Княжество Галилея

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Княжество Галилея
Principato di Galilea
10991187
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Ancient Galilee.jpg
Статут васал на Йерусалимско кралство
Столица Тиберия
Официален език латински, старофренски, италиански, арабски и гръцки
Религия римокатолицизъм, източно православие, юдаизъм, ислям
Форма на управление васално княжество
Предшественик
Фатимиди Фатимиди
Наследник
Мамелюци Мамелюци
Днес част от  Ливан и
 Израел
Княжество Галилея в Общомедия

Кня́жество Галиле́я е християнска държава, която се създава след завладяването на Йерусалим през 1099 г. от участниците в Първия кръстоносен поход. Княжеството е едно от четирите основни васални княжества на Йерусалимското кралство и обхваща земите в околностите на Тиберия, включително Галилея и Южна Финикия (понастоящем територия на Ливан и Израел).

История[редактиране | редактиране на кода]

Княжество Галилея е създадено през 1099 г., когато Танкред Тарантски получава от граф Годфроа дьо Буйон владението на крепостите Тиберия, Хайфа и Бетсан. През 1101 г. йерусалимския крал Балдуин I преотстъпва Хайфа на Галдемар Карпенел, а впоследствие прави Танкред регент на Антиохийското княжество. Княжество Галилея става владение на династиите Сент Омер, Фоконбер и Бур. Столица на княжеството е крепостта Тиберия (Тиверия), поради което е наричано и княжество Тиверия или Тивериада. Княжеството е превзето през 1187 г. от войските на сарацинския султан Салах ад-Дин. Независимо от това княжеската титла впоследствие продължават да носят родственици и по малките синове на кипърските крале, които са титулярни крале на Йерусалим.

Списък на князете на Галилея[редактиране | редактиране на кода]

  • Танкред Тарантски, княз на Галилея (1099-1101)
  • Хуго дьо Сент Омер (1101-1105)
  • Жерар дьо Сент Омер (1105-1106)
  • Жервез де Базош (1106—1108)
  • Танкред ІІ (1109-1112)
  • Жослен дьо Куртене (1112-1118)
  • Гийом I дьо Бур (1120-1141)
  • Елинанд дьо Бур, брат на Гийом I (1142-1148)
  • Гийом II дьо Бур, син на Гийом I (1148-1158)
  • Готие дьо Фоконбер (1159-1171)
  • Раймон III, граф на Триполи (1171-1187) и неговата съпруга Ешива дьо Бур, вдовица на Готие дьо Фоконбер.

Васали[редактиране | редактиране на кода]

Княжество Галилея има собствени васали – сеньориите Сеньория Бейрут, Сеньория Баниас, Сеньория Бетсан, Сеньория Хайфа, Сеньория Назарет и Сеньория Торон.

Сеньория Бейрут[редактиране | редактиране на кода]

Бейрут е завладян от кръстоносците през 1110 г. и е предаден във владение на Фулк дьо Гинес. това лордство е от най-дълго просъществувалите кръстоносни държавици и е завладяно от сарацините чак през 1291 г. От своя страна сеньорията Бейрут също има свои васали – това са лордствата Баниас и Торон.

Сеньория Назарет[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално, по време на управлението на княз Танкред, Назарет принадлежи на латинския патриарх. През 1115 г. Назарет става сеньория, подвасална на Княжество Галилея.

Сеньория Хайфа[редактиране | редактиране на кода]

Сеньория Хайфа включва територии, васални на архиепископа на Назарет и на Княжество Галилея.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • John L. La Monte, Feudal Monarchy in the Latin Kingdom of Jerusalem, 1100-1291. The Medieval Academy of America, 1932.
  • Jonathan Riley-Smith, The Feudal Nobility and the Kingdom of Jerusalem, 1174-1277. The Macmillan Press, 1973.
  • Steven Runciman, A History of the Crusades, Vol. II: The Kingdom of Jerusalem and the Frankish East, 1100-1187. Cambridge University Press, 1952.
  • Steven Tibble, Monarchy and Lordships in the Latin Kingdom of Jerusalem, 1099-1291. Clarendon Press, 1989.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]