Анри Фландърски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анри Фландърски
латински император

Роден
1174 г.
Починал
11 юни 1216 г. (42 г.)
Хенрих Фландърски в Общомедия

Анри Фландърски (на френски: Henri de Flandre, Henri de Hainaut; * ок. 1174; † 11 юни 1216 в Солун) е вторият и най-успешният латински император в Константинопол, управлявал от 1205 до 1216 година. Той произлиза от род Дом Фландрия, наричан Балдуиновски и е третият син на Балдуин V (VIII) Хенегауски граф на Хенегау и графиня Маргарита I Елзаска (Дом Шатеноа), сестра на Филип Елзаски. По-малък брат е на император Балдуин I Фландърски, след неговото пленяване в битката при Адрианопол през 1205 той поема управлението като регент. По-късно същата година, след съобщението за смъртта на Балдуин, той е коронясан за император. През по-голямата част от управлението си Хенрих воюва с българския цар Калоян и никейския император Теодор I Ласкарис. Втората му съпруга е дъщерята на Калоян – принцеса Мария.

Четвърти кръстоносен поход[редактиране | редактиране на кода]

Хенрих участва с брат си на 23 февруари 1200 г. в Четвъртия кръстоносен поход. На 2 февруари 1204 той побеждава византийския император Алексий V Дука Мърцуфлон.

При завладяването на Константинопол през април 1204 г. Хенрих окупира Блахерна-палат.

Регент на Константинопол[редактиране | редактиране на кода]

Когато брат му, като новоизбран император, отива с войската да подчини околните територии в Тракия и да завладее Солун, той поема управлението на град Константинопол.

На 24 април 1205 г. латинците са победени в Битката при Адрианопол против българите с цар Калоян, император Балдуин попада в тяхна плен. Хенрих (Анри) не участва в тази битка. В Картополис при Родосто Анри е признат от събраните барони за регент на империята на брат му.

Император на Константинопол[редактиране | редактиране на кода]

След като става известна смъртта на брат му в български плен през пролетта 1206 г., латинските барони и рицари признават Анри за тяхен нов император. Той е коронован на 20 август 1206 г. в Света София (Hagia Sophia) в Константинопол. След коронясването Анри предприема наказателен военен поход срещу българските градове на юг от Балкана. По време на похода е превзет и Акве калиде – Термополис. Императорският пълководец Жофроа дьо Вилардуен пише за Термополис, които нарича „Ла Ферме“[1]:

Това беше много красив град, добре разположен, с множество топли извори за къпане – най-хубавите в целия свят. От него отнесохме огромна плячка

— Жофроа дьо Вилардуен

След тридневния престой на латинците, Анри Фландърски заповядва града да бъде изгорен. След този пожар Термополис не можал да се възстанови повече. В следващите години баните били въстановени, но не и града.[1]

През лятото на 1208 година, научавайки, че „куманите и власите“ настъпват в Тракия, Анри събира войски в Константинопол и през Силиврия и Адрианопол тръгва срещу цар Борил. Той се опитва да сключи съюз с неговия противник Алексий Слав, но през юни претърпява поражение в битката при Боруй, след което се оттегля и разполага лагера си край Филипопол, опитвайки се отчаяно да се снабди с продоволствия. На 1 август в полето край града императорът удържа победа срещу Борил.[2]

След победата при Филипопол император Анри се укрепява последователно при Кричим и Стенимахос. И на двете места той е посетен от Алексий Слав, който се признава за негов васал, а императорът му дава за жена своя извънбрачна дъщеря и му обещава подкрепа за претенциите му към трона на „Велика Влахия“. Анри дава на разположение на Алексий Слав военна част, водена от по-малкия му брат Йосташ.[3]

След сключването на съюза с Алексий Слав Анри се връща в Източна Тракия, където се заема с възстановяването на крепостта Памфилион, но в началото на зимата се прехвърля в Мала Азия, за да помогне на своя васал Давид Комнин във войната му с никейския император Теодор I Ласкарис, когото принуждава да вдигне обсадата на Ираклия. След това той се връща в Константинопол, където с големи тържества е отпразнувана женитбата на дъщеря му и Алексий Слав.[4]

След сватбените тържества и въпреки тежката зима, император Анри тръгва към Солун, съмнявайки се в лоялността на ломбардците, контролиращи града, след смъртта на Бонифаций Монфератски. Той пресича по леда замръзналата Марица и през Западна Тракия стига до Христополис, но ломбардският гарнизон отказва да го пусне в крепостта. Той прекарва Коледа в Драмското поле, където към него се присъединява брат му Йосташ. Среща се с регента на Солунското кралство Оберто II ди Биандрате, който отхвърля претенциите му към Солун и отказва да го допусне в кралството, усилвайки гарнизона си в Сяр и изгонвайки от Солун намиращите се там французи. След сложни преговори, Анри обещава на регента всички земи южно от Дуръс, Филипопол и Макри, за да го допусне в Солун.[5]

След като влиза с войската си в Солун, император Анри се отмята от обещанието си и се споразумява с вдовицата на Бонифаций Монфератски Маргарита, като на Богоявление коронясва сина ѝ Деметрий за солунски крал и отстранява от регентството и затваря Оберто ди Биандрате. Въпреки това Сяр и Христополис оставят лоялни към Оберто и Анри изпраща войска срещу тях. Когато ломбардският гарнизон в Сяр се споразумява с пребиваващ в Мелник представител на Борил да му предаде града, местните жители пускат там войската на императора. Малко по-късно част от ломбардският гарнизон на Христополис настъпва към контролирания от императора град Драма, но претърпява поражение в Драмското поле.[6]

Император Анри остава до пролетта на 1208 година в Китрос, а на Великден настъпва на юг и превзема държаната от ломбардците Лариса. На 1 май той прави опит за помирение с ломбардците в Равеника, но повечето от тях не се явяват. Той отива през Бодоница в Тива, където е посрещнат тържествено и обсажда държащият цитаделата ломбардски гарнизон. След няколкодневна обсада цитаделата се предава и ломбардците сключват мир с императора с изключение на граф Ди Биандрате, който е освободен, но бяга на остров Негропонте, заплашвайки с отмъщение.[7]

След сключването на мира, Анри посещава Атина и Негропонте. Тук до него стигат сведения за подготвяно от Борил голямо настъпление, в резултат на които граф Ди Бандрате приема да се помири с него и връща поста си на солунски регент. Императорът се отправя на север и близо до Солун сключва мир с епирския деспот Михаил I Комнин.[8]

През пролетта 1211 г. Анри отблъсква едно нападение на българския севастократор Стрезомир от Просек (Strez von Prosek) в битка в долината на Пелагония.

Според някои източници Анри сключва мирен договор цар Борил. Няколко години по-късно по волята на папата, Анри сключва брак с дъщерята на Калоян – принцеса Мария. От първия си брак с рано починалата Агнеса Анри има дъщеря Изабел, която също умира в ранна възраст. Бракът на Анри с Мария не оставя наследник след смъртта му.

През пролетта 1216 г. той марширува към Солун, за да се бие от там с Теодор Комнин в Епир, но умира внезапно преди да започне, на 11 юни 1216 г. Предполага се, че е отровен от втората му българска съпруга или от неговия стар враг Оберто ди Биандрате.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Хенрих Фландърски (Анри) е женен два пъти:

От двата брака той няма деца.

Обаче Анри има една извънбрачна дъщеря, която омъжва 1208 г. в Константинопол за владетеля на Мелник Алексий Слав († след 1229). [10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Цоня Дражева, Димчо Момчилов: Акве Калиде – Терма, градът на топлите минерални бани край Бургас, Регионален музей Бургас, видяно на 15 февруари 2012
  2. Валансиен 2009, с. 28 – 39.
  3. Валансиен 2009, с. 39 – 40.
  4. Валансиен 2009, с. 41 – 44.
  5. Валансиен 2009, с. 44 – 55.
  6. Валансиен 2009, с. 56 – 65.
  7. Валансиен 2009, с. 68 – 78.
  8. Валансиен 2009, с. 78 – 81.
  9. Fine, J. V. A. (1994) The Late Medieval Balkans, A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest (Ann Arbour, University of Michigan Press), pp. 81 – 2.
  10. Flanders 2, genealogy.euweb.cz
Цитирани източници

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Балдуин I император на Латинската империя (1205 – 1216) Пиер дьо Куртене