Население на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене


Население на България
Bulgaria-demography.png
Население на България в периода между 1960-2010 година
Население: Понижение 7 153 784 (2015)
6 924 716 (според ЦРУ към юли 2014 г.)
Прираст: Понижение −6.1 /1 000 души (2012)
Раждаемост: Понижение 9.2 /1 000 души (2015)
Смъртност: Повишение 15.3 /1 000 души (2015)
Продължителност на живота: Повишение 74.5 години (2013-2015)
–мъже: Повишение 71.1 години (2013-2015)
–жени: Повишение 78.0 години (2013-2015)
Коефициент на плодовитост: Повишение 1.53 живородени деца/жена (2015)
Детска смъртност: Понижение 6.6 смъртни случая/1 000 бебета (2015)
Възрастова структура:
0-14 години: Шаблон:Повишени 14.0 %
15-64 години: Понижение 67.8 %
Над 65 години: Повишение 20.4 % (2015)
Съотношение между половете:
Общо: 0.84 мъже/жена (2009)
При раждане: 1.06 мъже/жена
До 15 години: 1.05 мъже/жена
15-64 години: 0.97 мъже/жена
Над 65 години: 0.68 мъже/жена
Произход:
Националност: Българи
Основна народност: Българи (84.8%)
Малцинствени народи: Турци (8.8%)
Роми (4.7%)
Езици:
Официални езици: Български (85.2%)
Говорими езици: Български, турски, ромски

По данни от 31 декември 2015 г. населението на страната е 7 153 784 души.[1] Окончателното преброяване на населението в България през 2011 г. сочи 7 364 570 души. По данни от предишното преброяване от 2001 г. населението на България е било 7 932 984, а в 1989 г. - 9 009 018 души.

Динамика[редактиране | редактиране на кода]

В България периодично се провеждат преброявания от НСИ. Динамиката на населението се определя от количественото му изменение във времето, като тенденцията е намаляване на фона на растящото население в световен мащаб. Таблиците и графиките по-долу дават числов израз на тези закономерности.

Динамика на населението
Година Население Година Население Година Население
1887 3 154 375 1988 8 986 600 1999 8 190 900
1900 3 744 283 1989 9 009 018 2000 8 149 468
1910 4 337 513 1990 8 669 269 2001 7 932 984
1920 4 846 971 1991 8 595 500 2002 7 845 841
1926 5 528 741 1992 8 484 900 2003 7 801 273
1934 6 077 939 1993 8 459 800 2004 7 761 049
1946 7 029 349 1994 8 427 400 2005 7 720 000
1956 7 613 709 1995 8 384 700 2006 7 679 290
1965 8 227 966 1996 8 340 900 2007 7 640 238
1975 8 727 771 1997 8 283 200 2008 7 606 551
1985 8 948 649 1998 8 230 400 2009 7 563 710

Алтернативни оценки за населението на България[редактиране | редактиране на кода]

Според Световната банка населението на България през 2012 г. е 7 306 000 души. По приблизителни данни на ЦРУ на САЩ към юли 2014 г. населението на страната ще бъде 6 924 716 души.[2]

Демографски показатели[редактиране | редактиране на кода]

Раждаемост, смъртност и естествен прираст[редактиране | редактиране на кода]

Раждаемостта в България (1990 – 2009)

През 2010 г. тоталният коефициент на плодовитост в градовете е 1,43, а селата – 1,64. Общо е 1,49. За гр. София тя е 1,39. Най-ниска е в селата на Област Перник (0.99), а най-висока – в селата на Област Сливен (2,31). В повечето области в селата коефициентът е по-висок, в София-град , Софийска област, област Перник и Област Кюстендил градовете са с по-висок коефициент.

По оценки, базирани на данните от преброяването от 2011 година, делът на децата на възраст от 0 до 9 години с небългарски майчин език е около 26%.[3] Същевременно според психолога професор Петър Иванов през 2013 г. за 50% от новородените деца българският език не е бил майчин.[4] Подобни данни са обявени и от Синдиката на българските учители – за 43% от първокласниците в България за 2016 година българският език не е майчин.[5]

Миграции и механичен прираст[редактиране | редактиране на кода]

BG abroad.jpg

Напусналите България за периода 1990-2005 се изчисляват на над 1 000 000 души. От тях 100 000 български граждани заминават за Турция през 1989 г. и остават там, около 300 000 са всичките, които заминават за Турция, но около 200 000 се завръщат в рамките на разрешените 90 дни. След политическите промени от 1989 г. се развива силна икономическа емиграция, включваща значителна част от висшистите в България. Тази тенденция продължава и до днес, но с малко промяна - емиграцията вече е главно от млади хора и главно към Запада.

От 1989 г. досега близо 1 000 000 души са напуснали страната, а живеещите в чужбина към 2007 г. са около 750 000 души. Емиграцията е един от главните фактори за намаляване на българското население. Заражда и друг вид миграция - към България от чужбина, имиграция. Все повече хора от Западна Европа — главно Великобритания, Нидерландия, Испания и Ирландия, идват да живеят за постоянно в страната заради много по-евтиния живот тук, отколкото в техните страни. Има също араби, азиатци и чернокожи.

Според преброяването на населението на страната през 2011 г.:

  • Към 1.02.2011 г. в България живеят постоянно 36 723 лица с чуждо гражданство и те представляват 0.5% от населението на страната;
  • Всяко второ лице с чуждо гражданство, живеещо постоянно у нас, е от европейска държава извън Европейския съюз. Преобладават руските граждани – 11 991 (65,1%), следват гражданите на Украйна – 3 064 (16,6%), Република Македония – 1 091 (5,9%), Молдова – 893 (4,8%), и Сърбия – 569 (3,1%);
  • Към момента на преброяването в България постоянно живеят 8 444 граждани на Европейския съюз, или 23% от всички чужди граждани в страната;
  • Хората, декларирали, че притежават двойно гражданство – българско и друго, към момента на преброяването са 22 152 души, или 0,3% от населението на страната.

За 2011 г. МВнР оценява броя на българските граждани, живеещи в чужбина, на над 2 милиона. Тази оценка е получена по преценка на българските дипломатически представителства. Данните са получени от МВнР по ЗДОИ чрез Обществения съвет на българите в чужбина. По данни на БНБ работещите в чужбина са 618 хил. души

Гъстота на населението[редактиране | редактиране на кода]

Средната гъстота на населението в България през 2005 г. е 69,6 души/км2, докато средната за Европа е 67 души/км2, а 45 души/км2 е за света. Най-голяма е гъстотата на населението в общините Пловдив (3500 души/км2), Варна (1500 души/км2), Ямбол (990 души/км2), Добрич (950 души/км2) и Столична (905 души/км2). От районите за планиране най-гъсто населен е Югозападният (103 души/км2), а най-рядко — Северозападният (48 души/км2). Най-слабо населен е районът на Странджа — 10 души/км2. Към 1 февруари 2011 г. средната гъстота е 66,35 д./кв.км. Изчислява се по следната формула:

Следващата таблица показва разпределението на гъстота според надморската височина. Най-висок показател се измерва в интервала 500-700 метра надморска височина, на който отговарят предимно котловинните образувания като Софийското поле; най-ниска гъстотата е от 1000 и повече метра.

Гъстота на населението според надморската височина
0-200 м 93.1 души/км2
200-500 м 70.7 души/км2
500-700 м 152.2 души/км2
700-1000 м 36 души/км2
над 1000 м 7 души/км2

Разпределение на населението[редактиране | редактиране на кода]

Разпределението на населението е неравномерно. 39.2% от населението в страната живее в 9 общини, които са с население над 100 000 души. В 60 общини преброените са под 6 000 души и в тях живее 3.1% от населението на страната. Градовете наброяват 255, а селата 5 047, а 181 са населените места, в които няма преброени жители. Една трета от населението на страната живее в седемте най-големи града, които са с население над 100 000 души.[6]

Степен на урбанизация[редактиране | редактиране на кода]

Запазва се тенденцията на урбанизация - в градовете живеят 5 227 182 души , или 73.1%, а в селата - 1 926 602, или 26.9 % (към 31.12.2015 г.)

Население в градовете
Население в селата

Средна продължителност на живота[редактиране | редактиране на кода]

Възрастова структура[редактиране | редактиране на кода]

Възрастова структура на населението според оценки на ООН през годините:

В края на 2012 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 395 078, или 19.2% от населението. Те нарастват с 2 процентни пункта спрямо 2005 г. Неговата средна възраст нараства от 40.4 години през 2001 г. на 41.2 години през 2005 г. и достига 42.8 години в края на 2012 г.

Възрастова структура на населението
[7][8][9][10][11][12][13][14][15][16]
Година Под трудоспособна възраст
(0 - 17 г.)
В трудоспособна възраст
(18 - 64 г.)
Над трудоспособна възраст
(65 г. и повече)
Общо (%) Общо (%) Общо (%)
1990 21.6 55.5 22.9
1995 19.1 56.6 24.3
2000 16.8 58.3 24.9
2001 16.3 5 382 804 59.2 24.5
2002 15.9 60.1 24.0
2003 1 210 000 15.5 4 747 000 60.8 1 845 000 23.7
2004 1 174 000 15.1 4 782 000 61.6 1 805 000 23.3
2005 1 143 000 14.8 4 814 000 62.4 1 762 000 22.8
2006 1 120 000 14.6 62.8 1 740 000 22.6
2007 1 106 000 14.5 4 817 000 63.0 1 717 000 22.5
2008 1 100 000 14.5 4 806 000 63.2 1 701 000 22.3
2009 1 099 000 14.5 4 773 900 63.1 1 690 700 22.4
2011 1 172 208 16.0 4 789 967 65.1 1 389 059 18.9

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Общини в които е мнозинство съответната народност, според пребояванията на населението през годините:

Според проведеното през 2011 година преброяване на населението 76.9 % са се определили като етнически българи, 8.0 % — като етнически турци, 4.4 % — като етнически цигани, а останалите 10.6 % са от други етноси и неопределени.[17]

Численост и дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините след Освобождението на България.[18][19][20][21][17]
Година Българи Турци Цигани Други и
неопределени
[22]
Общо (%) Общо (%) Общо (%) Общо (%)
1900 2 888 219 77.1 531 240 14.2 89 549 2.4 235 494 6.3
1910 3 518 756 81.1 465 641 10.7 122 296 2.8
1920 4 036 056 83.3 520 339 10.7 98 451 2.0 190 660 4.0
1926 4 557 706 83.2 577 552 10.5 138 844 2.5 204 000 4.8
1934 5 204 217 85.6 591 193 9.7 151 950 2.5
1946 5 903 580 84.0 675 500 9.6 170 011 2.4 281 200 4.0
1956 6 506 541 85.5 656 025 8.6 197 865 2.6 441 067 5.8
1965 7 231 243 87.9 780 928 9.5 148 874 1.8 65 600 0.8
1975 7 930 024 90.9 730 728 8.4
1985 8 000 000
1992 7 271 185 85.7 800 052 9.4 313 396 3.7
2001 6 655 210 83.9 746 664 9.4 370 908 4.7 2.0
2011 5 664 624 76.9 588 318 8.0 325 343 4.4 786 285 10.6

Езици[редактиране | редактиране на кода]

Maйчини езици в България (Преброяване от 2011 г.)
Матерни езици Процент
Български
  
85.2%
Турски
  
9.1%
Цигански
  
4.2%
Други
  
1.5%


Официален език на България е българският, а според преброяването през 2001 г. той е роден на 84,5 % от населението, останалите обикновено го говорят като втори език. За 9,6 % роден език е турският, за 4,1 % - циганският, а останалите 1.8 % са посочили друг език или не са определили.[23] Разпределението на езиците съответства на разпределението по етническата група, с малки изключения. Според преброяването от 2011 г. за 85,2 % от населението българският език е майчин, за 9,1 % — турският, за 4,2 % — циганският, а за останалите 1,5 % — други езици или не е бил посочен майчин.

Верски състав[редактиране | редактиране на кода]

Религиозна принадлежност в България (2011)[24]
Принадлежност % от населението на България
Християни 77.9 77.9
 
Източноправославни 76 76
 
Протестанти 1.1 1.1
 
Евангелисти 0
Адвентисти 0
Баптисти 0
Лутерани и калвинисти 0
Католици 0,8 0.8
 
Ислям 10 10
 
Мюсюлмани сунити 9.5 9.5
 
Мюсюлмани шиити 0.5 0.5
 
Мюсюлмани 0.1 0.1
 
Други 0.2 0.2
 
Нерелигиозни 11.8 11.8
 
Общо 100 100
 
Конфесионален състав на България (Преброяване от 2011 г.)
Религии Процент
Православие
  
76%
Хора без религия
  
11.8%
Ислям
  
10.1%
Протестантство
  
1.1%
Римокатолицизъм
  
0.8%
Други
  
0.2%


На преброяването през 2001 г. голямото мнозинство - 6 552 751 души (82,6 %) са се определили като православни християни, от тях не е ясно колко сa старостилни и колко новостилни. Като мюсюлмани са се определили - 966 978 души (12,2 %), мнозинството от тях са сунити, но има и шиити. Следват римокатолиците - 43 811 души (0,6 %), протестантите - 42 308 души (0,5 %), армено-грегорианците - 6 500 души (0,1 %) и др. Броят на изповядващите юдаизъм е 653 души, а отговор "Не се самоопределям" са избрали 308 116 души (3,9 %).[25]

Според изследването на Eurobarometer Poll от 2005 г. в България само 40% вярват в Бог, други 40% вярват в "нещо като дух или витална сила", а 13% не вярват в нито едно от горните. А според изследването "Европейско изследване на ценностите" на „Българска социологическа асоциация” през 2009 21,7% от българите заявяват, че не вярват в Бог, а само 67,3% вярват в Бог. Това голямо несъответствие между данните относно броя на атеистите в България може да се обясни с факта, че в анкетната преброителна карта през 2001 г. е нямало възможност за изричен отговор "атеист" или "невярващ", а предполагаемите 3,9% атеисти са отчетени като такива само защото са избрали отговор "Не се самоопределя". При преброяването през февруари 2011 г. за първи път в историята имаше отговор "Нямам вероизповедание", както и въпрос "Религиозен ли сте?".[26]

Съотношение „църкви-джамии“
Религиозни храмове Процент
Църкви
  
78.125%
Джамии
  
21.875%


Към 2005 г. броят на църквите, манастирите и параклисите в България е около 3750, а на джамиите и медсиджите (малки молитвени домове) е 1050, което дава съотношение 78:22 съответно. Към 2007 г. джамиите са вече около 1300, от които само 1000 реално функционират.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. [1] NSI
  2. The World Factbook: Bulgaria
  3. ((bg)) Юруков, Боян. Урок по журналистика – проверка на новина в 3 стъпки. // yurukov.net. yurukov.net, 2014. Посетен на 2016-09-29.
  4. Българският език не е майчин за 50% от новородените у нас. Вероника Шербанова, offnews.bg, 19 декември 2013.
  5. За 43 % от децата у нас българският не е майчин език, отбелязва учителският съюз. Веселина Станчева, news.bg, 25.03.2016.
  6. Преброяване 2011 (окончателни данни на НСИ)
  7. http://zdravexxi.zdrave.net/conference2006_12/?page_id=7D0
  8. http://www.econ.bg/analysis/article103875.html
  9. http://www.econ.bg/analysis/article103894.html
  10. http://www.socialniprava.info/article1479.html
  11. http://www.nccedi.government.bg/page.php?category=73&id=511
  12. http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2007/03/29/323288_nad_50_ot_decata_rodeni_prez_2006_g_sa_izvunbrachni/
  13. http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2008/03/27/476844_naselenieto_na_bulgariia_prez_2007_g_e_namalialo_s_39/
  14. http://money.ibox.bg/news/id_1617313014
  15. http://www.moitepari.bg/Spravochnik/art/FinancialNews/63-1-e-trudosposobn~34b46e948d4b48d58c12cfb24b63f7ee/
  16. http://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=36&sp2=37&SSPP2=40
  17. а б ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 година.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 12 февруари 2016.
  18. http://www.vi-books.com/lib/d_s/3.3.htm
  19. http://miris.eurac.edu/mugs2/do/blob.html?type=html&serial=1039432230349
  20. www.uni-vt.bg/showfullpub.asp?u=383&fn=CPS-Arkadiev2006.pdf
  21. [2]
  22. Графата включва други, по-малки групи, както и неопределени. Според преброяването от 2011 г. те са 102 695 души. От тях: неопределени - 53 391 души, руснаци - 9 978 души, арменци - 6 552 души, власи - 3 684 души, каракачани - 2 556 души, гърци - 1 379 души, македонци - 1 654 души, украинци - 1 789 души, евреи - 1 162 души, румънци - 891 души, други националности - 19 659 души. Други 683 590 души не са отговори на въпроса за етническа принадлежност.
  23. [3]
  24. Население по местоживеене, възраст и вероизповедание. // 2011. Посетен на 2014-03-10.
  25. [4]
  26. http://www.dveri.bg/content/view/1205/172/