Острец (община Търговище)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Острец.

Острец
Общи данни
Население 449 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 11,169 km²
Надм. височина 128 m
Пощ. код 7743
Тел. код 06029
МПС код Т
ЕКАТТЕ 54345
Администрация
Държава България
Област Търговище
Община
   - кмет
Търговище
Дарин Димитров
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Острец
Кольо Кръстев
(независим)

Острец е село в Североизточна България. То се намира в община Търговище, област Търговище.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в източната част на област Търговище, на границата ѝ с област Шумен. Релефът на землището е равнинно-хълмист. Надморската височина на Вранското равнище е 67 метра, а най-високата точка – 175 метра е връх „Чучката“, който е на изток от Острец.

Климатът на селото е умерено континентален – с горещо лято и студена зима. Селото е под влиянието на западни и северни ветрове. През ранна пролет падат много слани. Градушките са често явление. Почвите в землището на селото са черноземни, а около течението на река Врана – алувиално-ливадни.

История[редактиране | редактиране на кода]

Старото име на селото е Ялъмлар. Преименувано е на 14 август 1934 г. на Острец.

Долината на река Врана е плодородна, затова тук винаги е имало живот. По тези места са живели тракийските племена гети и кробизи. Има намерен тракийски могилен акропол в местността "Ламарата", селището е в местността "Тузлата". На Лаз баир са открити останки от римско време, т.нар. вила Рустика. Имаше и "милиарен" камък до река Врана, но при корекцията, строителни войски го заравят дълбоко при изкопните работи. Предмети от старобългарско селище от Първата българска държава се намериха в местността "Бозалъка".

Селото преди османското нашествие през 1388 година е било българско. Открити са имена на българи и през 1607 година и през 1658 година. Плащали са данък и тогава вече е тимар на Мерид. Помохамаданчването е направено вероятно през 1689 година, когато тук минават татарите на Селим Гирай. За Острец пише и в "Маджарски пътеписи за Балканите - ХІV - ХІХ век", и в "Немски и австрийски пътеписи", където Симперт Нигел пише, че са минали през село Ялъмлар, през село Бухлар на 15 януари 1700 година.

Женска носия от село Янюрен

Името на селото произлиза, според проф. Йордан Заимов от БАН, от турска почва, "и е мн. число от личното име Ялъм от турската дума yaalim, която значи острие, клин, пламък. При превода му е взето първото значение на думата - острие. Би трябвало по-правилно да се преведе Острьовци, а не Острец. Лар е родово окончание и прибавено се чете Ялъмлар - хората на Ялъмов".

През турско тук е живяло и племето Лази, което вероятно е преселено насилствено през 16-17 век, защото старите турци помнеха от дедите си за него. Черкези тук не са живели, но се знае, че са извършвали нападения над хора, отиващи на Ески Джумайския панаир.

Освобождението от турско става не на 3 март 1878 година, а на 17 юли 1878 г., когато след четиримесечното примирие, то, останало на демаркационната линия, получава свободата си, когато генерал Белокопитов минава тук, на път за Шумен.

Една година след това в Ялъмлър пристигат избягалите от с. Янюрен, Дедеагачко, от Беломорието тракийци, които и до днес наричат беломорци. Първите заселници са няколко семейства роднини. Прииждат още беломорци, "шопи", още тракийци и заживяват заедно в разбирателство. Занятието им е земеделие и скотовъдство, а шопите са строители. Участват остречани във всички войни, в които загиват 27 души, някои останали живи са наградени, но болката от войната остава завинаги в душите на хората

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[1][2]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 863
1946 821
1956 765
1965 721
1975 580
1985 546
1992 567
2001 484
2011 435

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 435 100.00
Българи 72 16.55
Турци 30 6.89
Цигани 326 74.94
Други
Не се самоопределят
Не отговорили 3 0.68

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Изпълнение на самодейци в читалището

В селото има три стари кладенеца, които са действащи – „Куш пунар“, „Кавакът“ и „Паша пунар“.

Характерни изрази:

  • На сая хустата хи погледни колку е мацана!
  • Забуди двя чеперади и опени прелото!
  • Щу цирикъш, ре?
  • Цинигурят хлял чик ъх собата.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Славейко Димитров (р. 1933), български офицер, генерал-майор
  • Огнян Андреев (р. 1971),кмет на Острец 2016- 2019, 2019- Е,
  • Златко Станков Везиров -р.1910
  • Никола Христов Генчев - учител
  • Дечка Василева Неделчева - агроном
  • Гено Пенчев Генов,
  • Боян Николов Петров
  • Стефан Евтимов Митев- зоотехник
  • Георги Илиев Георгиев -Първи получил най-високо образование с аспирантура е, завършил машинно инженерство в Ленинград,
  • Димитър Кръстев Димитров,
  • Виолета Иванова Грудева,
  • Петър Генчев Христов,
  • Кольо Димов Йорданов - дългогодишен директор на "Безалкохолни напитки" в Търговище,
  • Сийка Димитрова Николова,
  • Соня Йорданова Златкова.
  • Стойчо Костов Карамфилов - Първият, който е завършил право,
  • юрист е и Веселина Стоева Станкова,
  • право са завършили и потомците на остречани Васил Ангелов Василев, Соня Атанасова Стойнова Мицова-Янкулова, Румен Атанасов Стойнов
  • офицери от армията и милицията са Веселин Станишев Ангелов, Атанас Костадинов Димитров, Ради Атанасов Хаджирадев, Коста Маринов Мостов, Любомир Николов Ламбов, Марин Василев Илиев, Димитър Златков Кючуков.
  • Потомци на остречани са д-р Нели Захариева Златева - стоматолог,
  • Данчо Панайотов Тодоров - лекар,
  • д-р Иван Тянев - лекар,
  • Красимир Трендафилов Куртев Демиров - военен, офицер,
  • Стелиян Кирилов Димитров Милев - офицер, военен,
  • доцент Чавдар Златков Везиров - инженер.
  • С висше икономическо образование са Йорданка Тодорова Атанасова, Иван Станков Стойчев, Галина Янкова Радева, Веска Иванова Тодорова.
  • Актриса е Добринка Добрева,
  • а Златка Йорданова Златкова - зъботехник.
  • Само учителите от Острец са около 35 човека - със средно, полувисше и висше педагогическо образование. В годините на "тоталитаризма", както сега някои го наричат, нямаше млад човек без поне средно образование. И българи, и турци, и цигани учеха! Взеха професии, но земята се обработваше с машини вече в ТКЗС и младите отидоха в градовете, в заводите. Потомците им също са хора образовани, със солидни професии и където и да са, имат работа
  • Златко Станков Везиров. Първият учител висшист е Никола Христов Генчев, роден през 1910 г., първият агроном-висшист е жена Дечка Василева Неделчева, следвана от Гено Пенчев Генов, Боян Николов Петров, а зоотехник е Стефан Евтимов Митев. Първи получил най-високо образование с аспирантура е Георги Илиев Георгиев, завършил машинно инженерство в Ленинград, а аспирантура - в Москва. Инженери са и Димитър Кръстев Димитров, Виолета Иванова Грудева, Петър Генчев Христов, Кольо Димов Йорданов - дългогодишен директор на "Безалкохолни напитки" в Търговище,Сийка Димитрова Николова, Соня Йорданова Златкова. Първият, който е завършил право от село е Стойчо Костов Карамфилов, юрист е и Веселина Стоева Станкова, право са завършили и потомците на остречани Васил Ангелов Василев, Соня Атанасова Стойнова Мицова-Янкулова, Румен Атанасов Стойнов Мицов. Със званието "генерал" е удостоен Славейко Димитров Славов, офицери от армията и милицията са Веселин Станишев Ангелов, Атанас Костадинов Димитров, Ради Атанасов Хаджирадев, Коста Маринов Мостов, Любомир Николов Ламбов, Марин Василев Илиев, Димитър Златков Кючуков. Потомци на остречани са д-р Нели Захариева Златева - стоматолог, Данчо Панайотов Тодоров - лекар, д-р Иван Тянев - лекар, Красимир Трендафилов Куртев Демиров - военен, офицер, Стелиян Кирилов Димитров Милев - офицер, военен, доцент Чавдар Златков Везиров - инженер. С висше икономическо образование са Йорданка Тодорова Атанасова, Иван Станков Стойчев, Галина Янкова Радева, Веска Иванова Тодорова. Актриса е Добринка Добрева, а Златка Йорданова Златкова - зъботехник. Само учителите от Острец са около 35 човека - със средно, полувисше и висше педагогическо образование. В годините на "тоталитаризма", както сега някои го наричат, нямаше млад човек без поне средно образование. И българи, и турци, и цигани учеха! Взеха професии, но земята се обработваше с машини вече в ТКЗС и младите отидоха в градовете, в заводите. Потомците им също са хора образовани, със солидни професии и където и да са, имат работа

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Справка за населението на село Острец, община Търговище, област Търговище, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 2 декември 2018. (на български)
  2. „The population of all towns and villages in Targovishte Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 2 декември 2018. (на английски)
  3. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 2 декември 2018. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България