Пети кръстоносен поход
Петият кръстоносен поход (1218 – 1221 г.) e военна кампания на няколко европейски държави в опит за възвръщане на Йерусалим и останалата част от Светите земи. Водачите на похода плануват да постигнат това след като първо завладеят могъщата държава на Аюбидите, разположена в днешен Египет.
Папа Инокентий III и неговият приемник Хонорий III организират поход на армията на кръстоносците под ръководството на крал Андраш II Унгарски и херцог Леополд VI Австрийски в Светите земи, но и в края на действията Йерусалим остава в ръцете на мюсюлманите. През 1218 година немската армия възглавявана от Оливър Кьолнски, и обединената войска на холандци, фламандци и фризи под командването на Вилхелм I се присъединява към похода. Планирайки нападение на Дамиета в Египет, те сключват съюз в Анатолия със селджуците от Конийския султанат, които паралелно нападат Айюбидите в Сирия.
Кръстоносците от Унгария, Австрия и Бавария завземат Дамиета в Египет през юли 1221 година, но под настоятелното искане на папския легат Пелагий се предвижват на юг за да атакуват и Кайро, но са принудени да се върнат заради ограничените запаси от провизии и вода. Нощното нападение на султан Ал Камил довежда до гибел на голям брой от кръстоносците и, в крайна сметка, към капитулация на тяхната армия. Ал Камил се съгласява да сключва мирно споразумение с европейците за осем години.
Съдържание
Подготовка[редактиране | редактиране на кода]
Папа Инокентий III още от 1208 г. планира кръстоносен поход, за да унищожи империята на Айюбидите и върне Йерусалим. В април 1213 той издава була Quia maior, призовавайки всички христиани за присъединяване към нов кръсноносен поход. През 1215 г призивът е повторен в булата Ad Liberandam[1].
Франция[редактиране | редактиране на кода]
Във Франция идеите на кръсноносния поход проповядва кардинал Робер Керзон. За разлика от другите кръстоносните походи, на неговите призиви откликват малко участници: френските рицари вече са въвлечени в Албигойски кръстоносен поход против катарите.
През 1215 г. Инокентий III свиква Четвърти Латерански събор, заедно с патриарха на Йерусалим Раул де Меренкур обсъждат възстановяване позициите на христианите в Светите Земи. Инокентий III желае, ръководството на похода да стои папството, както в Първия кръстоносен поход, за избягване на грешките на Четвъртия кръстоносен поход, контролът над които получават накрая венецианците. Папата запланира, силите на кръстоносците се срещат в Бриндизи през 1216 г., и забранява търговията с мюсюлманите, за да гарантира, че кръстоносците имат кораби и оръжие. Всеки кръстоносец получава индулгенция, а така се плащат разходите на участниците на похода.
Унгария и Германия[редактиране | редактиране на кода]
Кръстоносният поход в Германия проповядва Оливър Кьолнски. Император Фридрих II през 1215 г. се опитва да се присъедини към похода. Папата обаче умира през 1216 г., и неговият наследник Хонорий III, който забранява на императора да участва в кампанията и провъзгласява за предводители на кръстоносния поход Андраш II Унгарски и херцог Леополд VI Австрийски. Андраш II събира най-голямата армия в историята на кръсноносните походи – 20 хиляди рицари и 12 хиляди опълчение.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Christopher Tyerman (2006), „God's war: a new history of the Crusades“, Harvard University Press, ISBN 0-674-02387-0
