Руснаци в България
Руснаците са трета по численост група чужденци, които живеят в България. Това сочи преброяването на населението през 2011 година, когато 9978 души, или 0,1% от населението на страната, са посочили, че се самоопределят като руснаци.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]
Първите руски поселения са от т. нар. староверци, избягали от Русия по време на църковните реформи през ХVІІ – ХVІІІ век. Техните наследници се назовават липовани и повечето от тях обитават две села във Варненско и Силистренско. Втора голяма вълна от руснаци идва по време на гражданската война, водена в Съветска Русия през 1918 – 1921 година. Белоемигрантите са разпръснати из големите градове, и те взимат участие в потушаването на Септемврийското въстание. Третата вълна се състои от руснаци, които след 1945 г. сключват смесени бракове с български граждани.[2]
Численост и дял
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на руснаците според преброяванията на населението в България през годините:[1][3]
| Година | Дял (в %) |
Численост |
| 1900 | 0.04 | 1685 |
| 1905 | 0.08 | 3275 |
| 1910 | 0.05 | 2505 |
| 1920 | 0.18 | 9080 |
| 1926 | 0.35 | 19 706 |
| 1934 | 0.19 | 11 928 |
| 1946 | 0.18 | 13 200 |
| 1956 | 0.13 | 10 551 |
| 1965 | 0.13 | 10 815 |
| 1992 | 0.20 | 17 139 |
| 2001 | 0.19 | 15 595 |
| 2011 | 0.13 | 9978 |
В административно-териториално отношение
[редактиране | редактиране на кода]Численост на руснаците по области, според преброяването на населението през 2001 г.:[4]
| Област | Численост | Дял (в %) |
|---|---|---|
| Общо | 15 595 | 0.19 |
| Благоевград | 476 | 0.13 |
| Бургас | 1107 | 0.26 |
| Варна | 1358 | 0.29 |
| Велико Търново | 539 | 0.18 |
| Видин | 189 | 0.14 |
| Враца | 333 | 0.13 |
| Габрово | 310 | 0.21 |
| Добрич | 430 | 0.20 |
| Кърджали | 234 | 0.14 |
| Кюстендил | 160 | 0.09 |
| Ловеч | 269 | 0.15 |
| Монтана | 272 | 0.14 |
| Пазарджик | 588 | 0.18 |
| Перник | 224 | 0.14 |
| Плевен | 692 | 0.22 |
| Пловдив | 1151 | 0.16 |
| Разград | 223 | 0.14 |
| Русе | 542 | 0.20 |
| Силистра | 442 | 0.31 |
| Сливен | 476 | 0.21 |
| Смолян | 111 | 0.07 |
| Софийска | 301 | 0.11 |
| София | 3127 | 0.26 |
| Стара Загора | 751 | 0.20 |
| Търговище | 139 | 0.10 |
| Хасково | 476 | 0.17 |
| Шумен | 384 | 0.18 |
| Ямбол | 291 | 0.18 |
Роден език
[редактиране | редактиране на кода]Роден език сред руснаците според преброяването на населението през 2011 г.:[5]
- Руски – 9556 души (96,83 %)
- Български – 183 души (1,85 %)
- Украински – 24 души (0,24 %)
- Татарски – 16 души (0,16 %)
- Турски – 8 души (0,08 %)
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Население на България
- Руски и съветски паметници в България
- Дружество на руските художници в България
- Украинци в България
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Население по местоживеене, възраст и етническа група в България през 2011 година. // НСИ, 2011. Посетен на 16-12-2014.
- ↑ Кратка информация за историята на руснаците в България. // shum.bg, 14-1-2008. Посетен на 16-12-2014. „Староверци посрещнаха Нова година с казачок“
- ↑ Население по местоживеене, пол и етническа група // НСИ. Посетен на 22 юли 2015.
- ↑ Етнически състав на населението в България, 2001 година // eurac.edu. Архивиран от оригинала на 15 юли 2018. Посетен на 22 юли 2016.
- ↑ Население по етническа група и майчин език в България през 2011 година. // НСИ, 2011. Посетен на 16-12-2014.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Кьосева, Цв. България и руската емиграция 20-те-50-те години на XX в. София, 2002.
- Пейковска, П. Брачност, брачна структура, смесени бракове сред русите в България през междувоенния период – В: Shared Pasts in Central and Southeast Europe. Eds. G. Demeter, P. Peykovska, 2015.
- Пейковска, П., Н. Киселкова. Руската имиграция в България според преброяванията на населението през 1920 и 1926 г. – Сп. Статистика, 2013, № 3 – 4.
- Руска емиграция в България 1878 – 2006: Библиогр. указ. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine. Съст. Е. Денева, С. Рожков. София, 2006.
| |||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
