Теодор Комнин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Теодор Комнин
деспот на Епир
Теодор Комнин 
Роден: около 1180
Починал: около 1253
Епирското деспотство от 1205 до 1230 г.

Теодор Комнин Дука Ангел (на гръцки: Doukas Θεόδωρος Ἄγγελος Κομνηνὸς Δούκας, Theodōros Angelos Komnēnos Doukas, * 1180/1185, † сл. 1253 в затвор в Никея) е владетел от 1215 до 1230 на Епирското деспотство (след 1225/1227 г. условно Епирска империя) и между 1224 и 1230 г. византийски геген-император в Солун.

Теодор Комнин се стреми към възстановяване на Византийската империя, унищожена през 1204 година от кръстоносците по време на Четвъртия кръстоносен поход.

Той е син на севастократор Йоан Дука Ангел и втората му съпруга Зоя Дукина, внучка на Исак Комнин, който е син на император Йоан II Комнин. Баща му е внук на император Алексий I Комнин и чичо на императорите Алексий III Ангел и Исаак II Ангел. Теодор е полубрат на Михаил I Комнин, първият владетел на Епир. Брат е на Мануил Комнин, владетел на Солун.

Завоевания[редактиране | редактиране на кода]

Теодор Комнин използва умело противоречията между балканските държави по това време и благодарение на разпокъсаността на съседите си, успява да разшири границите на Епирското деспотство, като завоюва Средна, Северна Македония и днешна Албания. Родопският феодален владетел Алексий Слав се признава за негов васал. През 1224 Теодор Комнин завладява Солунското маркграфство (Солунското кралство) и по-късно се коронясва за император във втория имперски град след Константинопол.

Отношения с България и българския цар Иван Асен II[редактиране | редактиране на кода]

Комнин сключва съюз с Иван Асен II, за да се осигури от север. След тази стъпка предприема настъпление срещу Латинската империя, за да прогони останалите латини от Цариград и да стане василевс. Поради това, че цар Иван Асен II започнал преговори с латинците Комнин нарушава мирния договор с България и започва военни действия срещу нея.

Колоната поставена в чест победата на Иван Асен II над Теодор Комнин в църквата "Св.Четиридесет мъченици"

На 9 март 1230 година при Клокотница епирската войска претърпява изключително тежко поражение от българската армия начело с Иван Асен II. Комнин, семейството му и всички висши държавни лица са пленени и откарани в Търново, където Комнин е ослепен заради участието си в заговор срещу българския цар Иван Асен II.

По-голямата част от владенията му били присъединени към българската държава.

Към ромейските войници българският цар проявил милост и ги пуснал да се завърнат по домовете си.

След поражението на Комнин от българите[редактиране | редактиране на кода]

След успеха си цар Иван Асен II заповядва блестящата победа да бъде ознаменувана със възпоменателен надпис, изсечен на колона и поставен в църквата "Св. 40 мъченици" в Търново. Част от текста върху нея гласи:

...и разбих гръцката войска, а самия цар кир Тодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех, гръцка още и арбанашка и сръбска; а пък градовете, които се намират около Цариград и самия този град, владееха фръзите, но и те се покоряваха под ръката на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си...“

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Теодор Комнин е женен за Мария Петралифина (сестра на севастократор Йоан Петралифа). От този брак има двама сина и две дъщери:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Михаил I Комнин деспот на Епир (1215 – 1230) Михаил II Комнин
Деметрий Монфератски владетел на Тесалия (1216 – 1230) Мануил Комнин
Деметрий Монфератски владетел на Солунското кралство (1224 – 1230) Мануил Комнин
     Портал „Македония“         Портал „Македония