Население на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене


Население на България
Bulgaria-demography.png
Крива на населението за периода след 1961 г. Според данни на Организацията по прехрана и земеделие.
Население: Понижение 7 153 784 (2015)
6 924 716 (според ЦРУ към юли 2014 г.)
Прираст: Понижение −6.1 /1 000 души (2012)
Раждаемост: Понижение 9.2 /1 000 души (2015)
Смъртност: Повишение 15.3 /1 000 души (2015)
Продължителност на живота: Повишение 74.5 години (2013 – 2015)
–мъже: Повишение 71.1 години (2013 – 2015)
–жени: Повишение 78.0 години (2013 – 2015)
Коефициент на плодовитост: Повишение 1.53 живородени деца/жена (2015)
Детска смъртност: Понижение 6.6 смъртни случая/1 000 бебета (2015)
Възрастова структура:
0-14 години: Повишение 14.0 %
15-64 години: Понижение 67.8 %
Над 65 години: Повишение 20.4 % (2015)
Съотношение между половете:
Общо: 0.84 мъже/жени (2009)
При раждане: 1.06 мъже/жени
До 15 години: 1.05 мъже/жени
15-64 години: 0.97 мъже/жени
Над 65 години: 0.68 мъже/жени
Произход:
Националност: Българи
Основна народност: Българи (84.8%)
Малцинствени народи: Турци (8.8%)
Цигани (4.7%)
Езици:
Официални езици: Български (85.2%)
Говорими езици: Български, турски, цигански
Дял от общото население на областите в България, според оценки на НСИ към 31 декември 2011 г.

Населението на България към 31 декември 2015 г. е 7 153 784 души, според оценки на НСИ.[1] През 1989 г. населението достига 9 009 018 души.[2] При последното преброяване през 2011 г. към 1 февруари 2011 г. общия брой на населението е 7 364 570 души.

Численост на населението[редактиране | редактиране на кода]

В България периодично се провеждат преброявания от НСИ. Динамиката на населението се определя от количественото му изменение във времето, като тенденцията е намаляване на фона на растящото население в световен мащаб. Таблиците и графиките по-долу дават числов израз на тези закономерности.

Преброявания на населението[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията извършени от НСИ през годините:

Година на
преброяване
Численост
1880 2 007 919
1887 3 154 375
1892 3 310 713
1900 3 744 283
1905 4 035 575
1910 4 337 513
1920 4 846 971
1926 5 528 741
1934 6 077 939
1946 7 029 349
1956 7 629 254
1965 8 227 966
1975 8 727 771
1985 8 948 649
1992 8 487 317
2001 7 932 984
2011 7 364 570
[[Преброяване на населението в България ({{{35}}})|{{{35}}}]] {{{36}}}
[[Преброяване на населението в България ({{{37}}})|{{{37}}}]] {{{38}}}
[[Преброяване на населението в България ({{{39}}})|{{{39}}}]] {{{40}}}

Оценки[редактиране | редактиране на кода]

Според Световната банка населението на България през 2012 г. е 7 306 000 души. По приблизителни данни на ЦРУ на САЩ към юли 2014 г. населението на страната ще бъде 6 924 716 души.[3]

Урбанизация[редактиране | редактиране на кода]

Запазва се тенденцията на урбанизация – в градовете живеят 5 227 182 души, или 73.1%, а в селата – 1 926 602, или 26.9 % (към 31.12.2015 г.)

Население в градовете[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението в градовете според преброяванията извършени от НСИ през годините:

Година на
преброяване
Численост
1887 593 547
1892 652 328
1900 742 435
1910 829 522
1920 966 375
1934 1 302 551
1946 1 735 188
1956 2 556 071
1965 3 822 824
1975 5 061 087
1985 5 799 939
1992 5 704 552
2001 5 474 534
2011 5 339 001
[[Преброяване на населението в България ({{{29}}})|{{{29}}}]] {{{30}}}
[[Преброяване на населението в България ({{{31}}})|{{{31}}}]] {{{32}}}
[[Преброяване на населението в България ({{{33}}})|{{{33}}}]] {{{34}}}
[[Преброяване на населението в България ({{{35}}})|{{{35}}}]] {{{36}}}
[[Преброяване на населението в България ({{{37}}})|{{{37}}}]] {{{38}}}
[[Преброяване на населението в България ({{{39}}})|{{{39}}}]] {{{40}}}

Население в селата[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението в селата според преброяванията извършени от НСИ през годините:

Година на
преброяване
Численост
1887 2 560 828
1892 2 658 385
1900 3 001 848
1910 3 507 991
1920 3 880 596
1934 4 775 388
1946 5 294 161
1956 5 057 638
1965 4 405 042
1975 3 666 684
1985 3 148 710
1992 2 782 765
2001 2 454 367
2011 2 025 569
[[Преброяване на населението в България ({{{29}}})|{{{29}}}]] {{{30}}}
[[Преброяване на населението в България ({{{31}}})|{{{31}}}]] {{{32}}}
[[Преброяване на населението в България ({{{33}}})|{{{33}}}]] {{{34}}}
[[Преброяване на населението в България ({{{35}}})|{{{35}}}]] {{{36}}}
[[Преброяване на населението в България ({{{37}}})|{{{37}}}]] {{{38}}}
[[Преброяване на населението в България ({{{39}}})|{{{39}}}]] {{{40}}}

Разпределение на населението[редактиране | редактиране на кода]

Разпределението на населението е неравномерно. 39.2% от населението в страната живее в 9 общини, които са с население над 100 000 души. В 60 общини преброените са под 6 000 души и в тях живее 3.1% от населението на страната. Градовете наброяват 255, а селата 5 047, а 181 са населените места, в които няма преброени жители. Една трета от населението на страната живее в седемте най-големи града, които са с население над 100 000 души.[4]

Прираст на населението[редактиране | редактиране на кода]

Механичен прираст[редактиране | редактиране на кода]

BG abroad.jpg

Напусналите България за периода 1990 – 2005 се изчисляват на над 1 000 000 души. От тях 100 000 български граждани заминават за Турция през 1989 г. и остават там, около 300 000 са всичките, които заминават за Турция, но около 200 000 се завръщат в рамките на разрешените 90 дни. След политическите промени от 1989 г. се развива силна икономическа емиграция, включваща значителна част от висшистите в България. Тази тенденция продължава и до днес, но с малко промяна – емиграцията вече е главно от млади хора и главно към Запада.

От 1989 г. досега близо 1 000 000 души са напуснали страната, а живеещите в чужбина към 2007 г. са около 750 000 души. Емиграцията е един от главните фактори за намаляване на българското население. Заражда и друг вид миграция – към България от чужбина, имиграция. Все повече хора от Западна Европа – главно Великобритания, Нидерландия, Испания и Ирландия, идват да живеят за постоянно в страната заради много по-евтиния живот тук, отколкото в техните страни. Има също араби, азиатци и чернокожи.

Според преброяването на населението на страната през 2011 г.:

  • Към 1.02.2011 г. в България живеят постоянно 36 723 лица с чуждо гражданство и те представляват 0.5% от населението на страната;
  • Всяко второ лице с чуждо гражданство, живеещо постоянно в България, е от европейска държава извън Европейския съюз. Преобладават руските граждани – 11 991 (65,1%), следват гражданите на Украйна – 3 064 (16,6%), Република Македония – 1 091 (5,9%), Молдова – 893 (4,8%), и Сърбия – 569 (3,1%);
  • Към момента на преброяването в България постоянно живеят 8 444 граждани на Европейския съюз, или 23% от всички чужди граждани в страната;
  • Хората, декларирали, че притежават двойно гражданство – българско и друго, към момента на преброяването са 22 152 души, или 0,3% от населението на страната.

За 2011 г. МВнР оценява броя на българските граждани, живеещи в чужбина, на над 2 милиона. Тази оценка е получена по преценка на българските дипломатически представителства. Данните са получени от МВнР по ЗДОИ чрез Обществения съвет на българите в чужбина. По данни на БНБ работещите в чужбина са 618 хил. души.

Естествен прираст[редактиране | редактиране на кода]

Раждаемост[редактиране | редактиране на кода]

Тотален коефициент на плодовитост през 2014 г. според данни на НСИ (Среден брой деца), по области:   над 2.1   1.9 – 2.1   1.7 – 1.9   1.5 – 1.7   1.4 – 1.5   1.3 – 1.4   под 1.3

През 2010 г. тоталният коефициент на плодовитост в градовете е 1,43, а селата – 1,64. Общо е 1,49. За гр. София тя е 1,39. Най-ниска е в селата на Област Перник (0.99), а най-висока – в селата на Област Сливен (2,31). В повечето области в селата коефициентът е по-висок, в София-град, Софийска област, област Перник и Област Кюстендил градовете са с по-висок коефициент.

По оценки, базирани на данните от преброяването от 2011 година, делът на децата на възраст от 0 до 9 години с небългарски майчин език е около 26%.[5] Същевременно според психолога професор Петър Иванов през 2013 г. за 50% от новородените деца българският език не е бил майчин.[6] Подобни данни са обявени и от Синдиката на българските учители – за 43% от първокласниците в България за 2016 година българският език не е майчин.[7]

Показатели за раждаемостта, според данни на НСИ:[8][9]

Година Период Население
(към 31 декември)
[10][11]
Живородени
[12][13][14][15][11][9]
Коефициент
на
раждаемост
(в ‰)
[10][16]
Тотален
коефициент
на
плодовитост
[10][17]
Аборти
[18][19]
Всичко Извънбрачни
деца

[20][21][22][23][24]

[25][9]

В градовете
[26][27]
В селата
[26][27]
1888 Княжество България 3 185 100 118 826 37.3
1890 3 247 300 112 772 34.7
1900 3 744 300 156 962 41.9
1910 Царство България 4 337 500 179 563 41.3
1920 4 847 000 192 665 39.7
1930 5 770 600 179 973 31.1
1940 6 368 400 140 564 22.0
1950 Народна република България 7 273 100 182 571 25.1
1953 1 100
1954 1 100
1955 2 200
1956 2 000
1957 31 700
1958 38 100
1959 46 200
1960 7 905 500 140 082 17.8 143 155
1965 15.3 116 079
1970 8 514 900 138 745 79 809 58 936 16.3 142 511
1975 16.6 143 450
1980 8 876 600 128 190 14 024 86 664 41 526 14.5 156 056
1985 118 955 13 954 81 072 37 883 13.3 132 269
1989 8 767 308 112 289 12 851 132 021
1990 Република България 8 669 269 105 180 13 052 73 940 31 240 12.1 1.81 144 644
1995 8 384 715 71 967 18 519 50 405 21 562 8.6 1.23 97 092
1996 8 340 936 72 188 20 284 98 566
1997 8 283 200 64 125 19 253 87 896
1998 8 230 371 65 361 20 562 79 842
1999 8 190 876 72 291 25 344 72 382
2000 8 149 468 73 679 28 262 52 789 20 890 9.0 1.27 61 378
2001 7 891 095 68 180 28 666 48 567 19 613 8.6 1.24 51 165
2002 7 845 841 66 499 28 474 8.5 1.21 50 824
2003 7 801 273 67 359 31 072 48 597 18 762 8.6 1.23 48 035
2004 7 761 049 69 886 34 043 50 390 19 496 9.0 1.29 47 223
2005 7 718 750 71 075 34 858 52 280 18 795 9.2 1.31 41 795
2006 7 679 290 73 978 37 569 55 043 18 935 9.6 1.38 37 272
2007 7 640 238 75 349 37 825 9.8 1.42 37 594
2008 7 606 551 77 712 39 694 10.2 1.48 36 593
2009 7 563 710 80 956 43 251 60 664 20 292 10.7 1.57 33 733
2010 7 504 868 75 513 40 850 57 077 18 436 10.0 1.49 31 548
2011 7 327 224 70 846 39 722 53 396 17 450 9.6 1.51 29 376
2012 7 284 552 69 121 39 695 51 658 17 463 9.5 1.50 29 992
2013 7 245 677 66 578 39 375 49 526 17 052 9.2 1.48 29 505
2014 7 202 198 67 585 39 773 50 704 16 881 9.4 1.52 28 145
2015 7 153 784 65 950 38 947 49 486 16 464 9.2 1.53

Смъртност[редактиране | редактиране на кода]

Гъстота на населението[редактиране | редактиране на кода]

Средната гъстота на населението в България през 2005 г. е 69,6 души/км2, докато средната за Европа е 67 души/км2, а 45 души/км2 е за света. Най-голяма е гъстотата на населението в общините Пловдив (3500 души/км2), Варна (1500 души/км2), Ямбол (990 души/км2), Добрич (950 души/км2) и Столична (905 души/км2). От районите за планиране най-гъсто населен е Югозападният (103 души/км2), а най-рядко – Северозападният (48 души/км2). Най-слабо населен е районът на Странджа – 10 души/км2.

Към 1 февруари 2011 г. средната гъстота е 66,35 д./кв.км. Изчислява се по следната формула:

Следващата таблица показва разпределението на гъстота според надморската височина. Най-висок показател се измерва в интервала 500 – 700 метра надморска височина, на който отговарят предимно котловинните образувания като Софийското поле; най-ниска гъстотата е от 1000 и повече метра.

Гъстота на населението според надморската височина
0 – 200 м 93.1 души/км2
200 – 500 м 70.7 души/км2
500 – 700 м 152.2 души/км2
700 – 1000 м 36 души/км2
над 1000 м 7 души/км2

Възрастова структура[редактиране | редактиране на кода]

Възрастова структура на населението според оценки на ООН през годините:

В края на 2012 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 395 078, или 19.2% от населението. Те нарастват с 2 процентни пункта спрямо 2005 г. Неговата средна възраст нараства от 40.4 години през 2001 г. на 41.2 години през 2005 г. и достига 42.8 години в края на 2012 г.

Възрастова структура на населението според оценки на НСИ през годините:[28][29][30][31][32][33][34][35][36][37]

Възрастова структура на населението
Година Численост Дял (в %)
Под
трудоспособна
възраст
(0 – 17 г.)
В трудоспособна
възраст
(18 – 64 г.)
Над
трудоспособна
възраст
(65 г. и повече)
Под
трудоспособна
възраст
(0 – 17 г.)
В трудоспособна
възраст
(18 – 64 г.)
Над
трудоспособна
възраст
(65 г. и повече)
1990 21.6 55.5 22.9
1995 19.1 56.6 24.3
2000 16.8 58.3 24.9
2001 5 382 804 16.3 59.2 24.5
2002 15.9 60.1 24.0
2003 1 210 000 4 747 000 1 845 000 15.5 60.8 23.7
2004 1 174 000 4 782 000 1 805 000 15.1 61.6 23.3
2005 1 143 000 4 814 000 1 762 000 14.8 62.4 22.8
2006 1 120 000 1 740 000 14.6 62.8 22.6
2007 1 106 000 4 817 000 1 717 000 14.5 63.0 22.5
2008 1 100 000 4 806 000 1 701 000 14.5 63.2 22.3
2009 1 099 000 4 773 900 1 690 700 14.5 63.1 22.4
2011 1 172 208 4 789 967 1 389 059 16.0 65.1 18.9

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Според преброяването на населението през 2011 г. 76.9 % са се определили като етнически българи, 8.0 % – като етнически турци, 4.4 % – като етнически цигани, а останалите 10.6 % са от други етноси и неопределени.[38]

Численост и дял на основните етническите групи според преброяванията на населението през годините след Освобождението на България:[39][40][41][42][38][43]

Година на
преброяване
Численост Дял (в %)
Българи Турци Цигани Други и
неопределени
Българи Турци Цигани Други и
неопределени
1900 2 888 219 531 240 89 549 235 494 77.13 13.70 2.39 6.28
1910 3 518 756 465 641 122 296 230 820 81.12 10.73 2.81 5.32
1920 4 036 056 520 339 98 451 190 660 83.26 10.73 2.03 3.93
1926 4 557 706 577 552 138 844 254 639 82.43 10.44 2.51 4.60
1934 5 204 217 591 193 151 950 130 579 85.62 9.72 2.50 2.14
1946 5 903 580 675 500 170 011 281 200 83.98 9.60 2.41 4.00
1956 6 506 541 656 025 197 865 441 067 85.28 8.59 2.59 5.78
1965 7 231 243 780 928 148 874 66 921 87.88 9.49 1.80 0.81
1975 7 930 024 730 728 90.85 8.37
1992 7 271 185 800 052 313 396 102 684 85.67 9.42 3.69 1.20
2001 6 655 210 746 664 370 908 160 202 83.89 9.41 4.67 2.01
2011 5 664 624 588 318 325 343 786 285 76.91 7.98 4.41 10.67

Преброяване през 2001 г.[редактиране | редактиране на кода]

Дял на турците, по землищата на населени места и общини.
Дял на циганите, по землищата на населените места.
Дял на циганите, по области.

Численост на етническите групи според преброяването на населението през 2001 г., по области:[44]

Област Общо Етническа група Не се
самоопределят
Непоказано
Българи Турци Цигани Руснаци Арменци Власи Македонци Гърци Украинци Евреи Румънци Други
България 7 928 901 6 655 210 746 664 370 908 15 595 10 832 10 566 5 071 3 408 2 489 1 363 1 088 18 792 62 108 24 807
Благоевград 341 173 286 491 31 857 12 405 476 32 7 3 117 86 78 8 45 1 670 4 242 659
Бургас 423 547 338 625 58 636 19 439 1 107 904 623 37 125 185 30 52 665 1 919 1 200
Варна 462 013 393 884 37 502 15 462 1 358 2 240 3 620 147 223 208 67 440 1 563 3 830 1 469
Велико Търново 293 172 259 099 22 562 6 064 539 35 1 066 68 23 113 1 60 590 2 014 938
Видин 130 074 118 543 139 9 786 189 29 155 8 9 40 4 16 78 553 525
Враца 243 036 223 692 2 000 14 899 333 23 34 3 24 55 3 6 127 984 853
Габрово 144 125 131 494 9 109 1 611 310 25 383 23 47 45 1 4 101 615 357
Добрич 215 217 164 204 28 231 18 649 430 127 77 10 38 74 2 38 792 1 854 691
Кърджали 164 019 55 939 101 116 1 264 234 41 7 21 20 1 1 60 4 565 750
Кюстендил 162 534 152 644 146 8 294 160 11 5 21 36 34 29 4 116 508 526
Ловеч 169 951 152 194 8 476 6 316 269 12 458 7 21 29 1 3 91 1 522 552
Монтана 182 258 157 507 235 22 784 272 19 19 16 24 46 3 250 322 761
Пазарджик 310 723 261 260 20 448 23 970 588 175 109 52 74 61 8 34 360 2 978 606
Перник 149 832 145 642 108 3 035 224 14 5 6 22 44 1 59 270 402
Плевен 311 985 280 475 16 931 9 777 692 56 252 141 130 72 32 14 313 2 135 965
Пловдив 715 816 621 338 52 499 30 196 1 151 3 140 214 299 766 197 161 9 1 337 2 869 1 640
Разград 152 417 67 069 71 963 8 733 223 19 940 18 14 23 8 118 81 2 739 469
Русе 266 157 213 408 37 050 9 703 542 886 625 6 30 93 29 27 838 2 071 849
Силистра 142 000 84 178 48 761 6 478 442 82 457 6 18 32 4 19 401 656 466
Сливен 218 474 163 188 22 971 26 777 476 223 14 14 138 35 4 7 2 282 1 597 748
Смолян 140 066 122 806 6 212 686 111 42 13 27 1 1 55 9 696 416
София 1 170 842 1 124 240 6 036 17 885 3 127 1 672 195 858 1 157 571 892 93 5 087 4 645 4 384
Софийска 273 240 253 536 654 16 748 301 20 26 11 18 59 3 20 363 661 820
Стара Загора 370 615 319 379 18 529 26 804 751 153 21 112 190 109 15 3 1 046 2 308 1 195
Търговище 137 689 76 294 49 495 9 868 139 10 78 5 19 21 1 51 1 259 449
Хасково 277 478 224 757 31 266 17 089 476 338 21 20 78 51 17 12 130 2 302 921
Шумен 204 378 123 084 59 551 16 457 384 357 1 137 53 37 95 21 58 202 2 350 592
Ямбол 156 070 140 240 4 181 9 729 291 147 25 6 27 72 16 4 84 644 604

Преброяване през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Дял на доминиращата етническа група, по землищата на населените места.
Дял на турците, по области.
Дял на доминиращата етническа група, по общини.
Дял на циганите, по общини.

Численост на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по области:[45]

Област Общо Етническа група Не се
самоопределят
Непоказано
Българи Турци Цигани Други
България 7 364 570 5 664 624 588 318 325 343 49 304 53 391 683 590
Благоевград 323 552 251 097 17 027 9 739 3 080 2 613 39 996
Бургас 415 817 298 128 49 354 18 424 2 632 2 006 45 273
Варна 475 074 371 048 30 469 13 432 5 638 4 306 50 181
Велико Търново 258 494 211 353 15 709 3 875 1 145 1 910 24 502
Видин 101 018 86 802 85 7 282 466 491 5 892
Враца 186 848 151 183 565 10 082 434 771 23 813
Габрово 122 702 106 406 6 464 1 305 533 650 7 344
Добрич 189 677 131 114 23 484 15 323 1 609 2 369 15 778
Кърджали 152 808 39 519 86 527 1 296 753 2 686 22 027
Кюстендил 136 686 121 351 105 8 305 354 500 6 071
Ловеч 141 422 118 346 4 337 5 705 911 881 11 242
Монтана 148 098 123 820 171 18 228 420 828 4 631
Пазарджик 275 548 206 110 14 062 20 350 2 123 3 357 29 546
Перник 133 530 120 929 231 3 560 259 443 8 108
Плевен 269 752 219 612 8 666 9 961 826 1 200 29 487
Пловдив 683 027 540 303 40 255 30 202 3 985 5 628 62 654
Разград 125 190 49 229 57 261 5 719 702 1 564 10 715
Русе 235 252 176 413 28 658 8 615 1 869 1 057 18 640
Силистра 119 474 64 050 40 272 5 697 974 597 7 884
Сливен 197 473 132 697 16 784 20 478 1 954 1 293 24 267
Смолян 121 752 86 847 4 696 448 1 826 1 358 26 577
София 1 291 591 1 136 433 6 526 18 284 9 848 7 240 113 260
Софийска 247 489 210 974 422 17 079 646 1 660 16 708
Стара Загора 333 265 265 618 15 035 24 018 1 715 1 720 25 159
Търговище 120 818 58 371 38 231 7 767 959 1 472 14 018
Хасково 246 238 180 541 28 444 15 889 891 1 617 18 856
Шумен 180 528 99 446 50 878 13 847 2 093 1 688 12 576
Ямбол 131 447 106 884 3 600 10 433 659 1 486 8 385

Езици[редактиране | редактиране на кода]

Разпределение на населението по етническа група и майчин език към 1 февруари 2011 година (разпределени са лицата, които са отговорили на двата въпроса при преброяването на населението в България през 2011 г.):[46][47]

Етническа група Общо Майчин език Не се
самоопределят
Български Турски Цигански Руски Арменски Румънски Гръцки Влашки Украински Македонски Татарски Арабски Иврит Други
Общо 6 611 513 5 631 759 604 246 280 979 15 211 5 567 5 454 3 182 1 815 1 691 1 376 1 367 1 321 141 9 946 47 458
Българи 5 604 300 5 571 049 15 959 7 528 4 113 270 733 375 316 296 151 5 115 11 1 126 2 253
Турци 585 024 18 975 564 858 549 15  ? 4  ?  ? 8 4 52 555
Цигани 320 761 24 033 21 440 272 710 17 3 1 837  ? 4  ? 5  ?  ? 32 673
Руснаци 9 868 183 8 9 556  ?  ?  ? 24 16 60 16
Арменци 6 360 1 047  ? 37 5 235  ?  ? 3 14 20
Власи 3 598 165  ? 1 964 1 462  ? 4  ?
Каракачани 2 511 465  ? 1 479 549 17
Украинци 1 763 33  ? 428 1 279 18 3
Македонци 1 609 411  ?  ?  ? 1 163 13 17
Гърци 1 356 98  ? 4 1 237 14  ?
Евреи 1 130 897  ?  ? 61  ?  ? 3 120 39 5
Румънци 866 37  ?  ? 822 3  ?
Други 19 260 7 390 383 19 430 30 53 45 24 18 13 1 335 1 103  ? 7 520 895
Не се самоопределят 53 107 6 976 1 592 166 548 27 38 38 6 71 41 3 91 6 503 43 001

Официален език на България е българският, а според преброяването през 2001 г. той е роден на 84,5 % от населението, останалите обикновено го говорят като втори език. За 9,6 % роден език е турският, за 4,1 % – циганският, а останалите 1.8 % са посочили друг език или не са определили.[48] Разпределението на езиците съответства на разпределението по етническата група, с малки изключения.

Според преброяването от 2011 г. за 85,2 % от населението българският език е майчин, за 9,1 % – турският, за 4,2 % – циганският, а за останалите 1,5 % – други езици или не е бил посочен майчин.

Вероизповедание[редактиране | редактиране на кода]

Доминиращо вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г., по общини.

Численост на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г., по области:[49]

Област Общо Вероизповедание Не се
самоопределят
Непоказано
Православие Католицизъм Протестантство Ислям Друго Нямат
България 7 364 570 4 374 135 48 945 64 476 577 139 11 444 272 264 409 898 1 606 269
Благоевград 323 552 196 942 719 1 499 40 667 360 4 639 8 374 70 352
Бургас 415 817 229 985 1 402 3 882 40 055 513 14 349 20 029 105 602
Варна 475 074 283 143 1 569 2 849 20 533 1 145 20 049 29 921 115 865
Велико Търново 258 494 160 705 3 276 1 337 11 908 326 10 126 14 346 56 470
Видин 101 018 70 224 272 809 74 92 6 474 5 490 17 583
Враца 186 848 106 989 1 258 572 438 120 10 625 10 806 56 040
Габрово 122 702 83 955 516 686 4 210 131 3 944 6 527 22 733
Добрич 189 677 103 209 650 936 23 487 216 6 644 13 054 41 481
Кърджали 152 808 23 916 263 223 82 227 77 1 726 8 800 35 576
Кюстендил 136 686 101 506 287 2 713 102 204 3 826 7 306 20 742
Ловеч 141 422 84 508 758 1 295 3 273 114 9 454 10 783 31 237
Монтана 148 098 100 571 438 2 740 97 164 14 842 17 323 11 923
Пазарджик 275 548 161 157 828 3 183 24 353 242 7 443 14 214 64 128
Перник 133 530 90 367 403 858 202 146 5 406 8 712 27 436
Плевен 269 752 153 050 5 164 1 374 4 780 226 16 014 14 311 74 833
Пловдив 683 027 428 078 19 502 6 183 36 319 1 087 12 528 31 575 147 755
Разград 125 190 41 116 191 379 52 706 63 2 002 7 647 21 086
Русе 235 252 144 073 979 1 435 23 817 455 8 383 12 966 43 144
Силистра 119 474 51 793 301 527 37 806 140 3 581 6 130 19 196
Сливен 197 473 100 523 669 5 623 11 471 211 11 516 9 976 57 484
Смолян 121 752 28 294 148 192 29 001 67 4 013 11 212 48 825
София 1 291 591 892 511 5 572 10 256 6 767 4 010 51 026 65 034 256 415
Софийска 247 489 167 620 648 2 979 503 238 6 423 13 699 55 379
Стара Загора 333 265 210 440 1 028 5 476 11 693 321 14 023 22 263 68 021
Търговище 120 818 45 963 274 261 34 368 78 2 422 6 766 30 686
Хасково 246 238 152 392 747 1 538 23 314 324 6 761 11 138 50 024
Шумен 180 528 83 930 565 1 673 51 817 219 4 466 10 270 27 588
Ямбол 131 447 77 175 518 2 998 1 151 155 9 559 11 226 28 665

На преброяването през 2001 г. голямото мнозинство – 6 552 751 души (82,6 %) са се определили като православни християни, от тях не е ясно колко са старостилни и колко новостилни. Като мюсюлмани са се определили – 966 978 души (12,2 %), мнозинството от тях са сунити, но има и шиити. Следват римокатолиците – 43 811 души (0,6 %), протестантите – 42 308 души (0,5 %), армено-грегорианците – 6 500 души (0,1 %) и др. Броят на изповядващите юдаизъм е 653 души, а отговор „Не се самоопределям“ са избрали 308 116 души (3,9 %).[50]

Според изследването на Eurobarometer Poll от 2005 г. в България само 40% вярват в Бог, други 40% вярват в „нещо като дух или витална сила“, а 13% не вярват в нито едно от горните. А според изследването „Европейско изследване на ценностите“ на „Българска социологическа асоциация“ през 2009 21,7% от българите заявяват, че не вярват в Бог, а само 67,3% вярват в Бог. Това голямо несъответствие между данните относно броя на атеистите в България може да се обясни с факта, че в анкетната преброителна карта през 2001 г. е нямало възможност за изричен отговор „атеист“ или „невярващ“, а предполагаемите 3,9% атеисти са отчетени като такива само защото са избрали отговор „Не се самоопределя“. При преброяването през февруари 2011 г. за първи път в историята имаше отговор „Нямам вероизповедание“, както и въпрос „Религиозен ли сте?“.[51]

Към 2005 г. броят на църквите, манастирите и параклисите в България е около 3750, а на джамиите и медсиджите (малки молитвени домове) е 1050, което дава съотношение 78:22 съответно. Към 2007 г. джамиите са вече около 1300, от които само 1000 реално функционират.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((bg))  „НСИ: Населението на България продължава да намалява и застарява“. // bgnes.com. Посетен на 7 март 2017.
  2. ((bg))  „Най-опасният проблем за България е не толкова бедността, колкото демографската катастрофа“. // trakiaworld.com, 1 март 2017. Посетен на 7 март 2017.
  3. The World Factbook: Bulgaria
  4. Преброяване 2011 (окончателни данни на НСИ)
  5. ((bg)) Юруков, Боян. Урок по журналистика – проверка на новина в 3 стъпки. // yurukov.net. yurukov.net, 2014. Посетен на 2016-09-29.
  6. Българският език не е майчин за 50% от новородените у нас. Вероника Шербанова, offnews.bg, 19 декември 2013.
  7. За 43 % от децата у нас българският не е майчин език, отбелязва учителският съюз. Веселина Станчева, news.bg, 25.03.2016.
  8. ((bg))  „Население и демографски процеси през 2015 година“. // nsi.bg. Посетен на 25 май 2016.
  9. а б в ((bg))  „Раждаемостта в България се оттласна от дъното“. // Инфограф, 18 април 2015. Посетен на 15 юни 2015.
  10. а б в ((bg))  Демографски показатели. // freewebs.com. Посетен на 7 февруари 2016.
  11. а б ((bg))  „129 години българска статистика“. // НСИ. Посетен на 6 февруари 2016.
  12. ((bg))  „Издание 2002 г.“. // government.bg. Посетен на 10 февруари 2016.
  13. ((bg))  „За една година сме намалели с 42 299 души“. // budnaera.com, 18 юни 2006. Посетен на 10 февруари 2016.
  14. ((bg))  Население и демографски процеси в България. // allbghotels.com. Посетен на 10 февруари 2016.
  15. ((bg))  „Живородени деца в България“. // assa-m.com. Посетен на 8 февруари 2016.
  16. ((bg))  Динамика на детската смъртност в Република България за периода 1960-2012 година. // uni-ruse.bg. Посетен на 6 февруари 2016.
  17. ((bg))  „Промени в модела на раждаемостта на жените в Р. България в условията на пазарна икономика“. // unwe.bg. Посетен на 7 февруари 2016.
  18. ((bg))  „Здравеопазване 2014“. // НСИ. Посетен на 6 февруари 2016.
  19. ((bg))  Статистика за абортите. // abort.bg. Посетен на 6 февруари 2016.
  20. ((bg))  „Българката – все така красива, но и леко изтерзана“. // dariknews.bg, 8 март 2009. Посетен на 9 февруари 2016.
  21. ((bg))  „53,4% от новородените за 2009 г. са извънбрачни деца“. // trud.bg, 24 март 2010. Посетен на 6 февруари 2016.
  22. ((bg))  „Три пъти е намалял броят на браковете у нас“. // duma.bg, 23 юли 2015. Посетен на 6 февруари 2016.
  23. ((bg))  „Броят на извънбрачните деца нараства, съобщават от НСИ“. // pravoslavie.bg, 29 март 2007. Посетен на 6 февруари 2016.
  24. ((bg))  „По-малко родени през 2010-та, повече починали и емигрирали“. // mediapool.bg, 27 април 2011. Посетен на 8 февруари 2016.
  25. ((bg))  „Повече от половината родени през 2012 г. деца са извънбрачни“. // novini.bg, 18 април 2013. Посетен на 8 февруари 2016.
  26. а б ((bg))  „Над 50% от децата, родени през 2006 г., са извънбрачни“. // dnevnik.bg, 29 март 2007. Посетен на 8 февруари 2016.
  27. а б ((bg))  „Население и демографски процеси през 2003 година“. // vn.government.bg. Посетен на 16 март 2016.
  28. http://zdravexxi.zdrave.net/conference2006_12/?page_id=7D0
  29. http://www.econ.bg/analysis/article103875.html
  30. http://www.econ.bg/analysis/article103894.html
  31. http://www.socialniprava.info/article1479.html
  32. http://www.nccedi.government.bg/page.php?category=73&id=511
  33. http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2007/03/29/323288_nad_50_ot_decata_rodeni_prez_2006_g_sa_izvunbrachni/
  34. http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2008/03/27/476844_naselenieto_na_bulgariia_prez_2007_g_e_namalialo_s_39/
  35. http://money.ibox.bg/news/id_1617313014
  36. http://www.moitepari.bg/Spravochnik/art/FinancialNews/63-1-e-trudosposobn~34b46e948d4b48d58c12cfb24b63f7ee/
  37. http://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=36&sp2=37&SSPP2=40
  38. а б ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 година.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 12 февруари 2016.
  39. http://www.vi-books.com/lib/d_s/3.3.htm
  40. http://miris.eurac.edu/mugs2/do/blob.html?type=html&serial=1039432230349
  41. www.uni-vt.bg/showfullpub.asp?u=383&fn=CPS-Arkadiev2006.pdf
  42. [1]
  43. Графата включва други, по-малки групи, както и неопределени. Според преброяването от 2011 г. те са 102 695 души. От тях: неопределени – 53 391 души, руснаци – 9 978 души, арменци – 6 552 души, власи – 3 684 души, каракачани – 2 556 души, гърци – 1 379 души, македонци – 1 654 души, украинци – 1 789 души, евреи – 1 162 души, румънци – 891 души, други националности – 19 659 души. Други 683 590 души не са отговори на въпроса за етническа принадлежност.
  44. ((bg))  „Население към 1.03.2001 г. по области и етническа група“. // nsi.bg. Посетен на 26 януари 2017.
  45. ((en))  „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 31 януари 2017.
  46. ((bg))  „Преброяване 2011 (окончателни данни)“. // nsi.bg. Посетен на 7 март 2017.
  47. ((bg))  „13.6. Статистически данни“. // omda.bg. Посетен на 7 март 2017.
  48. [2]
  49. ((en))  „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 7 март 2017.
  50. [3]
  51. http://www.dveri.bg/content/view/1205/172/

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]