Северни кръстоносни походи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Балтийски кръстоносни походи
'Кръстоносни походи'
Baltic Tribes c 1200.svg
Балтийските племена, XII – XIII век
Информация
Период 11471386
Място Естония, Латвия, Литва, Финландия, Прусия
Резултат Колонизиране и християнизиране на региона
Воюващи страни
Кръстоносци
Кръстоносци

Прибалтийски племена
Славяни
Западни славяни

Фини Угро-фини

Северни (Балтийски) кръстоносни походи са серия от военни кампании, подети от католическите крале на Швеция и Дания, а също и от католическите военни ордени срещу балтийските народи.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

В късното средновековие последните европейски земи, които все още не са християнизирани са териториите на прибалтийските племена пруси, езели, куронци, семигали, самогити, латгали, сели, ливи и полабяни. Тези територии разделят източноправославното християнство в Русия от централноевропейските и западноевропейските католически държави. Завладяването на тази ивица от земи е повод за благословената от Папството кампания за насилствено християнизиране на местното население.

Поход срещу полабските славяни[редактиране | редактиране на кода]

Ливонски поход[редактиране | редактиране на кода]

  • Кампания срещу ливите – 1198 – 1212
  • Кампания срещу латгалите, естонците и селите – 1208 – 1224
  • Кампания срещу езелите – 1206 – 61
  • Кампания срещу куронците и семигалите – 1201 – 90

Пруски поход[редактиране | редактиране на кода]

Шведско-Новгородски войни[редактиране | редактиране на кода]