Преброяване на населението в България (1956)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Преброяването на населението в България през 1956 година се състои на 1 декември. За първи път семейството става единица на наблюдение. Преброява се жилищния фонд без да се преброяват стопанските сгради. За първи път е извършена репрезентативна обработка на данните от преброяването на населението въз основа на 5 % извадка.[1]

Към 1 декември 1956 г. населението на страната е 7 613 709 души, от тях 3 799 356 (49.90 %) са мъже и 3 814 353 (50.10 %) са жени. Населението в градовете е 2 556 071 (33.57 %), а в селата е 5 057 638 (66.43 %).[2]

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Местоживеене и пол[редактиране | редактиране на кода]

Население по местоживеене и пол:[2]

Всичко Мъже Жени Жени на
1000 мъже
Общо 7 613 709 3 799 356 3 814 353 1 004
В градовете 2 556 071 1 276 670 1 279 401 1 002
В селата 5 057 638 2 522 686 2 534 952 1 005
Относителен дял на
градското население
33.57 % 33.47 % 33.54 %

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи:[3]

Етническа група Численост Дял (в %)
Общо 7 613 709 100.00
Българи 6 506 541 85.45
Турци 656 025 8.61
Цигани 197 865 2.59
Друга 253 278 3.32
Не се самоопределя

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Статистика“         Портал „Статистика          Портал „България“         Портал „България