Имиграция в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Имиграцията към България има около 100-годишна история.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите имигранти в съвременната българска история, които са без българско етническо самосъзнание, са арменските бежанци, които бягат от арменския геноцид в Османската империя.

Следващата вълна на имигранти към България е по времето на социалистическото управление в страната, когато големи групи чуждестранни студенти идват да учат в български учебни заведения и много от тях остават в страната след завършването си, а мнозина се женят за български граждани. Също по това време много българи, предимно мъже, се женят за гражданки от тогавашния СССР, останалите страни от Варшавския договор и Куба.

Процесът продължава с още по-голяма имиграция към България след 1989, когато големи групи китайци, араби, но също виетнамци, албанци, африканци, сърби, руснаци и други се установяват за постоянно в България. След присъединяването на страната към ЕС[1] се увеличава броят на имигрантите от страните на бившия СССР (Русия, Украйна, Молдова, Армения) и бивша Югославия (Република Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина), като сред имигрантите се оформят нови големи групи на руснаци, украинци, араби, албанци, арменци, сърби, турци и др.

Острият недостиг на работна ръка, който се почувства след 2007 г., се попълва с ограничен внос работници от Виетнам, Турция и Р. Македония, като усилията на правителството се насочват към привличане на работници с български етнически произход. След създаването на възможност за покупка на недвижимо имущество в България се наблюдава приток на нов вид временни и постоянни жители на страната от ЕС - главно инвеститори в недвижимост и преселници от Великобритания, Гърция, Ирландия, Италия и Франция, както и от Русия, Украйна, САЩ, Кипър, Ливан, Израел, Канада, Австралия и страните на Балканите.

Редица програми на българските правителства, особено от 2000 г. насам, стимулират обучението в България, получаването на постоянно пребиваване и българско гражданство с цел постоянно преселване в страната на чужди граждани от български произход. Към края на 2008 г. броят на получилите българско гражданство лица е над 30 000. Те са основно от Р. Македония, Р. Молдова, Сърбия, Русия и Украйна. Броят, положението и статутът на имигрантите от небългарски етнически произход в България се нуждае от допълнително внимание, в т.ч. по-подробни изследвания с оглед последиците върху всички области на живота в страната.

Броят на имигрантите в България е трудно да се установи, но се предполага, че техният брой е повече от 200 хиляди в момента и се очаква да се увеличи след приемането на България в Европейския съюз през 2007.[2]

Имигрантски общности[редактиране | редактиране на кода]

Араби в България[редактиране | редактиране на кода]

Настоящи тенденции[редактиране | редактиране на кода]

Брой на пребиваващите в страната лица без българско гражданство:[3]

10 000
20 000
30 000
40 000
50 000
60 000
70 000
80 000
90 000
100 000
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017
2018
2019

Сирийски бежанци[редактиране | редактиране на кода]

От началото на Сирийската гражданска война през 2011 г., броят на сирийските бежанци в България нараства.

Нелегални мигранти[редактиране | редактиране на кода]

Заедно със сирийските бежански семейства, много нелегални мигранти, предимно мъже, от страни като Алжир, Мароко, Тунис, Мали, Нигер, Чад, Еритрея, Сомалия, Афганистан, Иран и Ирак влизат нелегално в България през българо-турската граница.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]