Солунско кралство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Солунско кралство
Regno di Tessalonica
 
1204 — 1224  

Герб


Местоположение на Солунско кралство

Солунското кралство след ІV кръстоносен поход (1204)
Столица Солун
Официален език латински, гръцки
Религия римокатолицизъм, православие
Форма на управление монархия, васална на Латинската империя
Днес част от Флаг на Гърция Гърция
редактиране

Солунското кралство (на гръцки: Βασίλειο της Θεσσαλονίκης; Thessaloniki) (12041224) е кръстоносна държава, основана през 1204 г. от рицарите кръстоносци върху част от балканските владения на унищожената по време на Четвъртия кръстоносен поход Византийска империя. Кралството е унищожено през 1224 г., когато столицата му Солун е завладяна от деспота на Епир Теодор Комнин.

Основаване[редактиране | редактиране на кода]

След като през 1204 г. кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход успяват да завладеят Константинопол, те и византийците очакват водачът на похода Бонифаций Монфератски († 1207) да стане новият император на източната империя. Венецианците обаче усещат, че Бонифаций е близо до византийската корона, понеже брат му, кесарят Конрад († 1192), е бил женен (от 1187 г.) за Теодора, сестра на бившия византийски император Исаак II Ангел от сваленото византийско императорско семейство. Другият му брат, кесарят Рение Монфератски († 1183), приживе е бил женен за Мария Комнина, дъщерята на император Мануил I Комнин.

Тъй като венецианците искат проливите и свързаните с тях търговски пътища да се контролират от император, върху когото те ще могат да упражняват по-лесно своето влияние, хората на венецианския дож успяват да наложат кандидатурата на по-удобния Балдуин Фландърски, който е избран от кръстоносците за император на нововъзникналата Латинска империя.

След като Бонифаций неохотно приема избора на първия латински император, той е изпратен да завладее Солун – втория по големина град във Византия след Константинопол. За властта над града Бонифаций отново трябва да съперничи с император Балдуин I, който също иска града в границите на своите владения, но Бонифаций успява да спечели спора, отстъпвайки Крит на венецианците. Бонифаций завладява Солун по-късно през 1204 година и създава там кралство, васално на латинския император Балдуин, въпреки че титлата крал никога не е използвана официално. През 13 и 14 век историческите извори предполагат, че Бонифаций основава претенциите си към Солун на твърдението, че някога по-младият му брат Рение (Райнер) е преотстъпил града след сватбата си с Мария Комнина.

История[редактиране | редактиране на кода]

Солунското кралство завладява земи по егейския бряг на Тракия, Тесалия и Македония, но вътрешните му граници са неопределени, защото кралството е постоянно във война със северната си съседка България, която иска да завладее остатъка от Византия, както и с разположеното на изток Епирско деспотство, което се опитва да завладее Константинопол. Солунското кралство е нападано също и от сваления император Алексий III Ангел, който бяга в Коринт, макар че бързо е разгромен. След победата Бонифаций завладява остров Евбея и помага на други кръстоносци да създадат Атинското херцогство и Ахейското княжество, които стават васални на кралството му.

Управлението на Бонифаций продължава по-малко от две години, преди да се сблъска с войските на българския цар Калоян. Убит е от българите на 4 септември 1207 година. Престолът е наследен от сина му Деметрий, който е бебе, така че същинската власт е в ръцете на разни едри феодали. Те веднага се разбунтуват срещу Латинската империя, но са победени от император Хенрих Фландърски през 1209 година. Тогава регент на Деметрий става брат му Юсташ. Имайки преимущество в тази обстановка, деспотът на Епир Михаил Комнин, бивш съюзник на Бонифаций, напада кралството през 1210 година, както и България. Хенри побеждава и двете страни. След смъртта на Михаил през 1215 брат му Теодор Комнин продължава нападенията над кралството. През следващите девет години Теодор постепенно завладява кралството без самия град, но Латинската империя не може да отдели войска, която да защити града, поради постоянната си обвързаност в двубоя с Никейската империя. През 1224 година Деметрий става достатъчно голям, за да поеме властта. През 1222 г. обаче той бяга в Италия, където умира през 1230 г. През 1226 г. голяма част от войската на кръстоносците умира в Алмирос в Тесалия от диарна епидемия, в това число и Вилхелм VIII Монфератски на 17 септември 1226 г. Теодор най-накрая превзема Солун и кралството става част от Епирското деспотство.

Крале на Солун[редактиране | редактиране на кода]

Солунското кралство е управлявано от маркграфовете на Монферат от владетелската фамилия Алерамичи до 1284 година, а след смъртта на Деметрий титлата му е наследявана през 1227-1316 г. от фамилията на бургундските херцози. Балдуин II обещава титлата на Хуго IV, за да си върне Латинската империя.

Завладяване на Солун през 1224 г. от Теодор Комнин, деспот на Епирското деспотство

Крале в изгнание[редактиране | редактиране на кода]

Стара Бургундска династия[редактиране | редактиране на кода]

Одо IV прoдaвa правата си през 1321 г. на Филип I Тарентски д’Анжу.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Kingdom of Thessalonica“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.