Голямо Соколово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Голямо Соколово
11149285 848422518585843 1686394919224117530 n – Копие.jpg
Сградата на кметството
България
43.3333° с. ш. 26.5° и. д.
Голямо Соколово
Област Търговище
43.3333° с. ш. 26.5° и. д.
Голямо Соколово
Общи данни
Население 491 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 15,291 km²
Надм. височина 203 m
Пощ. код 7778
Тел. код 06061
МПС код Т
ЕКАТТЕ 15919
Администрация
Държава България
Област Търговище
Община
   - кмет
Търговище
д-р Дарин Димитров
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Голямо Соколово
Алиме Ахмедова
(ДПС)

Голямо Соколово е село в Североизточна България. То се намира в община Търговище, област Търговище.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 203 м. надморска височина, като координатите са 43° 20′ 0″ с.ш. , 26° 30′ 0″ и.д. Намира се на 15 км. от областния център град Търговище, на 25 км. от град Попово и 30 км. от град Разград. Селото граничи със следните села: Бистра, Дралфа, Ралица, Чудомир, Маково и Подгорица. Релефа е предимно равнинен, като южната част се състои от гори. Климатът се характеризира със студени североизточни ветрове през зимните месеци, а лятото е горещо и сухо. Годишното количество на валежите в село Голямо Соколово е 580 мм. на кв.м. Почвите са типично черноземни. В близост до селото се намира големите язовири Съединение, Росина и Бели Лом; а в самото село се намира микроязовир.

Растителен и животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Южната част от земите на селото са представени със широколистна растителност, а северната – с тревиста. Като растат следните видове: дива круша, ясен, липа, габър, дъб, смрадлика, глог, трънка, шипка, млечка, магарешки бодили и други. Животинския свят е характерния за региона. Предимно срещаните видове са лисици, зайци, бели щъркели, врабчета, лястовици, язовци, мишки, лалугери, сърни, яребици, пъдпъдъци и костенурки. Рядко срещани са сива чапла, черен щъркел, кълвачи и други. Водният свят също е разнообразен: червеноперка, таранка, шаран, пръскач, мряна, кротушка, обикновен рак, речна змиорка, рядко водни костенурки, водни змии през лятото и т.н .

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Ниския релеф спомага развитието на основният поминък на хората – земеделието, които сформират ЗК Надежда – 2 която обработва земите на местните хора. Отглеждат се почти всички култури характерни за региона – пшеница, слънчоглед, ечемик, рапица, царевица, както и вишни, лешници, сливи. На територията на селото функционират няколко предприятия занимаващи се с отглеждането на птици. Съществува ферма за крави. Въпреки това безработицата е голяма, икономически селото изостава, поради което местните жители са принудени да работят или в града или да емигрират.

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма данни за съществуване на селището в древни и средновековни времена. Селото възниква по времето на Османската империя от българи-емигранти от планинските краища към 17 или 18 век, под името Коджа Дуан, което буквално на турски означа Голям Сокол. На 30 януари 1878 г. селото, ден след град Търговище бива освободено. През Балканските войни и Първата световна война, селото дава няколко войника. През 1936 г. тогавашното име „Коджа Дуан“ бива сменено на Голямо Соколово, останало и до днес. В близост до селото в местността Текето се намира тюлбето на Юсеин баба. Където месните (мюсюлмани и християни) пренасят в жертва курбани на всевишния. Правят молебен за дъжд според легендата Юсеин баба е построил тюлбето с една тесла заедно със Демир баба, който има тюлбе в близост до с.Свещари, Разградско; на когото му притрябвала теслата, се провиквал и другият му я хвърлял. Кметове на селото са били Славчо Ганчев (1979 – 1987), Иринка Иванова (1987 – 1991), Василка Колева (1991 – 1995), Гинка Йорданова (1995 – 1999), Иво Христов (1999 – 2007), Юсеин Хамидов (2007 – 2011) и Алиме Ахмедова (2011-).

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на селото през последните години значително намалява и застарява, поради лошата икономическа ситуация. През 1944 селото е наброявало над 1500 души, като днес е малко над 500 души. Като от които:

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

На 6 май всяка година се правят събори със състезания с коне. Празнуват се редовно християнските празници Коледа и Великден, както и мюсюлманските Рамазан и Курбан байрам.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]