Православие в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Православие изповядват мнозинството от населението на България. Според преброяването на населението през 2011 г. изповядващите православие са 4 374 135 души, или 59.39 процента от населението на страната.[1]

Църкви[редактиране | редактиране на кода]

Преброявания на населението[редактиране | редактиране на кода]

През периода 1956–1985 г. в съответствие с господстващата тогава идеология и схващането, че населението в България е с антирелигиозен и атеистичен характер, признакът „вероизповеданиe“ не е включван в програмата на наблюдение при преброяванията на населението. Като мотив за изключване на въпроса за вероизповеданието е използван и доводът за невъзможността да се получи вярна структура на населението по този признак, поради страха на хората по различни съображения да покажат истинската си принадлежност към една или друга религия.[2]

При преброяването на населението през 1992 г. въпросът за вероизповеданието заедно с етническата група и родния език отново е включен в програмите на наблюдение. Основната причина е, че както е посочено и в международните препоръки подготвени от Статистическия отдел на ООН, въпросът за вероизповеданието подпомага в голяма степен установяването на етническия състав на населението.[2]

Численост и дял[редактиране | редактиране на кода]

Доминиращо вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г. (по общини):   Православие   Ислям   Католицизъм   Непоказано или не се декларират

Численост и дял на изповядващите православие в България, според преброяванията на населението през годините:[2][1]

Година Дял
(в %)
Численост
1887 76.85 2 424 371
1892 78.73 2 606 786
1900 80.65 3 019 999
1910 84.00 3 643 918
1920 83.80 4 062 097
1926 83.39 4 569 074
1934 84.38 5 128 890
1946 84.90 5 967 992
1992 85.71 7 274 592
2001 82.64 6 552 751
2011 59.39 4 374 135

Численост и дял на изповядващите православие по области, според преброяванията на населението през годините:[3][1]

Област Численост Област Дял (в %)
2001 2011 2001 2011
Общо 6 552 751 4 374 135 Средно за страната 82.64 59.39
Благоевград 268 968 196 942 Благоевград 78.83 60.86
Бургас 339 653 229 985 Бургас 80.19 55.30
Варна 394 357 283 143 Варна 85.35 59.59
Велико Търново 254 914 160 705 Велико Търново 86.95 62.16
Видин 125 063 70 224 Видин 96.14 69.51
Враца 229 452 106 989 Враца 94.41 57.25
Габрово 131 325 83 955 Габрово 91.11 68.42
Добрич 163 091 103 209 Добрич 75.77 54.41
Кърджали 35 265 23 916 Кърджали 21.50 15.65
Кюстендил 154 637 101 506 Кюстендил 95.14 74.26
Ловеч 146 778 84 508 Ловеч 86.36 59.75
Монтана 168 171 100 571 Монтана 92.27 67.90
Пазарджик 250 556 161 157 Пазарджик 80.63 58.48
Перник 146 141 90 367 Перник 97.53 67.67
Плевен 275 112 153 050 Плевен 88.18 56.73
Пловдив 608 226 428 078 Пловдив 84.96 62.67
Разград 65 480 41 116 Разград 42.96 32.84
Русе 215 434 144 073 Русе 80.94 61.24
Силистра 83 969 51 793 Силистра 59.13 43.35
Сливен 178 721 100 523 Сливен 81.80 50.90
Смолян 41 599 28 294 Смолян 29.69 23.23
Софийска 261 996 167 620 Софийска 95.88 67.72
София 1 122 944 892 511 София 95.90 69.10
Стара Загора 329 628 210 440 Стара Загора 88.94 63.14
Търговище 75 236 45 963 Търговище 54.64 38.04
Хасково 227 593 152 392 Хасково 82.02 61.88
Шумен 120 787 83 930 Шумен 59.09 46.49
Ямбол 137 655 77 175 Ямбол 88.20 58.71

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в ((en))  „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 4 август 2017.
  2. а б в ((bg))  „Структура на населението по вероизповедание (1887–1946 г.; 1992–2001 г.)“. // nsi.bg. Посетен на 4 август 2017.
  3. ((bg))  „Население към 1.03.2001 г. по области и вероизповедание“. // eurac.edu. Посетен на 6 август 2017.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „България“         Портал „България