Албанци в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Албанци, т.е. население с произход предимно от територията на република Албания - на територията на република България, е емигрирало масово по време на Османската империя. Към 2016 г., Мандрица е единственото известно като "албанско" село/селище в България. Предходно, през средновековието, земите на днешна Албания били в състава на Първата и Втората българска държава (Албания под българска власт), като по-интегрирани били тези на днешна южна Албания, за разлика от онези останали във византийската тема Дирахий - постфактум Албанско кралство, което номинално е под неаполитанската корона. В дубровнишката грамота последните земи са маркирани като арбанска земя (днес този район се намира на територията на област Дебър). [1]

Асимилация[редактиране | редактиране на кода]

Предвид спорната народностна стойност на това население с произход от т.нар. през Възраждането - Арнаутлък, то въпреки своя местен език, попаднало в българска среда, се претопява. Това важи най-вече за албанците-християни. [2]

Струи албанско население, или по-точно арнаути /както са известни сред българите/, е протичало към Източните Балкани през Шопско към Мизия и Тракия - от територията на днешна Северна Албания, както и от Епир. Арнаутите са също така известни в Елада като арванити, а в южна Италия /Магна Греция/ - като арбъреши.

Селища в днешна България с т.нар. арнаутско население били [3]:

  1. Арбанаси;
  2. Копиловци;
  3. Червена вода;
  4. Пороище;
  5. Добрина;
  6. Девня;
  7. София през 17 век със своята арнаутска махала /еснафи - сладкари и бозаджии/ имала предимно арнаутски облик;
  8. Горно Арбанаси;
  9. Долно Арбанаси;
  10. както и Кратово - днес на територията на република Македония, чийто жители постафактум масово се преселват в Кюстендилско.

Преселения[редактиране | редактиране на кода]

Т.нар. арнаути от българските земи участвали в редица бунтове по време на османското владичество, след което се изселвали във Влашко, Молдова и Новорусия. Също така много арнаутски селища имало и в Източна и Западна Тракия. [4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]