Пресиян (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Пресиян.

Пресиян
Общи данни
Население 191 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 16,076 km²
Надм. височина 379 m
Пощ. код 7762
Тел. код 06006
МПС код Т
ЕКАТТЕ 58219
Администрация
Държава България
Област Търговище
Община
   - кмет
Търговище
д-р Дарин Димитров
(ГЕРБ)

Пресиян е село в Североизточна България. То се намира в община Търговище, област Търговище.

География[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

Историята на селото от най-древни времена е забулена до голяма степен в неизвестност. Едно старо предание говори, че селото е заселено на сегашното си място, за да се избяга от чумата, която тогава върлувала наоколо. Преди това то се е намирало (местило) на още три места – в местностите Горен Юртлук, Долен Юртлук и Ортакьой (средно село). Тогава мястото на днешното село Пресиян е било обрасло с буйни дъбови гори. За строежа на къщите на жителите са били използвани дърветата от горите наоколо и те постепенно са отстъпили място на заселниците. Последното вековно дъбово дърво от 15-тината останали от тези гори оцеляло на площада на селото до 1948 г.

До Освобождението на България селото е било почти изцяло турско. Наричало се е Салтъклар, име което носи до 7 декември 1934 г. Около 1883 г. в него е имало около 100 турски къщи. Стари предания говорят, че една част от най ранните турските заселници дошли в селото от района на град Мека. Преди заселването на турците селото е било българско, но част от населението е било избито, а останалото постепенно се претопило. Единствен спомен от старите български жители са заварените от турците старинни имена на някои местности около селото – Марабунар, Гяурчаарсъ, Домусдиамент.

Първата по-голяма вълна от нови заселници в селото идва след Илинденско-Пребраженското въстание, основно от село Марулево, Горноджумайско през 1903 г. Повече български заселници в Пресиян идват 5 години след Освобождението – около 1883 г. Най-ранните преселници-българи остават там само няколко години и отново се изселват, защото мястото не им харесало. Един от най-първите заселници е Стоилко Димитров Петков, родом от село Хърсово, Благоевградско. Когато се изселва от родното си село е бил вече младеж на около 17 години. Неговите съселяни в движението си към свободна България първоначално са усядали в села на Плевенско, Ловчанско, Омуртагско, като са търсели освободени от черкезите земи, за да развият своя поминък и удобни места за заселване. Преди идването им в селото част от тях са престояли известно време в село Дербент (дн. Пролаз), Търговищко, но понеже това село било на главен път и е имало голямо движение и върлуващи разбойници, напускат селото и идват в Салтъклар (Пресиян). Един от тези заселници е бил Димитър Русев Тънгаров. От първите заселници е бил и Стойно Георгиев Стойнов от Марулево.

Около 1905 г. идва нова вълна заселници от Старозагорско. През 1929 г. идват заселници-българи и от Беломорието – от селата Малък Дервент и Голям Дервент.

Изселването на турците от селото започва още след Освобождението, но по масов характер придобива в изселническите вълни от 1929 г, 1935 г. и 1961 г.

Първото съвременно училище в селото е открито през 1892 г., а пръв учител е бил Цвятко Стойнов Парашканов от същото село.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметство;
  • Народно читалище „Светлина-1929“;

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • 2 август - Илинден - празник на селото, свързан с Илинденско-Преображенското въстание и преселниците-бежаници в селото дошли от района на въстанието след неговия погром.

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Пресиян
Загинали в Балканските войни (1912-1913)
  • р-к Ангел Славов Димитров – при Караагач (Източна Тракия);
  • р-к Георги Ангелов Христов – при Чаталджа;
  • р-к Геню Славов Димов – при Петра (Източна Тракия);
  • р-к Троян Георгиев Милушев – при Синеклий;
  • р-к Колю Петров Атанасов – при Чаталжда;
  • р-к Слави Георгиев Димов – при Петра;
  • р-к Милко Николов Стойчев – при Караагач;
  • р-к Иван Славов Димов – при Китка;
Загинали в Първат световна война (1915-1918)
  • мл. подоф. Кръстю Стойков Димитров (Чаушев) – при Кокарджа (Северна Добруджа);
  • ефр. Желю Георгиев Димов – при Азаплар (Северна Добруджа);
  • р-к Лечо Жеков Димов – София;
  • р-к Жеко Желев Бакърджиев – при Кокарджа;
  • р-к Петко Георгиев Милушев – при Жижила (Северна Добруджа);