Острец (община Търговище)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Острец.
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
 |
| Острец | |
  Острец  Острец | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 222 души[1] (31 декември 2025 г.) 19,9 души/km² |
| Землище | 11,169 km² |
| Надм. височина | 128 m |
| Пощ. код | 7743 |
| Тел. код | 06029 |
| МПС код | Т |
| ЕКАТТЕ | 54345 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Търговище |
| Община – кмет | Търговище Дарин Димитров (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Острец Кольо Кръстев (независим) |
Острец е село в Североизточна България. То се намира в община Търговище, област Търговище.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в източната част на област Търговище, на границата ѝ с област Шумен. Релефът на землището е равнинно-хълмист. Надморската височина на Вранското равнище е 67 метра, а най-високата точка – 175 метра е връх „Чучката“, който е на изток от Острец.
Климатът на селото е умерено континентален – с горещо лято и студена зима. Селото е под влиянието на западни и северни ветрове. През ранна пролет падат много слани. Градушките са често явление. Почвите в землището на селото са черноземни, а около течението на река Врана – алувиално-ливадни.
История
[редактиране | редактиране на кода]Старото име на селото е Ялъмлар. Преименувано е на 14 август 1934 г. на Острец.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]
|  |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 435 | 100.00 |
| Българи | 72 | 16.55 |
| Турци | 30 | 6.89 |
| Цигани | 326 | 74.94 |
| Други | ||
| Не се самоопределят | ||
| Неотговорили | 3 | 0.68 |
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]
В селото има три стари кладенеца, които са действащи – „Куш пунар“, „Кавакът“ и „Паша пунар“.
Материално културно наследство
Списъкът на недвижимите културни ценности – паметници на културата – на територията на Община Търговище съгласно Закона за културното наследство включва четири обекта, намиращи се в землището на селото[5]:
- Мостът на р. Врана и чешмата край реката (архитектурно-строителни)
- Надгробна могла в м.”Новите лозя” (археологически)
- Паметна плоча на загиналите във войните за България остречени – 1912 г., 1945 г. (исторически)
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Славейко Димитров (р. 1933), български офицер, генерал-майор
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ „Справка за населението на село Острец, община Търговище, област Търговище, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 2 декември 2018.
- ↑ „The population of all towns and villages in Targovishte Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 2 декември 2018. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Архивиран от оригинала на 3 юни 2025. Посетен на 2 декември 2018. (на английски)
- ↑ НИКНН. Национален публичен регистър. Списък на недвижимите културни ценности /НКЦ/ /паметници на културата/ на територията на Община Търговище, Област Търговище , съгласно Закона за културното наследство /ЗКН/ http://ninkn.bg/documents/download/232
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Беломорие Архив на оригинала от 2014-12-17 в Wayback Machine.
- Зърна от пъстра броеница – стихове и разкази от Златко Станков Везиров.
- Речник на употребявани думи от беломорци – събран от няколко книги и недовършен.
- Откъси от „Разорението на тракийските българи през 1913 година“ от Л. Милетич.
- Изселването от село Янурен (родното място на първите заселници от Беломорието в с. Острец) от Златко П. Бобчев, вестник Тракия, 16.4.1992.
- Остречани, загинали във войните
| ||||||||||
