Северни кръстоносни походи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Балтийски кръстоносни походи
Кръстоносни походи
Baltic Tribes c 1200.svg
Балтийските племена, XII – XIII век
Информация
Период 11471386
Място Естония, Латвия, Литва, Финландия, Прусия
Резултат Колонизиране и християнизиране на региона
Страни в конфликта
Кръстоносци
Кръстоносци

Прибалтийски племена

Славяни
Западни славяни

Фини Угро-фини

Северни (Балтийски) кръстоносни походи са серия от военни кампании, подети от католическите крале на Швеция и Дания, Свещената Римска империя и католическите военни ордени срещу народите около Балтийско море. Действията на кръстоносците са насочени както срещу езичниците пруси, литовци и венди, така и срещу православните държави на руси и поляци. Освен Тевтонския орден дейно участие вземат и Ливонският орден и Орденът на мечоносците[1]:226 – 7.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

В Късното средновековие последните европейски земи, които все още не са християнизирани са териториите на прибалтийските племена пруси, езели, куронци, семигали, самогити, латгали, сели, ливи и полабяни. Тези територии разделят източноправославното християнство в Русия от централноевропейските и западноевропейските католически държави. Завладяването на тази ивица от земи е повод за благословената от Папството кампания за насилствено християнизиране на местното население.

Хронология[редактиране | редактиране на кода]

Против вендите[редактиране | редактиране на кода]

През 1147 г. Хайнрих Лъв заедно с херцог Албрехт Мечката възглавява кръстоносния поход на изток против славяните, завършващ неудачно.

Ливонски поход[редактиране | редактиране на кода]

Ливонският поход има продължителност от близо сто години. В него участват предимно германци, произхождащи от Свещената Римска империя и Дания. Походите приключват със създаването на Тера Мариана и Датска Естония. Земите на източния бряг на Балтийско море са последните краища на Европа, които са покръстени.

  • Кампания срещу ливите: 1198 – 1212
  • Кампания срещу латгалите, естонците и селите: 1208 – 1224
  • Кампания срещу езелите: 1206 – 61
  • Кампания срещу куронците и семигалите: 1201 – 1290

Към Северните кръстоносни походи могат да бъдат причислени и трите шведски кръстоносни похода, които водят до завоюването на Финландия и Карелия от шведите и до установяването на тяхна хегемония за над 400 години в района на Балтийско море[1].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Вачкова, Веселина и др. В търсене на истинското Средновековие. Военно издателство ЕООД, 2009. ISBN 978-954-509-420-0. с. 342.