. Тутракан; Редн. Денчо Станев Славов, 31 п., 13 р., убит на 5.09.1916 г. при гр. Тутракан; Редн. Христо Димов Дамянов, н. 1911, 31 п., 7 р., убит на 5.09.1916 г. при гр. Тутракан

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]

Година на
преброяване
Численост
19341159
19461204
19561131
19651076
19751113
19851003
1992912
2001857
2011759
2021916

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост Дял (в %)
Общо 759 100.00
Българи 135 17.78
Турци 380 50.06
Цигани 11 1.44
Други 0 0.00
Не се самоопределят 29 3.82
Не отговорили 204 26.87

Източници[редактиране | редактиране на кода]

6. Картотека на военните паметници в област Силистра - 2014.pdf (government.bg)