Германци в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Германци в България
(Bulgariendeutsche)
Общ брой между 436 – 45 000
Език немски
Религия католицизъм, протестантство
Сродни етно групи германци


Германци в България или немци в България са малцинствена етническа група в България. Според преброяването от 2001 година, те са били 436[1]. Установяването на германците в България има дълга и богата история, която започва с няколко вълни от Средновековието.

Начални сведения[редактиране | редактиране на кода]

Много германски рицари са преминали през територията на България по време на кръстоносните походи, поради това че България се намира на прекия път по суша от Западна и Централна Европа до Светите земи. Те са посрещани с враждебност, тъй като те са били отрицателно настроени към православното население по българските земи било то в пределите на Византия по време на първия и втория кръстоносни походи или във второто българско царство по-късно. Кръстоносците начело с Рение от Трит установяват за кратко Пловдивското херцогство, но през 1205 г. латинците са били победени от цар Калоян в битката при Одрин, а императорът им Балдуин I е пленен от българите и умира по-късно в Търново. Дъщерята на Калоян Мария е сгоден за втория латински император, Хенри Фландрского, за който се смята, че е бил отровен от нея.

Група саксонски рудни миньори (наречини саси в България), се заселват в богатите на руда региони в Югоизточна Европа. През XIII-XIV в. немци се установява в и около Чипровци[2] в Северозападна България, тогава в състава на второто българско царство и започват да извличат руда в западната част на Стара планина. Те получават специални привилегии от българския цар Иван Шишман.[3]. С тях се установява и католицизъм в тази част на Балканите. Много от тях се изселват обратно след включване на района в пределите на Османската империя, но останалите са българизирани със съзадване на смесени семейства и се асимилират от местното население[4] към средата на XV в. Заедно с разпространението на католицизма, сасите също обогатяват местната лексика с германски думи и въвеждат редица технологии за рудодобив и инструменти за металообрабатка в България.

Германци също добиват руда в Осогово и Беласица планина (между България и Република Македония), около Самоков в Рила, различни части на Родопите и около Етрополе, но са били асимилирани от българите без да запазят католическата си вяра.

След Освобождението на България[редактиране | редактиране на кода]

Немска католическата църква в село Бърдарски геран, Врачанско
Немска протестанска църква в село Войводиново, Врачанско

След Освобождението на България през 1878 г. и утвърждаването й като монархия, всички български монарси са от немски потекло: княз Александър, а също и царете Фердинанд, Борис и Симеон, които са от рода Сакскобургготски. Много немски интелектуалци, например като Фридрих Грюнангер и Виктор Румпелмайер, пристигат в България да помогнат за нейното развитие.

До Втората световна война съществува малко на брой, но забележимо немско население в селските райони на Северна България. В края на XIX в. княз Фердинанд I кани в Княжество България немски заселници от Бавария и Унгарски Банат, за да развиват модерно земеделие. Немци идват в село Бърдарски геран, Врачанско от Австро-Унгария заедно с банатските българи и са от групата на т.нар. „банатски шваби“, които са доста многобройни в Банат по това време. Първите заселници идват още през април 1893 г. Тогава идват семействата на Хайнрих Рус, Яков Бекер, Петер Гейл, Йохан Вингеронг и един свещеник. Скоро броят на преселилите се семейства нараства на 90. През 1929 г. те освещават построения за тях храм в готически стилДева Мария – Майка на святата надежда“. На следващата година броят на немските семейства е 282. През 1932 г. отваря врати и немско училище, което през 1935 г. има 82 ученика, от които 32 са българчета. През 1936 г. немците вече съставляват 11 % от населението на селото.[5][6] Други немски преселници от „банатските шваби“ се установяват в селата Гостиля, Плевенско и Войводиново. В последното село те изповядват протестанство заедно с преселници чехи и словаци.

През 1899 г. голяма група немски семейства се заселва в село Ендже, Шуменско. В началото на XX в. в селото живеят 70 немски семейства. Техният енорийски свещеник oтец Франц Крингс, пасионист построява църквата „Скръбна Божия Майка“.[7] По-късни започва да работи немско частно училище. В навечерието на Втората световна война немците в селото наброяват 420 души.

Друга немска общност съществува в Южна Добруджа, която преди 1913 г. и след 1940 г. е в пределите на Царство България. Общността е основно в село Али Анифе и тя се формира през 1903 г. с преселване на немци от Херсонска губерния и Крим, Русия. Те са купували земя изгодно от изселващите се турци. През 1911 г. е построена църквата „Свети Йоан Кръстител“ главно с дарения от чужбина.[8] През 1943 г. немците наброяват 150 души и селото се нарича за кратко Германци.

Освен в посочените селските райони, немци има и в по-големите български градове - пристанища и търговски центрове - в Северна България като Русе, Варна, Велико Търново, Свищов и Видин. През 1860-те и 70-те години поданиците на австрийската империя в Русе са между 200 и 300 души. При първото преброяване в България през 1883 г. в Русе са регистрирани 476 немци.[9]

По нареждане на Хитлер през 1943 г. основната част на немското население в България - около 2150 - е преселено обратно в Германия.

Съвременно състояние[редактиране | редактиране на кода]

Малко са останалите немци от посочените селски райони след 1943 г. Това са главно жени и техните деца от смесени бракове с българи.

През 2015 г. група от 20 германски пенсионери се заселва в изоставеното родопско село Одринци[10]. През 2017 г. германските медии твърдят, че хиляди германски пенсионери са се заселили в България.[11]

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Етнически малцинствени общности. // Национален съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси. Архив на оригинала от 2013-03-22. Посетен на 2007-02-18.
  2. Списание Космос, бр.7 от 1972 г., стр.40. // Kosmos.pass.as. Архив на оригинала от 2007-09-28. Посетен на 2007-03-27.
  3. Чипровското въстание 1688 г. Рударството в Чипровско и развитието на града. // Knigite.Abv.bg. Архив на оригинала от 2006-11-20. Посетен на 2007-03-27.
  4. Чипровци. // OMDA.bg. Архив на оригинала от 2007-02-26. Посетен на 2007-03-27.
  5. Нягулов, Благовест. Банатските българи в България. // Банатските българи. София, Парадигма, 1999. ISBN 954-9536-13-0. с. 91, pp. 120–125.
  6. Slavtcheva-Raiber, Anna. Geschichte, Entwicklung und Sprachwerbetätigkeit der deutschen Schulen in Bulgarien im Zeitraum 1900–1939. Universität Mannheim.
  7. Църква „Скръбна Божия Майка” – Царев брод
  8. Немската общност в Али Анифе (Добруджа)
  9. Angelova, Penka. Die Geburtsstadt von Elias Canetti. // Elias Canetti: Der Ohrenzeuge des Jahrhunderts. Internationale Elias-Canetti-Gesellschaft Rousse, 2006.
  10. Германци си направиха колония в хасковско село
  11. Защо хиляди германци емигрират в България
     Портал „България“         Портал „България