Албанци в България

Албанци, т.е. население с произход предимно от територията на република Албания - на територията на република България, е емигрирало масово по време на Османската империя. Към 2016 г., Мандрица е единственото известно като "албанско" село/селище в България. Предходно, през средновековието, земите на днешна Албания били в състава на Първата и Втората българска държава (Албания под българска власт), като по-интегрирани били тези на днешна южна Албания, за разлика от онези останали във византийската тема Дирахий - постфактум Албанско кралство, което номинално е под неаполитанската корона. В дубровнишката грамота последните земи са маркирани като арбанска земя (днес този район се намира на територията на област Дебър). ^[1]

Асимилация[редактиране | редактиране на кода]

Предвид спорната народностна стойност на това население с произход от т.нар. през Възраждането - Арнаутлък, то въпреки своя местен език, попаднало в българска среда, се претопява. Това важи най-вече за албанците-християни. ^[2]

Струи албанско население, или по-точно арнаути /както са известни сред българите/, е протичало към Източните Балкани през Шопско към Мизия и Тракия - от територията на днешна Северна Албания, както и от Епир. Арнаутите са също така известни в Елада като арванити, а в южна Италия /Магна Греция/ - като арбъреши.

Селища в днешна България с т.нар. арнаутско население били ^[3]:

Арбанаси;
Копиловци;
Червена вода;
Пороище;
Добрина;
Девня;
София през 17 век със своята арнаутска махала /еснафи – сладкари и бозаджии/ имала предимно арнаутски облик;
Горно Арбанаси;
Долно Арбанаси;
както и Кратово - днес на територията на република Македония, чийто жители постафактум масово се преселват в Кюстендилско.

Преселения[редактиране | редактиране на кода]

Т.нар. арнаути от българските земи участвали в редица бунтове по време на османското владичество, след което се изселвали във Влашко, Молдова и Новорусия. Също така много арнаутски селища имало и в Източна и Западна Тракия. ^[4]